Бабата на фюрера получавала 14 г. пари от евреин, след като родила неомъжена баща му

От личния правен съветник на Адолф Хитлер тръгва мълвата за еврейския произход на фюрера. Ханс Франк е един от четиримата нацисти, получили титлата “доктор хонорис кауза” на правните науки на Софийския университет "Свети Климент Охридски" през 1933 г. Тя му е отнета чак тази година след петиция от Леа Коен, председател на Асоциацията на оцелелите от холокоста в България и техните деца.

Другите трима нацисти - почетни доктори на Алма Матер, са Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш, но те не са били осъдени на смърт като Ханс Франк.

След като е заловен от американски войници на 4 май 1945 г.,

авторът на цялата правна система на Третия райх е привлечен като обвиняем в Международния военен трибунал в Нюрнберг. Докато трае процесът, той пише спомени "Очаквайки бесилката". Именно в тези записки се разказва, че Хитлер има еврейско потекло.

Като негов адвокат Франк е имал достъп до информация за личния живот на фюрера. Нацисткият лидер възложил на съветника си да разследва произхода му, след като получил изнудващо писмо от племенника си.

Вилем Хитлер заплашвал

да разкрие

смущаващи факти

за родословното дърво на чичо си.

Проучването според Франк доказало, че бабата на Хитлер по бащина линия Мария Шикългрубер е работила в Грац като готвачка в къщата на евреина Леополд Франкенбергер. Напуснала бременна с бащата на фюрера Алоис. Подозренията, че бебето й е от 19-годишния син на господаря, се подхранват от факта, че 42-годишната жена не е била омъжена.

Освен това Ханс Франк получил от роднина на нацисткия лидер

писма между Мария Шикългрубер

и член на семейство Франкенбергер. От тях става ясно, че цели 14 години след като е напуснала дома, бабата на фюрера е получавала пари от семейството. В този период синът й носел нейната фамилия, а впоследствие приел тази на доведения си баща, когато Мария се омъжила.

Според Хитлер писмата не доказвали,

че Франкенбергер-младши е негов дядо. Фюрерът вярвал, че баба му е изнудвала евреина за пари и го е заплашвала, че ако не й ги изпраща, ще заведе дело. Но предполагал, че е родила от друг. Според спомените на адвоката обаче все пак е възможно Хитлер да има частица еврейско потекло.

Освен Франк никой друг не е описвал така подробно кой би могъл да е мистериозният дядо на Хитлер. Някои изследователи не смятат, че версията е меродавна. Иън Кершоу дори твърди, че синът на господаря е бил 10-годишен, когато бабата на фюрера е работила в къщата и няма как да е бил баща на бебето й.

Извън спомените на Ханс Франк не са открити данни, че човек на име Леополд Франкенбергер е съществувал и през 30-те години на XIX век същият е живял в Грац.

Но това не е изненада, защото историците са открили и други недоказуеми факти в мемоарите на адвоката. Например той казва, че бабата на Хитлер е от Леондинг, който се намира до Линц, а всъщност тя е родена в махала край село Дьолерсхайм. Двете места са отдалечени на 120 км.

Историкът Бригите Хаман също отхвърля версията за еврейски произход на Хитлер, защото през XV век всички евреи са били изгонени от провинция Щирия (която включва и Грац) и властите са им позволили да се върнат чак през 60-те години на XIX век. А Алоис Хитлер е роден през 1836 г.

Американският психолог Ленард Сакс обаче допуска, че

все пак е имало малка еврейска колония в Грац

по онова време, и смята, че е много възможно диктаторът да има една четвърт еврейска кръв във вените си.

Някои предполагат, че правният съветник на фюрера, който след залавянето си се обявил срещу националсоциализма, но останал верен на антисемитизма, нарочно искал да хвърли обвиненията за нацистките изстъпления върху евреите. През 1982 г. в саудитски вестник се появява статията “Евреин ли е Хитлер?”. Авторът е германец, който живее в арабската страна. Той се позовава изцяло на спомените на Ханс Франк, но добавя, че евреите трябва да платят репарациите за Втората световна война, защото един от тях е предизвикал катастрофата на Германия.

Въпросът кой е дядото на Хитлер и дали е евреин, все още няма категоричен отговор и няма доказателства за думите на Ханс Франк, въпреки че той е бил министър на правосъдието и шеф на Асоциацията на юристите в Третия райх. Той влиза в националсоциалистическата партия още на 19 г., но след една година се разочарова и напуска. Решил да попътува извън Германия и когато се върнал, отново бил привлечен от речите на Хитлер и възобновил членството си.

Но внезапно се издигнал. Всичко става случайно, след като прочел

обява в партийния вестник, че се търси агресивен адвокат.

