Съпредседателят на смесената комисия от македонска страна и директор на Института за национална история в Скопие проф. Драги Георгиев спира Северна Македония за Европейския съюз.

Пред телевизия "Сител" той заяви, че ако настояваме, че Гоце Делчев е български революционер, няма да се постигне никакъв резултат и той никога няма да го признае. Българските историци не отричат, че роденият в Кукуш бунтовник се е борил за автономна Македония, но такава е била програмата на ВМРО. А в документите той недвусмислено е казал, че се чувства българин.

Историкът Драги Георгиев е османист. Дисертацията му е на тема "Населението в македонско-албанския граничен пояс през XV–XVI век". Автор е на студия за османския период в академичното издание

“Кратка история на

македонския народ”.

Професорът е добре запознат с историческите сведения, ползвал е българските архиви, тъй като е работил и по съвместен проект на двете Министерства на образованието и науката тема "Административните, социалните и културните институции в балканските османски провинции през XVIII и XIX век".

Драги Георгиев е добре запознат, че на 17 октомври Брюксел трябва да реши дали да даде зелена светлина за преговори със Северна Македония за членство в ЕС, но смесената комисия все още не може да постигне съгласие по много въпроси от общата ни история. Като например последния скандал какъв е Гоце Делчев.

"Само на Балканите един човек може да смени националността си след смъртта си". Това написа един английски вестник, когато българските власти предават костите на Гоце Делчев на Югославия", заяви пред "168 часа" проф. Иван Илчев, член на комисията за установяване на фактите от общата ни история със Северна Македония.

Професорът окачестви тази стъпка като престъпление. "Компромис по този въпрос не може да има. Все едно някакъв човек да влезе в къщата ви и

да поиска хола и кухнята, а вие да си останете в двете стаи.

Това е политически, а не исторически въпрос. Не историците загубиха Македония, а политиците", допълни Илчев.

Костите на Гоце Делчев

са предадени на Скопие

заради планираната федерация между Югославия и България. В нея Пиринска Македония трябвало да се присъедини към Република Македония в рамките на Югославия. А Георги Димитров и ръководството на комунистическата партия се съгласили.

През 1903 г., когато революционерът загива в с. Баница в околностите на днешния гръцки град Серес, той е погребан под църквата в селото. По време на Първата световна война българската армия завзема тези територии на Егейска Македония и прехвърля останките в София.

През 1917 г. ги взема войводата Михаил Чаков и ги транспортира първоначално в Ксанти, после в Пловдив, а накрая - в Македонския културен институт на ул. "Пиротска" 5 в София. През 1923 г. дървеното ковчеже с мощите на Гоце е изнесено за поклонение в храма "Света Неделя", а след това занесено на тавана, където са

положени редом до останките на Георги Сава Раковски.

Имало е идея да се направи общ гроб на фамилия Делчеви в Благоевград, където са погребани негови роднини. Но тя не се е осъществила заради натиска на Москва останките му да бъдат пренесени в днешна Северна Македония.

Скопие вече се отказа от скандалната си идея именно 7 октомври да бъде датата за общо честване със София на паметта на Гоце Делчев.

Не може да има компромис с българската история, категорични са всички политически сили, които участваха на срещата при президента Румен Радев на 30 септември.

Държавният глава заяви, че трябва да се очертаят червени линии. Те трябва да гарантират, че европейската интеграция на Северна Македония няма да бъде за сметка на употребата на българската история, език и идентичност.

"До вчера говорехме, че сме един народ. Нека приемем, че сме братски народи.

Нека Скопие да не продължава тази убийствена война,

защото ние нямаме по-близък народ и хора. Членството на Северна Македония в ЕС е важно, но не може това да се случва за наша сметка, прекроявайки историята", каза и премиерът Бойко Борисов.

Македонският му колега Зоран Заев взе отношение много скоро след срещата на "Дондуков" 2 ­ че приема препоръките на България и вярва, че бързо може да се намери решение на спорните въпроси, щом в договора се признава, че имаме обща история.

В Скопие обаче има разнобой между президентската и изпълнителната власт. Държавният им глава Стево Пендаровски бе доста саркастичен към самоопределението на Гоце Делчев като българин.

"Дали към онзи момент е имал друга възможност, освен да се определи като българин. Безспорно е, че Гоце Делчев се е борил за автономна Македония, а не за Санстефанска България", заяви Пендаровски по-рано.

Националността на революционера не е единственият факт, по който се разминават двете групи учени в смесената комисия. Македонските представители постоянно се опитвали да интерпретират фактите както им харесва. Докато българските им колеги през цялото време настояват решенията да се опират върху историческите извори, където са запазени. Има личности, за които може да се спори.

