Хилде Шрам продава наследената си колекция от картини, за да помогне за възстановяването на еврейското наследство, и приема бежанци в дома си

Хилде Шрам е дъщеря на Алберт Шпеер, главен архитект и министър на военната промишленост на Адолф Хитлер. На снимка от онова време тя е с розова рокля, а фюрерът е сложил ръка на рамото й по време на една от срещите с нейния баща. Шрам отказва миналото й да определя съдбата й.

През последните 25 години тя работи, за да върне на германските евреи малко от онова, което им е било откраднато от нацистите, а през януари 82-годишната германка бе удостоена с шестата награда "Обермайер", създадена от организацията на американския еврейски филантроп Артър Обермайер, пише британският в. “Телеграф”.

Алберт

Шпеер е автор на монументални проекти

на Третия райх.

Заедно с фюрера той създава план за град Германия, който трябва да замени Берлин като столица на планираната от Хитлер световна държава. Шпеер е бил осъден на 20 години в Нюрнбергския процес за военни престъпления и излежава присъдата си в берлинския затвор Шпандау. На процеса поема морална отговорност за престъпленията, но настоява, че не е знаел за Холокоста - твърдение, което често се оспорва.

През 1966 г. е пуснат на свобода. Пише книгата “Третият Райх отвътре”, благодарение на която забогатява. Умира в Лондон през 1981 г. Има шест деца, сред които и Хилдеу, които наследяват няколко колекции с произведения на изкуството.

"Никак не исках картините да са у мен" - казва тя пред “Сънди Телеграф”. Въпреки че е установила, че платната

най-вероятно не са били взети от евреи,

германката иска наследството й да бъде в полза за други хора.

Тя се събира с приятели в офиса си в Берлин и прави план за продажба на картините и влагането на парите с благотворителна цел - в подкрепа на творчески проекти на еврейски жени в Германия. Така през 1994 г. се ражда проектът Фондация “Цурюкгебен”, за която Хилде получи този януари наградата "Обермайер" за историята на германските евреи.

Наградата е създадена от еврейски филантропи от САЩ, за да признаят усилията на нееврейските германци да съхранят еврейската култура в страната си. Името на фондацията може да бъде преведено като "връщане", но може да означава и "реституция", а Хилде казва, че думата е съзнателно избрана, за да фокусира вниманието на обществото към "нараняването" в миналото на Германия и да подчертае целта за повишаване на осведомеността във време, когато кражбата на еврейското изкуство и собственост често се обсъжда.

Днес, отчасти благодарение на усилията на германското правителство за идентифициране на наследници и организиране на реституция, както и заради популярния холивудски филм от 2014 г. The Monuments Men, е широко разпространено разбирането, че нацистите са ограбили скъпоценни произведения на изкуството и друга собственост на европейските евреи. Основният акцент е върху ценни предмети –

скъпоценни картини и скулптури.

Фондацията на Хилде призовава германците да откриват предмети в домовете си и да си задават въпроса за техния произход. Нейната цел е и да се бори с клишета, като например, че всички евреи са били богати и силни тогава, както и да разсее идеята, че само нацисткият елит е спечелил с откраднатите от евреите предмети.

От основаването на фондацията стотици германци са направили дарения и тя е успяла да финансира с 500 хиляди евро проекти на над 130 евреи, включително детски театри, експонати, танцови ансамбли, издаване на книги и филми.

Бивш лидер на Зелената партия в Берлин, университетски преподавател и писателка, 82-годишната Хилде участва и в няколко други проекта, свързани с нацистката епоха. Тя е получила от град Берлин наградата Моисей Менделсън, кръстена на името на еврейския философ, с цел отдаване на почит на хората, които насърчават толерантността. Също така е помогнала за учредяването на сдружение с нестопанска цел за подпомагане на проекти в Гърция след финансовата криза в страната и е

приела в дома си седем бежанци

от Афганистан и Сирия след решението на канцлера Ангела Меркел да отвори германските граници за повече от един милион имигранти между 2015 и 2016 г. Набирането на средства за подкрепа на еврейски артисти и приемането на бежанци са опит да се преодолее историята на нейното семейство.

"Където и да бях, каквото и да правех, виждах "бяло петно" и реших да действам", каза тя, цитирана в сайта timesofisrael.com. “Със съпруга ми не искахме да живеем така, както родителите ни са живели. Искахме да бъдем отворени, да имаме отворена къща, да помагаме на други хора. Живея тук, откакто се родиха децата ми, защото имах желание да растат с други деца”.

Когато войната свършва,

Хилде е само на девет години.

Въпреки че е придружавала баща си на срещи с Хитлер и други високопоставени нацисти, тя не знае нищо за преследването на евреите. “Нямах представа - каза тя. - Но може би не исках да знам. Не мога да кажа.”

Хилде успява да се изправи срещу него и да му зададе въпроси – нещо, което, според нея, много от спонсорите на фондацията й не са направили с роднините си. "Много мъже и жени от моето поколение нямат отговор на въпроса какво са направили техните семейства", смята тя.

Тя разказва как е казала на децата си за това какво е направил дядо им. "Казах им истината, бавно и предпазливо, а после по-късно децата ми се срещнаха с баща ми, така че за тях беше трудно да разберат - както и за мен през цялото време - че такъв добронамерен, приятелски настроен човек може да бъде не само свързан, но и да е имал водеща позиция в това ужасно правителство, което уби толкова ужасно много хора " – споделя преди време тя пред журналистката Карин Милър-Медзън.