Трябвало да защитава в съда няколко екстремисти, които нападнали едно еврейско семейство по време на вечеря в ресторант. Франк се отзовал и обещал да защитава нацистите безплатно.

Качил се на влака от Мюнхен, където живеел, за Берлин, като си купил билет за трета класа. Не бил заможен. По време на процеса успял да постигне снизходителни присъди на побойниците и веднага се издигнал в очите на националсоциалистите. Така го извикали в централата на партията, където се запознал с Хитлер. Фюрерът го поканил на партийна работа.

А когато нацистите взели властта през 1933 г., Ханс Франк става министър на правосъдието на Бавария и президент на Академията за германско право. Той е много предан на фюрера. През 1935 г. заявява: "Аз нямам съзнание, Хитлер е моето съзнание.”

Въпреки това юристът имал собствено мнение. Не одобрявал убийствата без съд и присъда в концлагера “Дахау” и Нощта на дългите ножове.

Пред трибунала в Нюрнберг той казва, че е наредил да се разследват екзекуциите в “Дахау”, но СС забранил на прокуратурата да влезе в лагера.

На среща с губернатора личният правен съветник на Хитлер предоставил папки във връзка с нелегалните убийства.

"Продължих, като протестирах срещу метода на д-р Гартнер - министъра на правосъдието и главен прокурор. Казах, че това изглежда като началото на процес, който заплашва правната система”, заявява Франк пред съда в Нюрнберг. По настояване на Хайнрих Химлер Адолф Хитлер лично се намесил, за да отмени всички правни процедури и да може всичко да бъде легално. Тогава адвокатът на фюрера подал оставката си за първи път, но тя не била приета.

Въпреки несъгласието си

той продължил

да служи вярно

на диктатора.

И получил повишение. На 24 август 1939 г. бил мобилизиран като офицер от резерва в част в Потсдам. На 16 или 17 септември подготовката за фронта била към края си, когато му се обадили от екипа на фюрера веднага да се яви при него.

На следващия ден той заминал за Горна Силезия, където квартирувал специалният влак. В много кратък разговор за по-малко от 10 минути Хитлер му "поверил мисията”, както се изразил самият той, да поеме функциите на цивилен губернатор на окупираните полски територии. До онзи момент те са били под командването на ген. Фон Рунщед. Към края на септември Франк вече бил шеф на администрацията на офицера.

"Задачата ми беше да се занимавам с административната работа във военното правителство. За кратко време се разбра, че този метод не работи”, обяснява още пред съда Франк. Полските територии били разделени между СССР и Германия и юристът станал генерален губернатор на тази част, която била присъединена към Третия райх.

Като пълномощник на Хитлер Франк е ръководил сегрегацията на евреите в гета,

а цивилните е трябвало да полагат "принудителен и задължителен" труд. Именно той е първият, който заповядал евреите да носят жълта значка.

Пред съда юристът твърди, че не е участвал във вземането на важните политически решения, защото не принадлежал към кръга от най-близки съратници на Адолф Хитлер. Фюрерът не се бил допитвал до него по политически въпроси и дори не го канел на такива срещи. За периода от 1933 до 1945 г. диктаторът го приел само 6 пъти, за да докладва по правни въпроси.

Въпреки че отрича да е имал достъп до най-големите тайни на нацистите, юридическият съветник си е водил личен дневник през цялото време. Той е предал на правосъдието 43 тетрадки, без да подозира, че ще послужат за доказателство в обвиненията срещу него. В крайна сметка Франк е осъден

за престъпления срещу човечеството и военни престъпления

на смърт чрез обесване.

Така е изкупил греховете си, смята синът му Никлас, най-малкият от петте му деца. Той е военен журналист, отразявал е войната в Югославия и в Ирак. Написал е книга за баща си, която излиза през 1987 г. От нея се знае, че майка му е била властна натура и когато съпругът й станал генерал-губернатор на Полша, тя се самопровъзгласила за кралица. Съпрузите влошили отношенията си и през 1942 г. Касапина на Полша се опитал да се разведе, но жена му, която била с 4 години по-възрастна, не искала за нищо на света. "По-скоро ще стана вдовица, отколкото разведена съпруга на райхминистър", казала тя. "Тогава ти си моят смъртен враг", отговорил Франк.

По време на процеса двамата обаче си пишели страстни писма, говорили да имат още деца. Франк се върнал към католицизма, но синът му Никлас не смята, че баща му истински е повярвал в Бог и се е разкаял.

Адвокатът на Хитлер има още двама сина и две дъщери, едната от които се самоубива. А другата остава вярна на нацистките си възгледи и емигрира в ЮАР по времето на апартейда.