Колкото и да са различни като личности, биография и сфери на влияние, Слави Трифонов и Симеон Сакскобургготски имат нещо много общо. Конспиративен начин, по който сформираха партиите си, личен ангажимент, антисистемни лозунги, чисто нови хора в политиката - приликите са поне 10.

Основната е, че и двамата търсеха непознати юпита от чужбина - млади и успели зад граница българи. Преди 18 години царят ги направи министри и депутати. Оттогава тръгна кариерата на Милен Велчев, Николай Василев, Владимир Каролев, Любка Качакова и много други в България.

Шоуменът също привлече наши сънародници,

неизвестни за широката публика, работили в престижни институции в Европа, но разликата е, че направи кастинг в шоуто си. Показа ги на тези, които искаха да гледат предаването.

И двете партии се опитаха да намерят хора, които нямат нищо общо с прехода и са чисти като политическа биография. Познатите лица са малко. При Трифонов извън сценаристите му е само едно - на спортния журналист Крум Савов. Докато при царя имаше малко повече - Соломон Паси, Емил Кошлуков, Борислав Цеков, Мирослав Севлиевски, Диляна Грозданова, Милена Милотинова, Стоян Ганев.

Втората прилика между двете партии се състои в това, че всичко се държеше в пълна тайна до последния момент. Разчитаха на ефекта на изненадата.

Партията на Слави се създаде почти конспиративно в София, като само избрани са били пуснати в залата, за да станат учредители.

“Те бяха влезли още в 11 часа,

а официално откриването беше обявено за 14 часа. Когато ние с още 20-ина души пристигнахме в 13 часа, вратите вече бяха затворени и ни казаха, че са се събрали необходимият брой делегати", разказа пред "168 часа" Веселин Василев. Той твърди, че от месеци работи за учредяването на "Няма такава държава" и бил изненадан, че не е допуснат да гласува.

Същото беше и през 2001 г., когато всички очакваха Сакскобургготски да подкрепи СДС и в последния момент разкри тайната, че той ще участва на изборите със своя формация.

И двамата с Трифонов са противници на партиите, но понеже няма друг начин да се влезе в политиката в България, са принудени да го направят. Това е третата прилика между двамата.

"По закон това, което може да се направи, е наистина да се създаде политически продукт - обяви в речта си на учредителния конгрес Слави. - Не се измъквам от думата партия, но тя е отвратителна. Като кажеш партия, и ти става..."

Ето какво казва по адрес на политическите структури Сакскобургготски в своето обръщение от 6 април, в което заяви участие в изборите: "Движението, което предлагам, не е коалиция на съществуващи партии, нито на политически лидери.

Прицелът на това движение не ще бъдат отделните партии или личности,

тъй като аз не се конфронтирам с никого, а насъщните проблеми на България." Бившият премиер настояваше и за незабавна промяна на политическата система.

А една от целите на НДСВ беше обявена като "скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности, които са съхранили величието й през хилядолетната ни история".

Трифонов досега не е бил политик, същото се отнасяше и за Симеон Сакскобургготски към 2001 г. Той не участваше в политическия живот на страната, но винаги е повтарял, че е работил за България и от странство.

Липсата на партиен опит е четвъртата прилика

между царя и шоумена. Може би заради това около двамата има големи очаквания, което е петата прилика.

Близо половин година преди парламентарните избори през 2001 г. социологическата агенция МБМД излезе с изследване, което показваше, че потенциална партия на Сакскобургготски, който тогава още не беше обявил нищо, би събрала около 30% протестен вот. Подобно е днес положението и с "Няма такава държава". Още преди създаването й партийни централи си бяха поръчали проучвания за вътрешни цели и били изумени, че процентите за Слави били горе-долу толкова. Официалните данни са за 8%.

Това, което не е ясно към днешна дата обаче, е дали вълната "Трифонов" би повторила успеха на вълната "Симеон" отпреди 18 години, така че да спечели половината от гласувалите. Отговорът е по-скоро не, смятат политическите наблюдатели. Според тях създаването на "Няма такава държава" се случва доста отдалечено от редовните парламентарни избори.

А предсрочни на този етап не се задават, поне не и в близките няколко месеца. Няма условия, за да се стигне дотам. Това от своя страна

намалява ефекта

на изненадата

с внезапната поява на формацията. Не може да се направи кратка кампания, която да разчита просто на авторитета на Слави Трифонов, за да се получи вълна.

