Законът позволявал министрът да решава кой да си получи спестяванията и кой - не

На три пъти, през 1947, 1952 и 1962 г., тоталитарната власт ограбва населението на България под формата на "парични реформи". Драстично потъпквайки, каквито и да било принципи, комунистите безскрупулно конфискуват имущество, изземват спестяванията и вдигат цените.

Мнозина не преживели шока, някои полудели, а други напусто се опитвали да търсят справедливост в съда. На всичкото отгоре по тогавашен маниер всички били длъжни да аплодират властта за "мъдрите решения", както и да участват в нарочно организираните масови прояви на дирижирана радост.

За това свидетелстват документи от архива на БНБ.

Още през 1947 г., едва 3 години след като са взели властта, управляващите

стартират парична реформа, която трябва да обере парите на хората. По-точно е да се каже, че е било конфискация, тъй като е било разрешено на човек да се обменят само до 2000 лева. За сравнение според НСИ средномесечната работна заплата преди обмяната на парите през 1947 г. е 10 110 лева.

Замислена в пълна секретност, обмяната се изпълнява със светкавична скорост, за да не може никой да реагира и да се опита да спаси нещо от спестяванията си. Така съобщението за постановлението на Министерския съвет с решението за обмяната е направено на 10 март, а извадените от обращение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г.

Частните предприятия имали право

да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд "Работна заплата"

за предишния месец, но не повече от 35 хил. лева. Единствено държавните предприятия и организации са могли да обменят паричната си наличност напълно.

Месец по-късно е приет Закон за еднократен данък върху имуществата, което

води до рязко намаление

на количеството пари

в обращение - от 76 млрд. лева в началото на реформата до 25 млрд. лева в края на март 1947 г.. В резултат от този закон от предприятията са били иззети още 2 млрд. лева.

Парите на търговските банки са прибрани в БНБ. Паралелно с това

са одържавени и банковите влогове.

Подхожда се абсолютно избирателно, като Законът за национализация на частните индустриални и минни предприятия се тълкува по най-различни начини. Така са обрани парите на повечето хора, под претекст, че имат някой близък, който е бил член-кооператор, собственик или е работел в частно дружество. С този ход удрят именно работещите и предприемчивите, благодарение на които сме станали деветата най-развита икономика в Европа в края на 30-те години на ХХ век.

Вероятно партийното и държавно ръководство е било много доволно, защото само 5 години по-късно, между 12 и 15 май 1952 г., сценарият се повтаря. С оправданието, че трябва да бъдат премахнати всички парични знаци, които все още носят "омразните образи на монарсите", и на тяхно място да се поставят партийни вождове, населението отново е ограбено.

Обмяната на личните пари става в съотношение 100 стари лева за 1 нов, като същевременно се променя мащабът на цените 25 към 1

Влоговете до 50 000 лева на населението в спестовните каси се преоценяват в съотношение 100:3, от 50 000 лева до 200 000 лева - 100:2, и над тази сума - 100:1.

Парите на държавни и кооперативни предприятия се заменят при съотношение 100:4, а средствата на частните предприятия по сметки в банките - 200:1. В обращение от 12 май влизат банкноти от 10, 25, 50, 100, 200, 500 лева, монети от 1, 3, 5, 10 и 20 стотинки, държавни съкровищни билети от 1, 3 и 5 лева. По това време курсът на лева се определя на базата на съветската рубла в съотношение 1,70 лева за 1 рубла. В тази връзка се определя и златното съдържание на лева в размер на 0,130687 г. чисто злато.

Обирът на влоговете от страна на държавата и избирателния подход стават ясни от няколко писма, запазени в архива на БНБ.

В жалбата си от 1954 г. Тодорка Банкова от гр. Плевен пише до министъра на финансите, че влогът й е блокиран при национализацията на предприятие "Балкан", в което членувал съпругът и.

Жената прилага серия от документи, които доказват, че депозитът й е направен много преди това дружество да бъде създадено. С удостоверение от БНБ жената доказва, че е внесла 100 хил. лв. на влог през 1943 г. Освен това прилага и удостоверение от Плевенския съд, че предприятието е създадено една година по-късно.

С тези аргументи Банкова помолила влогът и да бъде разблокиран, но министърът на индустрията й отказал. Затова тя се обръща към министъра на финансите, но и той не желае да й възстанови парите. В писмото си той казва, че влогът на жената е бил заварен от паричната реформа и вече е 114 лв. Освен това подлежи на конфискация в полза на бюджета. Защо, не й обяснява. Така без никакви аргументи всички, които са имали някакви спестявания и са работели в частни фирми, или техни близки са били в тях, са останали без влоговете си.

Подобен проблем споделя с министъра на финансите и Райна Ангелова от Пазарджик. През 1954 г. тя му пише, че абсолютно несправедливо и незаконно й е одържавен влог от над 130 хил. лв. От него комисията по деблокиранията решила да и върне малко над 44 хил. лв., но министърът на индустрията отказал.

В жалбата си жената твърди, че материално е изключително зле, оперирана е и много боледува. Освен това мъжът й никога не е бил собственик на мелницата, а само я бил наел, когато го заварила национализацията. Затова комисията и препоръчала да се обърне към министъра на финансите. Въпреки че жената доказва с документи, че парите във влога и са от квартиранти, които живеели под наем в къщата й.

Това изобщо не трогва министъра на финансите. Той е категоричен, че не може да и се възстановят парите, понеже съпругът и бил член на национализираната мелница. И благородно и съобщава, че няма да бъде преследвана за това, че по някаква случайност изтеглила 3 хил. лв. от собствения си влог. Трета парична реформа се провежда между 1 януари и 31 март 1962 г., като решението за нея е взето значително по-рано - още от 22 юли 1961 г. Така от 1 януари 1962 г. се сменя мащабът на цените и намиращите се в обращение пари се обменят с нови в съотношение 10:1 Формално в същото съотношение са преизчислени и заплатите, фондовите възнаграждения, пенсиите и влоговете, но в същото време цените се увеличават значително. Всъщност реформата е скрита девалвация на лева, тъй като златното му съдържание се увеличава не 10 пъти, а 5,8 пъти.

От обращение се изваждат всички банкноти от емисия 1951 г. и монетите от емисии 1951 - 1960 г. Установяват се нови официални курсове на лева към рублата - 1 рубла става равна на 1,30 лева, и долара - 1,17 лева, които съответстват на златното съдържание на тези валути - съответно 0,987412 и 0,888671 грама.

В този случай обаче слухът за поредната обмяна стига до обикновените хора по-рано. Затова паникьосани, че от Нова година парите им няма да струват нищо, те щурмуват магазините. Въпреки оскъдният асортимент от стоки, които предлага социалистическия пазар, се отчита истински бум в продажбите. Търсят се главно скъпи и трайни стоки- мебели, електрически уреди, часовници, радиоапарати, килими, юргани, чаршафи, промишлени стоки и текстил. По данни на статистиката в месеците преди влизането на реформата в сила оборотите на "Нармаг" се увеличават повече от три пъти. С тази трета реформа за пореден път комунистите обират парите на българите, за да се облагодетелстват, а и за да отложат фалита на държавата.