Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Режисьорката Иванка Антонова на 90 г.: От миячка на чиниите на Георги Димитров до "генерал" на БНТ На 5 септември Иванка Антонова навърши 90 г. СНИМКИ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

Като малка си играла с Тодор Живков, защото майка му - баба Маруца, и нейната често ги водели в манастира “Света Троица”

Вътрешният министър Антон Югов бесен, че брат й ген. Димитър Гръбчев я е оставил да слугува на вожда

С 10-дневно бебе на ръце тя се мести в София, в клетка в Царските конюшни пали огън и на две тухли топли детето

2 септември, на обяд, пристигаме пред портите на вила, сгушена в гората на Етрополе, по случай предстоящия 90-годишен рожден ден на легендарната режисьорка от БНТ Иванка Антонова, сестрата на генерал Димитър Гръбчев, шеф на УБО.

Посреща ни усмихната с кафе, сладки и плодове, на една от външните тераси, превърната в красив кът. Превъзбудена е от вълнение, защото тече трескава подготовка за тържество на 5 септември, когато ще навърши 90 г. Пред екипа ни описва живота си като книга, изписана с трудни, но същевременно и красиви моменти. История, преминала през война, съпротива, мизерия, отхвърляне и възход.

“Моят живот е като книга,

която започна да се пише на 5 септември 1929 г. - споделя пред "168 часа" Иванка Антонова. - Авторите са Стоян Гръбчев и Иванка Паликарова. Аз съм си Гръбчева по рождение, но млада се омъжих и приех друга фамилия. В семейството ми бяхме 7 деца. Две починаха и от останалите аз бях най-малката, а брат ми - ген. Гръбчев, бе най-големият.”Майка й била от най-богатия род в Етрополе, а баща й - от най-бедния. Това обаче не попречило двамата да се оженят и да създадат голямо семейство.

Годините били трудни и

още на 6 г. Иванка е принудена да работи

“Помагах на копачките, носех им вода - спомня си легендарната режисьорка. - Не че едно 6-годишно дете можеше да прави много, но накрая вземах някакви стотинки за половин боза. Нямахме пари. Успях да завършва трети клас и баща ми ме спря от училище. Не ми позволяваше да продължа. За мен нямало финанси, те били за мъжете. Плакала съм със сълзи да ме пуснат в Ботевград в гимназията, мислех дори да ходя пеша всеки ден до нея, но той отново не ми позволи.”

Междувременно с нетърпение очаквала да дойде “баба Маруца”, майката на Тодор Живков, с която ходели до близкия манастир “Света Троица”.

“Тогава майка ми готвеше блажно - разказва Иванка. - Баба Маруца водеше със себе си Тодор Живков. Общували сме, но никога не съм си представяла, че един ден той ще бъде на такъв пост в държавата, а на мен ще ми се налага да работя с него.”

Не след дълго обаче за семейството й настъпват едни от най-тежките моменти.

Генерал Гръбчев е вкаран в затвора заради това, че е комунистически партизанин. Не след дълго започва и Втората световна война.

“Когато брат ми беше зад решетките, поиска една семейна снимка - допълва Антонова. - Казваше, че не може да ни вижда и му е много тежко, но поне може да ни гледа. Оригиналът на този кадър беше с печат Цензура. По това време снаха ми Митка Гръбчева беше някъде в балкана. Постоянно в къщата ни имаше обиски и проверки. Гледаше се с други очи на нас заради тях двамата. Бяхме отхвърлени от живота.”

След 9 септември 1944 г. обаче нещата напълно се променят, а на Иванка й предстоят някои от най-важните моменти в живота.

“Брат ми излезе от затвора и отиде в някакъв отряд - спомня си легендарната режисьорка. - Тогава нямаше връзка със снаха ми Митка. Двамата знаеха един за друг, че са загинали. Единият в Жабокрекската битка, а другият в Брусенската. Намериха се и решиха да се местят да живеят в Червен бряг. Тя ми обясняваше, че брат ми е казал да ме вземат и мен и да ме запишат в математическата гимназия.”

Това обаче не се случва, защото те отиват в София, където я местят и нея за кратко.

“Записаха ме в Трета девическа гимназия - обяснява Антонова. - Но от бомбардировките всичко беше пародия. Само врата и таван. Там взех четвърти и пети клас. Седях до Елена Лагадинова. Бяхме по 6 деца на чин. После обаче се върнах в Етрополе, където направиха училище с ценз за средно образование и там продължих, с условието че е безплатно. Нямахме пари за такива неща.” По това време обаче брат й вече е секретар на МВР и се ползва с голямо уважение.

“Той не ни даваше да се възползваме

от нито една привилегия - категорична е Иванка. - Вкъщи нямахме радио, телевизор и дори вода. Аз носех от чешмите. А брат ми имаше възможности, хора ми се хвалеха, че за 5 лв. купуват бракувани телевизори, но той не ни даваше да вземем. Казваше: “Да не съм чул, че сте взели дори лъжица или вилица”.

Строгото отношение на ген. Гръбчев към сестра му продължава и в следващите години.

