Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Легендарен вратар изчезва безследно! Свалят Ради Мазников на гара Владая през септември 1944 г. и повече никой не чува за него

Броени дни след 9 септември 1944 г. футболният отбор на "Левски" пътува за благотворителен мач в Благоевград. Изведнъж на гара Владая във влака нахлуват въоръжени милиционери. Пред очите на съотборниците му те свалят от вагона вратаря Ради Мазников, изблъскват го грубо и го подкарват на някъде.

На връщане от срещата футболистите тръгват да го търсят, но получават отговор, че няма такъв човек. Оттогава няма и никаква информация за него.

Радослав Мазников е роден на 9 февруари 1912 г. в Дупница. И двамата му братя - Васил и Константин, са известни футболисти.

Вратарят е представител на първото поколение български национали. То има задачата да ускори развитието на популярната игра у нас, което заради кървавите войни в началото на XX век е доста закъснял. В онези години на Балканите, може би с изключение на Албания,

футболът е най-изостанал

в България, без никакви значими изяви

на международен терен. И съвсем нормално първите ни изяви в чужбина завършват и с разгромяващи резултати.

Но точно заради това има и много ентусиазъм за догонване на другите нации.

Характерна за времето е и голямата любов, с която публиката награждава своите любимци на терена. Така благодарение на идоли за запалянковците като Мазников, българският футбол не само преодолява изоставането си, а и жъне международни успехи. Така в несъществуващия още международен футболен турнир за Балканската купа България преди войната на два пъти стига до титлата (1931 и 1932 г.) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936 г.), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.

Мазнето, както са наричали вратаря на прякор, е

едва деветгодишен,

когато облича фланелката

в юношеския отбор

на “сините”, а през 1927 г. вече е титуляр срещу “Панатинайкос” и “Олимпиакос”. Успешният му дебют го налага като пръв вратар в националния тим за мача срещу Румъния в Букурещ през 1928 г. Има над 50 международни срещи в състава на “Левски” и на националния отбор.

За сините записва 110 шампионатни и 32 международни мача. Шампион на България е 3 пъти - през 1933, 1937 и 1942 г., а 5 пъти е столичен шампион (1929, 1933, 1937, 1942, 1943 г.). Дълги години заедно с Тотко Дермонски от АС-23 е основен вратар и на националния ни тим.

Стартът му за националния отбор също е безпрецедентен - той е едва 17-годишен

И до днес този рекорд не е подобрен. Играе за “А” националния тим в общо 20 мача, включително на II турнир за Балканската купа в Белград през 1932 г.

Покрай футбола успява да получи и търговско образование. През военните години работи като служител на Столична община в тогавашното т.нар. комисарство. Вероятно точно този факт се оказва фатален за него.

“Следя отечествения футбол от 60 години, но такъв рядък хубавеляк като Мазнето не съм срещал на вратарската рамка - пише за него Александър Такев в своя статия. - Висок, строен, елегантно екипиран, с приятна външност, изискани маниери, плътно прилепнала от брилянтин коса.

Всяко негово действие, движение на терена беше подчинено на финеса

Екстровертен тип личност. Импулсивен, дълбоко емоционален, той бе човек на силните усещания. Винаги в ескорт от хубави жени. Животът му - твърде противоречив, динамичен.

Притежаваше оптималните качества за вратаря - спокойствие, смелост, решителност и съобразителност. Вкараните му голове не го обезкуражаваха, а напротив, мобилизираха го с още по-голяма енергия.”

И оценката на футболните капацитети за него и неговите спортни качества е повече от ласкава.

Бившият треньор на националния отбор Георги Пачеджиев например казва за него: “Ради бе много добър вратар. Спокоен и сигурен. Добър улов на топката. Предвиждаше къде ще му шутират и се озоваваше на подходящата позиция. Пласираше топки на своите съиграчи. Не биеше безразборно. Респектираше.”

“Голям вратар! Предчувстваше

ударите във вратата

Вземаше подходяща позиция съобразно ъгъла и разстоянието на отправената топка. Ловеше топките, сякаш лепнеха в ръцете му като лепило. А публиката казваше, че все в ръцете му бият”, е мнението и на Атанас Ковачев, играч на "Славия" и на националния отбор.

Въпреки голямата му популярност на Мазников била чужда всякаква “звездомания”,

разказват негови съотборници. Бил изключително земен и дружелюбен човек. Тотко Кръстев ("Ботев", София) например разказва: “През 1933 г. бяхме поканени с Мазников от циганския отбор "Египет" за един мач на игрище “Ботев”. Вечерта в една от кръчмите на ул. "Татарли" бе направен голям банкет. Като предмет на особено внимание бяхме окичени с карамфили.”

Добил популярност и на международните терени,

мениджърите го включват в своите оферти. Не без известна гордост вестник “Спорт” от 13 юни 1934 г. пише: “И от спортна България се закупуват играчи. Ради Мазников ще бъде ангажиран от унгарския “Уипещ” (дългогодишен шампион и най-популярен клуб в Унгария). Условия - 5-годишен договор, заплата 9000 лева плюс 1250 премия.”

Но Мазников дори отказва трансфера като неизгоден за него. След това е привлечен от спортен клуб “Трети квартал” - Будапеща. В него жъне блестящи успехи. Даже срещу чешкия ДГСУ успява да спаси три дузпи в един мач при игрови условия.

Паметен мач в кариерата му е победата с 4:0 над Югославия през 1937 г.

Тогава вестник “Спорт” пише за единоборствата му с югославския централен нападател Благое Мариянович - Моша, за когото се разказват легенди:

“Моша се бе амбицирал да вкара на всяка цена гол, а Ради - да не му позволи това. В един момент старият лъв се впусна в отчаяна индивидуална акция, при която устремно проби. Озова се на метър пред нашата врата. Голът бе на косъм, когато Ради се хвърли върху топката и още един път Моша проклинаше!”

В момент на откровение за най-хубавия си мач самият Мазников споделя: “Никога не ще забравя борбата ни срещу “вундертима” на Австрия през 1934 г. Трябваше да браня нашия гол от такива тежки удари, че ще го помня цял живот. Особено силни са спомените ми от играта на Синделар.”