Дали е можело вождът да бъде спасен? Съпричастно ли е обкръжението му към неговата смърт? Имало ли е заговор?

Погрешно се смята, че инсултът удря Сталин след гуляй. На 28 февруари 1953 г. той гледа филм в Кремъл в компанията на Маленков, Берия, Булганин и Хрушчов. После ги кани на Близката вила, но банкетът е скромен. Очевидци заявяват, че Сталин пил малко вино, при това разредено с вода.

Гостите се разотиват след полунощ и вождът, както прави от дълги години, се заема с работа и заспива чак на зазоряване. Според охраната бил в добро настроение и дори казал и на пазачите да си лягат - нещо необичайно за него.

Сталин не се успивал

и в 11 часа вече давал заповеди на прислугата. Но на 1 март от него ни звук, ни стон. Паузата продължила цял ден, но в 18 часа в покоите на Сталин светнали лампите. Той продължавал да мълчи и това вече било възприето като нещо извънредно.

Чак в 22 часа охранителят Лозгачов решил да влезе, уж да връчи току-що пристигналата поща. Намерил вожда на пода, долнището на пижамата му било мокро. Сталин правел гримаси и издавал неясни звуци. Но включването на осветлението и часовникът му, намерен на килима, показвали, че известно време се движел, преди да рухне. Лежал е с часове, без да е ясно защо не е опитал да извика помощ.

Последвалите събития подхранват версията за заговор. Научили за случилото се, Хрушчов и Булганин отиват на вилата, но говорят само с охраната и си тръгват. В 3 часа след полунощ идват и Берия и Маленков. Те обаче казват, че Сталин просто е попрекалил на банкета. А Берия е знаел, че Сталин е пил съвсем малко и че няма как да е паднал заради алкохола. Дни по-рано вождът съобщил, че ще обновява съветското ръководство, и дал на “старата гвардия” да разбере, че я сменя. Така че Хрушчов, Берия и останалите са имали мотив, без да посягат на Сталин, да не му дадат шанс, забавяйки идването на лекарите.

Чак в 9 часа на 2 март на вилата пристига бригада от медицински светила начело с най-добрия тогавашен съветски лекар Павел Лукомски.

Поставят диагноза

инсулт

с парализа на крайници и загуба на речта.

По-късно Василий Сталин шокира всички с възгласа си: “Убиха баща ми!” Бил е близо до истината, тъй като при инсулт за спасяването на пострадалия най-важни са т.нар. златни часове. Това ще рече да му се окаже първа помощ в рамките на 1 час и да бъде закаран в болница до 4-ия час.

Сталин е намерен поне 4 часа след инсулта, а първа помощ му е оказана след още 11 часа. Не че при бърза реакция 74-годишният вожд е щял да оживее, но забавянето не му е оставило шанс.

Целия 2 март “старата гвардия” се съвещава. Решават да снемат издигнатите от Сталин млади кадри. Народът узнава състоянието на своя вожд чак на 4 март от в. “Правда”. “В нощта на 2 март Й. В. Сталин получи мозъчен кръвоизлив, който засегна жизненоважни органи и доведе до парализа на лявата ръка и левия крак и до загуба на речта и съзнанието. Предприетите лечебни процедури засега не водят до прелом в хода на болестта”, се казва в съобщението. В 2 часа сутринта на 5 март Сталин е все по-зле. Диша на пресекулки - по 36 дъха в минута. Пулсът му е 120 удара в минута с аритмия. Има кръвно 220/120, температурата му е 38,2 градуса.

Час и 10 минути преди смъртта му вождът е свален. В 20 часа върхушката пак заседава. Тя дава реалната власт на Маленков като председател на Министерския съвет. Берия поема обединено ведомство, в което влизат МВР и КГБ. Президент става Климент Ворошилов. Сталин обаче е оставен в партийния президиум.

Заседанието трае 40 минути. Информация за него излиза чак на 7 март, без да се казва кога е било и без да се уточнява, че решенията са взети приживе на Сталин.

От 2 март до последния му час

край леглото

на вожда дежурят

на смени хора от обкръжението му. По време на раздаването на постовете ред е било на Булганин. Но към 21,30 часа на вилата се събират всички. В 21,50 Сталин издъхва. Дъщеря му Светлана Алилуева разказва: “Берия първи изскочи в коридора и пред всички, които стояха мълчаливо, извика, без да крие ликуването си: “Хрустальов, колата!”

Тази фраза става историческа. Полковникът от КГБ Иван Хрустальов е началник на охраната на Сталин от май 1952 г. Той сменя Николай Власик, пазил Сталин в продължение на половин век. Обясняват пасивността на охраната в първите часове след инсулта именно с Хрустальов, смятан за човек на Берия. Още преди ареста на Берия на 29 май Хрустальов е пратен в запаса. Умира през декември 1954 г. на 47-годишна възраст и отнася в гроба си тайните около смъртта на вожда.