Тя се жени доста млада, едва на 17 г. Именно тогава приема фамилията Антонова, но продлъжават да я наричат Гръбчева. По тази причина често е бъркана с племенницата си Иванка Гръбчева, която почина през 2013 г. Година след сватбата младото момиче вече се радва и на първата си рожба.

“10 дни след раждането родителите ми заминаха за София заради брат ми, който отиде в Съветския съюз да специализира - спомня си Антонова. - Защото снаха ми остана сама с едно дете и бременна с второ. Мен ме оставиха сама с новороденото. На другия ден обаче и аз заминах за столицата.

Настаниха ме в Царските конюшни

Бях си взела всичко, но не бях помислила, че ще ми трябват дърва. Беше зима и много студено. Водата в каната замръзваше. За да стопля бебето, бях сложила две тухли върху готварска печка. Събирах клечки, палех ги, тухлите се нагряваха, а детето го слагах в кошче над тях.”

Въпреки тежките условия легендарната режисьорка признава, че там прекарва едни от най-хубавите си години.

“В подземието имаше салон на Филип Кутев - обяснява Иванка. - Съхраняваха се и царската каляска, аз лично съм я почиствала, коли на Симеончо и други неща. Костюмите бяха в стъклени кутии. Помагах на пазача да ги поддържаме.”

По това време министър-председател става Георги Димитров и често в двореца “Врана” имало различни събития. За почистването и сервирането се грижели много жени, а една от тях била Иванка. Именно там се случва един от първите сериозни упреци на ген. Гръбчев за отношението към сестра му. Между другото той дълго време криел, че двамата имат роднинска връзка.

“Един ден, докато носех табла с чинии, минаваха брат ми и Антон Югов - разказва режисьорката. - Югов ми каза: “Спри за малко”. Спрях, но дотогава криехме коя всъщност съм аз, защото

генералът не искаше да ме вижда

Той попита: “Какво общо имате вие двамата?” А ние си приличахме много. Аз мълча, брат ми мълчи. Югов се обръща към Гръбчев и пак задава въпрос: “Кажи каква ти е тая девойка.” И брат ми отговори: “Сестра ми е.” Югов го хвана за ревера ядосан: “Как не те е срам, това младо същество да го оставиш чинии да носи, а не го пращаш да учи, на нас ни трябват кадри.” А генералът се обърна с думите: “Да е учила, да не се е женила.” Югов обаче ми каза, че ако брат ми не ме прати да уча, да му се обадя. Не го направих.”

Тайната на ген. Гръбчев

обаче не остава дълго скрита, защото започнали да разпознават сестра му навсякъде, заради поразителната прилика помежду им.

“Трябваше да чистя апартамента на Димитър Димов, секретар на ЦК и посланик в Китай - допълва Антонова. - След като приключих, жена му направи боб и ме покани на масата. Димов веднага ми каза, че съм му много позната, но аз си мълча. Погледа ме малко и попита: “Ти нещо общо имаш ли с Гръбчев. Аз бях на лагер с Димитър Гръбчев, да не би да имате нещо родствено.” Не казах нищо, но очите ме издадоха. Разплаках се и признах, че ми е брат. Димов много се ядоса и каза, че ще говори с него.”

След разговора обаче ген. Гръбчев забранява на сестра си да ходи по приеми или някакви обекти за чистене, където можели да я познаят. Казал й, че го упрекват, но не знаели, че тя има малко дете за гледане.

Съдбата явно обаче е решила друго, защото Иванка чистила апартамента и на бивша политзатворничка с ревматични ръце.

“Помагах й за домакинството, а до нея живееше

главният тапицер на двореца

Той ми беше роднина и на жена му оставях детето да го гледа, докато аз работя - обяснява режисьорката. - След като напусна “Врана”, стана отговорник за реквизита в Киноцентъра и реши да ми помогне да ме назначат там. Каза ми: “Там има хора, които казват “Стоп”, и ти можеш да го правиш това.” Но той всъщност не знаел, че това са режисьори.” Така през 1950 г. министърът Славчо Доброславски я назначава като ученик монтажист за 6000 лв. заплата.

Прекарва 10 години в Киноцентъра като това е един от най-важнните периоди в професията й. Овладява тънкостите на монтажа и още тогава става незаменима. Всички искали да работят само с нея.

През 1960 г. обаче се правят първите стъпки на създаването на БНТ. Тя била веднага поканена да работи там, но не искала да се мести.

“Всичко така или иначе минаваше през мен, преди да излезе на екрана, като заработи телевизията, но

аз не исках да напускам киното

- категорична е Антонова. - БНТ се откри с 6 души в една стая. Тогава обаче бях много напреднала в монтажа и работех с Янко Янков по “Стръмната пътека”. До последно се дърпах, но един ден дойде генералният директор на БНТ Борислав Петров и ми каза, че ме включил в списъка за местене и допълни: “Проблемът с теб е решен. Отгоре ми бе наредено да те прехвърля. Няма къде да ми избягаш.”

Тази нежелана стъпка в живота й всъщност става причина Иванка Антонова да стане легенда в телевизионната режисура в България.

*Как убеждава Тодор Живков да си сложи грим пред камерите, какво е било приятелството й с Мара Малеева и гафовете, които успява да прикрие на управниците, четете в следващия брой.