"Ако беше сформирал партията веднага след референдума, може би щеше да има по-голям ефект. Или ако беше забавил допитването, така че резултатите му да съвпаднат с предизборна кампания", коментираха наблюдатели.

Такава беше стратегията на царя през 2001 г. - произнесе словото си два месеца преди вота и привлече половината от гласувалите. Но той не можа да получи регистрация на партията си в съда и се наложи да се яви с две по-малки формации. Възможно е това да бъде шестата прилика със Слави Трифонов.

Появиха се коментари, че "Няма такава държава" не би трябвало да бъде регистрирана в съда. И то от авторитетния юрист и бивш царски депутат проф. Огнян Герджиков.

"За мен партията на Слави Трифонов накърнява добрите нрави, тъй като отрича, че има такава държава. Очевидно е, че става дума за България. Едва ли за Шри Ланка, което означава, че отрича, че има такава държава. Името ме смущава като юрист", каза Герджиков. Слави Трифонов веднага реши да отговори на професора, че нищо в наименованието на партията му не е забранено от закона.

Съдът има срок

от един месец,

за да реши

дали "Няма такава държава" ще съществува. Ако не, шоуменът може да използва ноу-хауто на Симеон Сакскобургготски и да се яви с две нищо незначещи партии на следващите редовни избори през 2021 г. Или да смени името на формацията си.

Седмата прилика между царя и Слави е в акцента върху личността на лидера и ангажимента от негова страна.

"Осъзнавам напълно отговорността, която поемам с днешното обръщение към вас - казва Саксобургготски през 2001 г. - Избрах този най-труден път, защото съм убеден, че е единственият за постигане на ново българско духовно и икономическо Възраждане."

18 години по-късно Трифонов завърши обръщението си с подобни думи:

"Искрено съзнавам какво правя. Искрено осъзнавам отговорността, която поемам.

Искрено осъзнавам, че съм се облякъл

с дрехите на отговорността,

която сте ми облекли вие. Суверенът е този, който създава тази история, аз съм просто инструмент. Осъзнавам вашето доверие и го оценявам."

Като осма прилика може да се изтъкне недоволството от Народното събрание. Преди да си сформират партия,

и Симеон, и Слави

се оплакаха от недоброжелателството

на депутатите. Царят в речта си от 6 април 2001 г. обяви, че са били приети промени в Закона за партиите, които целели да му попречат да участва в политиката. "Не желая да допусна, че това е възможно в една развиваща се европейска демокрация", добави бившият премиер.

Шоуменът пък се позова на факта, че организираното от екипа му допитване е

“захвърлено в ъгъла” против правилата

на пряката демокрация. "Решенията от този референдум трябва да бъдат приложени в действие, независимо дали на някого му харесва или не", каза Трифонов.

Едно от предложенията във въпросника беше дали хората одобряват намаляването на депутатите наполовина. Същата идея съществуваше преди години и сред царските народни представители, макар че те не я доведоха докрай и не внесоха подобен законопроект. Така приликите между двамата стават девет.

Броят на избраниците е регламентиран в конституцията и такава промяна означава ремонт и на основния закон или свикване на Велико народно събрание. Проф. Огнян Герджиков, който председателстваше парламента, също излезе с такова становище, докато правителството "Сакскобургготски" беше на власт.

А е известно, че ВНС има правомощия да смени дори формата на управление в България. Навремето имаше

спекулации дали Симеон не иска връщането на монархията.

Но той никога не е изказал такова мнение категорично.

Имаше хора около него, които лансираха идеята. Дали екипът на Слави Трифонов би работил за нова форма на управление на страната? Засега не, но се обявяват за по-засилено участие на гражданите. Нещо, което и царските хора пропагандираха усърдно.

И десетата прилика между двата проекта е желанието за въвеждане на задължително гласуване. Царистите не се осмелиха да го внесат като законопроект, но в средите им се чуваха подобни мисли. А екипът на Слави също не посмя да го подложи на гласуване чрез референдума. Въпросът не бе включен в трите точки, които бяха пуснати към гражданите.

Всъщност симпатията между Трифонов и Сакскобургготски си пролича още докато в шоуто се представяха успелите млади българи зад граница. Екипът хвалеше Клуб "Милениум", който също събира такива младежи. Той косвено е свързан с царя и организира сбирките си в дома му във "Врана".