Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

С какво се занимават някои автомобилни състезатели през зимата? Със зрелищни надпревари на остров Ливингстън

Или по-скоро какво правят логистиците на антарктическата база през лятото? Когато не хвърчат с шейна по гърба на ледника, или не укротяват надуваемата лодка в ледените води или когато базата на Ливингстън опустее и не се нуждае от инженерният им талант?

Ядрото на един от най-известните автомобилни клубове, многократни шампиони по планинско изкачване Jordan racing team през зимата може да се види на антарктическата ни база на остров Ливингстън. Това са мъже, които се оказват изключително добре подготвени за екстремните условия на ледения континент и няма задача, с която да не могат да са справят. Йордан Йорданов, президентът на клуба е инженер, има 18 антарктически експедиции зад гърба си, голяма част от тях е командир на базата на Ливингстън. Йордан Тодоров, състезател и многократен шампион по автомобилно планинско изкачване, част от ръководството на автомобилната федерация, този сезон пое щафетата като командир на базата. Всичко, което го изгражда като шампион, го прави и крайно полезен в другия край на света. Минал през школата на военните пилоти, състезател, със сериозни технически умения, с дисциплина, дух и съобразителност няма ситуация, която да му се опре. От умелото каране на моторните шейни и лодки, през всякакви строежи и ремонти и инсталиране на соларни панели или електрически и комуникационни системи. Безценни с уменията си са и Николай Николов, също състезател и механикът Лъчезар Стоименов. Четиримата са като една добре смазана машина, която в екстремните условия на Антарктика работи в синхрон и без засечки. Те са част от успеха и на нашите учени, които разчитат на тяхната подкрепа. Какви научни проекти се изпълняват на Ливингстън можете да видите във филма „Полярни изследователи“, този неделя от 13 часа.

Йордан Йорданов има вече 18 антарктически експедиции зад гърба си, голяма част от тях като командир на базата. Сега подготвя новата си смяна. Йордан Тодоров, който е многократен шампион по планинско изкачване

Йордан Йорданов: От години идвайки на тази база, съвсем вече съвсем запознат с необходимостта от хора, които да поддържат техниката, да обслужват научните проекти, да бъдат в помощ на всички тук - определено се очертаваше една такава личност да има технически умения, да може да се придвижва по ледника, било то със снежна шейна или със ски, да е в състояние да управлява лодката и то в условия, които да управлява антарктическия океан….. Качествата, които той е изградил в себе си - аз него го познавам много отдавна, се дължат първо на това, което той е преминал през живота си като обучение, като спортове – военен пилот, състезател автомобилен, освен това има бизнес, фирма в която обслужва автомобили. Така че … пасна идеално на това място. Сега няма да го хваля много, щото няма с какво да почерпи. Свършиха ресурсите!

Йордан Тодоров: Ние сме заедно на пистата от много години. Клубът който създадохме през 2004 година е кръстен на него и на мене. Jordan racing team. Той е нашият председател. Как стана всичко? Трябваше да минат една две години, за да успее да ме доведе тука и съм радостен, че така ми преобърна живота, и смея да твърдя, че той е човека, който наистина ме научи на много неща..

Ами адреналинът е различен. И тука има адреналин, във всяка една минута било то на ледника, било то в морето, даже едно качване на пасажери на кораба, да ги закарам на кораба, да ги позиционирам така че всичко да е наред. Когато приключи мисията тогава приключва и адреналина.

За всичко около базата основната грижа поемат и другите от отбора. И Николов състезател пилот, и Лъчезар Стоименов – механик. Няма задача, която да им се опре. От лодките и шейните, през инфраструктурните решения до месенето на хляба в кухнята. Отбор, който в последните години е планински шампион.

Йордан Йорданов: Какво ме държи тук ли? В момента в който вля за в базата имам чувството, че не съм си отивал. И в момента, в който си тръгвам спирам часовника и чакам момента в който пак ще дойда….. Човек тука наистина става по-добър, даже по някакъв начин вътрешната му красота излиза и влиза в синхрон с това, което го заобикаля. Не може да бъде двуличен лицемерен не може да бъде как да кажа – мързелив даже.