Елиуд Кипчоге постигна това, което се смяташе за извън пределите на човешките възможности

Началото на историята е някъде там, в труднопроходимата савана, където жегата и досадните мухи царуват от сътворението на света. Едно момче всяка сутрин мята на гръб вързопа с учебници и се втурва да тича към училище. Изминава сто метра, километър, 10 километра... Разстоянията нямат значение. Пред него винаги има път и той винаги ще тича по него. Годините също започват да препускат и някогашният сополанко лека-полека успява да настигне своята мечта да бъде богат и известен.

През ноември миналата година Елиуд Кипчоге най-сетне постигна това, за което беше пратен от Бог на тази земя и за което се подготвяше от първия миг, в който успя да стъпи здраво и с двата си крака на нея. Кениецът пробяга маратонската дистанция от 42 километра и 195 метра за по-малко от 2 часа. Веднага щом часовникът спря на 1:59:40 ч, светът избухна в аплодисменти. Всички достатъчно подготвени по темата обявиха, че с историческото си бягане африканецът пренаписва законите на световния спорт.

Един от тях гласеше, че не е по силите на човешко същество да избяга маратонската дистанция за време под 2 часа. Е, Кипчоге го направи и дори подобри с 10 секунди времето, което беше планирано от екипа му. А как се случи ли? Кениецът отиде в австрийската столица, придружен от огромен екип специалисти в различни области, които от своя страна разполагат с възможно най-модерните технологии.

Само с модерни джаджи обаче не се подобряват рекорди, които уж не могат да бъдат подобрени.

В краката на Елиуд Кипчоге се крие магия, родена и отгледана там някъде в най-затънтените краища на Кения.

В сърцето на горещата и прашна савана живее племето календжин, от което произлизат почти всички легендарни шампиони в маратонските дистанции. Някъде оттам тръгва и нашият герой, който на австрийска земя доказа, че човешките възможности нямат граници.

Какви доказателства за превъзходството на кенийците намериха учените в горещата савана - четете в "Космос"