"Например

Кръсте Мисирков се колебае между локално и национално съзнание.

Ту се пише македонец, ту - българин. За Македония той е фигура от голяма величина, един от бащите на националната доктрина на македонизма", коментира проф. Иван Илчев.

Един от най-големите препъникамъни е Средновековието. "То е неразделна част от българската история, както и българското Възраждане, което започва в Македония. Протегнали са ръце към много възрожденци, родом от там, но не и към Паисий, който е роден в Банско", коментира проф. Илчев.

Историците от Скопие стигали

до абсурди,

когато тълкували сведенията. Те отказвали да признаят, че населението в онзи период е имало българско самосъзнание. Приемали, че българите са се чувствали такива до 1396 г., а след това самосъзнанието им неочаквано останало само локално и националното се появява отново през XVIII век.

Помагалата внушават на децата, че страната им е била под българско робство от 847 г. до 969 г. Това го разказват и гидовете в Охрид, когато развеждат български туристи. Те споменават, че съгражданите им са живели под гръцко, турско и българско иго.

През времето на цар Петър македонците вдигнали две въстания срещу българите, пише още в учебниците на децата. Едното било през 930 г., а другото - през 963 г. При второто начело бил един от крупните владетели - комит Никола, и синовете му Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Според българските историци то е обявено през 969 г. и е срещу Византия.

Един от най-яростните македонисти

- Георги Радуле, дава пример с паметна плоча на Самуил от Поречие, на която пишело: "В знак на благодарност, че го е избавил от българско робство, го провъзгласява за светец". Тази плоча обаче изведнъж изчезва и никой не знае къде е.

Историците на Скопие признават, че колкото и да им се иска, комит Никола и цар Самуил не са се определили като македонци. "Но те така и не се досетили, че след хиляда години това ще ни трябва и не го направили", пише в учебниците им.

Най-голямата измислица, която трябва да се коригира в помагалата за деца и в научната литература, е, че цар Самуил е освободил страната им от българско робство.

Още в прогимназията

на юношите им

се внушава,

че е съществувала т.нар. македонска средновековна феодална държава от 997 г. до 1018 г., когато била покорена от византийските войски. Според учебниците била позната като Самуилово царство. А пък българското паднало под византийска власт още през 971 г. Че как иначе ще могат да обяснят "македонския" произход на царя, чийто паметник издигнаха в Скопие.

Сега, след като официално признаха българския произход на Самуил, стратегията на Северна Македония е да протака и да отлага становището на съвместната българо-македонска комисия по най-конфликтните въпроси.

Тя се е споразумяла, че Кирил и Методий са създали славянската азбука. Затова в учебниците на децата в Македония трябва да се коригира

измислицата, че братята

не са автори

на глаголицата

Според издадените в Скопие помагала тя си съществувала много преди Христа.

Първопросветителите само я адаптирали, за да я учат по-лесно славянските народи. И разбира се, мътят главите на децата, че най-напред започнала да се употребява в Македония. Каквато държава в IХ век, че и до ХХ век не е имало.

Учениците Климент и Наум преработили сложната азбука в по-лесната кирилица в чест на своите учители, наизустяват децата в съседната ни страна. Но авторите на учебника премълчават, че това се е случило в Преслав.

Най-спорен в комисията е въпросът за Средновековието. В учебника по общество за шести клас, издаден в Скопие, пише, че

богомилското движение се е родило в България,

ама в македонската част. Въстанието на внука на цар Самуил - Петър Делян (1040-1041 г.), срещу византийците, разбира се, е македонско. Същото се казва и за борбата на Георги Войтех от 1072 г., както и за "македонското" княжество на Добромир Хриз в края на ХII и началото на ХIII век.

Творчеството на част от интелектуалците през Възраждането също е присвоено от т.нар. македонска наука. Книжовниците са наречени преродбеници и "се смятали за наследници на древните македонци". Факти за тези твърдения няма. Говорят като за свои "сънародници" за Райко Жинзифов и братя Миладинови, издали сборника "Български народни песни от Македония". Кирил Пейчинович също броят за свой, но през 1816 година той пише на "препростейшим и не книжним язиком болгарским Долния Мизии."

От друга страна,

условията на македонските историци

за промени в българските учебници са незначителни. Вместо тезата, че мохамедани и християни са живели в отделни махали, искали да се запише, че понякога живеели заедно. Което няма никаква връзка с общата ни история с Македония.

Учените са постигнали съгласие по няколко проблема. Първо, че Самуил е цар на царство България и е свързан с българската царска владетелска традиция. Второ, че Кирил и Методий са славянски просветители, създали славянската азбука. Трето, учениците им Климент и Наум са изпратени от българския владетел Борис в западните предели на България, за да разпространяват писмеността.