Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство

Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета.

Никола Обретенов се самоопределя като касиер на бойната единица. Истинският ковчежник обаче е Коста Апостолов. Роден през 1856 г. в Свищов, той е заможен българин. В Гюргево държал часовникарски дюкян, а в Букурещ бил ханджия.

“Назначиха Костаки часовникара касиерин”, пише Иваница Данчов. Този факт се потвърждава и от Йордан Кършовски. Той изготвя списък на участници в четата, където е посочено: “Коста Апостолов, касиер, Свищов, изгубен в трета битка.”

На 17 май 1876 г. юнаците тръгват към безсмъртието с революционния марш “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари...”. Като влизат в Козлодуй обаче, първата им работа е да оберат местния чорбаджия. “Отидохме в дома му и го намерихме скрит в един долап – разказва Обретенов. - В този долап открихме и една конска торба с пари. Макар че Ботйов ми каза да не ги вземам, аз ги прибрах, защото бях касиер без пари.”

“Като излязохме от селото, аз се отказах да нося торбата с парите, понеже много тежеше, и я захвърлих”, лъже той. Такова деяние не се вписва в каноните на българската душевност. Българинът копнее да носи имане и колкото е по-тежко, толкова по-хубаво му става.

Истината е, че козлодуйската торба оцелява и следва бойния път на четата. Носи я Коста Апостолов. Ранен в третата битка, той не се отказва от товара. Бяга заедно с още трима поборници, които му помагат.

В началото на юни групата се добира до софийското с. Елешница. Тук се свързват с революционния комитет в Мусачево, крият се в къщата на местния касиер Георги Колев-Бреянски. Планът е той да заведе четниците до манастира “Св. Спас”, откъдето да поемат към Самоковско.

На тръгване касиерът Апостолов предава парите на касиера Бреянски. Условието е, ако останат живи, да си ги разделят по братски. Ако ли пък загинат - халал да му са.

От четиримата оцелява само Коста Апостолов. Един пролетен ден на 1884 г. той се появява в Мусачево. Иде на бял кон - досущ като призрак! Коста си иска дела от парите. Бреянски отвръща, че никога не го е виждал.

Апостолов си тръгва, но следващата година отново пристига в селото. Настоява да получи своето. “Тогава жената на Георги му предлагала да отнесе спорния въпрос до околийския началник, но той категорично й отказал, че това няма да направи, но при всички случаи въпросът ще се уреди”, сочи краеведът Иван Дойчинов, който е анкетирал случая.

През нощта Бреянски изпада в депресия, взема въже и стяга главата си в примка. На утрото Коста Апостолов го вижда да се люлее в кошарата. По това време свищовлията е финансов служител.

Сцената с обесения поболява душата му, влиза в психиатрична клиника. Касиерът на Ботевата чета издъхва полудял на 13 февруари 1921 г.