„Времето ни е ерата на кретените, ерата на потреблението и аз ще бъда последният идиот, ако не изстискам от кретените на тази епоха абсолютно всичко възможно“ – отсича сюрреалистът

„Аз не съм клоун! Но в своята наивност това чудовищно общество не вижда кой всъщност се преструва на важен и сериозен, просто за да прикрие по-добре своята лудост. Никога няма да спра да повтарям: аз не съм луд. Моята проницателност е достигнала такава острота и сила, че в цялото това столетие не се е раждала по-внушителна или по-изумителна личност от мен; и като изключим Ницше (който обаче в крайна сметка полудява), дори и в следващите векове няма да се роди достоен за моето мъжество конкурент. Самите ми картини го доказват.”

Ексцентричен. Провокативен. Нарцистичен. Чудат. Луд гений.

Да, още от утробата е гениален. Така твърди самият той. Но луд...?! Не, не... лудостта е само инструмент за него... Четката, омазана с различни бои, в ръцете му. Най-атрактивната стока, с която търгува умело Салвадор Дали, а усетът му да я осребрява тласка личния му успех отвъд границите на изобразителното изкуство.

Повторен поглед към личността му (отделно от помпозните му имидж прояви):

Креативен. Манипулативен. Уверен. Съобразителен. Психоаналитик.

Да, най-прочутият сюрреалист всъщност може да бъде определен и като най-проницателния психолог сред своите колеги, представящи същото културно течение. Познаването на съзнатото и уникалното изобразяване на енигмите на човешкото подсъзнание – това е ненадминатият талант на Салвадор. В съчетание с алчността му за пари, слава и обожание конкуренцията няма шанс. Той не е просто „луд“ художник, а човек с далновиден ум, който наблюдава и анализира всичко и всеки около себе си, пресмятайки как и какво може да спечели от чуждите и собствените плюсове и минуси.

Геният знае, че артистът трябва да е ярък. У него има достатъчно блясък, който той подсилва, използва; продава всяка капка лудост от себе си. Толкова успешно, че дори най-ефектният щрих от грижливо поддържаната му (рекламна) визия ще остане в историята като най-известния мустак на всички времена.

Още като момче Дали е нетърпелив да прояви ненадминатия в капризите си характер. Има късмета да се роди в заможното семейство на проспериращ адвокат и нотариус във Фигерас, провинция Херона, Каталуния. Салвадор е, меко казано, разглезен. Нарича себе си „абсолютен монарх на дома“. Разбира се, прави го като вече узрял „търговец“ – в своята автобиография „Тайният живот на Салвадор Дали“, за която някои казват, че е изпълнена с редица преувеличени или направо измислени истории.

Дали просто от малък получава всичко, което поиска, успявайки винаги да привлича вниманието върху себе си и да се откроява. Съумява също така в съвсем ранна възраст да проявява шокираща арогантност.

Как Дали се превръща в единствената рокзвезда сред художниците, като уникален хибрид от кипящ артистизъм и ум, който съхранява гения от самоунищожение - четете в "Космос".