В свой репортаж за старта на Джиро д'Италия в България италианският всекидневник „Кориере дела сера" представя колоездачната надпревара като разказ за историята, травмите, политиката и идентичността на една държава, която продължава да живее между Европа и Русия, между миналото и бъдещето.

Още в първите редове авторката Мария Серена Натале рисува почти литературна картина на страната, през която преминава Джирото.

„Когато днес изтерзаните от усилието и от безмилостния климат на Балканите лица профучат по софийския булевард, посветен на „Освободителя" Александър II", пише „Кориере дела Сера", „те ще са съшили в розовата нишка на Джирото хилядолетия история, градове от равнината и омагьосани планини, душата на България".

Именно това е и основната линия в целия материал -България като място, в което различни времена и светове продължават да съществуват едновременно. Италианската журналистка описва страната като своеобразен кръстопът между древност и съвременност. Зад гърба на колоездачите остават „древните тракийски селища и коктейл баровете по Черно море", „православните манастири, загадки, надвиснали над мъглите на духа".

Според авторката столицата е град, който е „натрупал епохи, стилове, спомени и владичества", и който „с готовност позволява, поне за времето на едно състезание, да бъде измъкнат от въртележката на икономическите и политическите кризи". Материалът прави и пряка препратка към романа на Георги Господинов „Времеубежище", и към „клиниката от научната фантастика, където човек може да избере десетилетието на XX век, най-подходящо за вътрешния му ритъм". Според „Кориере дела сера" именно така изглежда и самата България -държава, в която миналото никога не си е тръгнало напълно.

„Булевард „Цар Освободител", по който преминава финалът, отвежда състезателите край най-емблематичния храм на София -катедралата „Свети Александър Невски". Посветена на руския княз, военачалник и православен светец от XIII век, катедралата е не само архитектурен символ, а и политически знак. В очите на Кремъл Александър Невски остава въплъщение на руската слава и православната мощ, а за много българи Русия продължава да бъде „освободителката", въпреки сложните исторически и геополитически зависимости", пише вестникът.

Според него тази особена благодарност към Москва никога не е изчезнала напълно от българското общество. „Дори по време на суровия комунистически режим България запазва културната и емоционалната си близост с Русия. Двете държави споделят кирилицата, православната традиция и усещането за славянско братство срещу „турската заплаха", идваща от юг. Това историческо чувство продължава да влияе върху българската политика и днес". Статията разказва и за политическите сътресения в съвременна България. Авторката припомня как на площада пред „Александър Невски" през есента на 1989 г. „десетки хиляди души се събраха да искат демокрация, окрилени от падането на Берлинската стена". Само ден по-късно, отбелязва материалът, идва „немислимото" - падането на Тодор Живков, „човекът, който олицетворяваше най-верния съветски сателит в Източния блок". Именно той години по-рано се опитва да убеди бившия лидер Енрико Берлингуер да оттегли критиката на италианските комунисти срещу съветската репресия в Прага през 1968 г. , припомня вестникът. „След тази среща през 1973 г. Берлингуер оцелява при загадъчен атентат по пътя към летището в София -епизод, който и днес остава обвит в съмнения и политически сенки".

Подробно е описана и днешната политическа криза. Според италианския всекидневник България остава „най-бедната държава в ЕС", „изтощена от смени на правителства със светкавична скорост, корупция и нови кандидати за вечни лидери". В материала се споменава както за Бойко Борисов, представен като „бивш карате треньор и бивш бодигард на Живков", така и за Румен Радев.

„Бивш генерал от военновъздушните сили, президент и политик с открито проруски позиции, той създава за рекордно кратко време нова популистка левица, която печели абсолютно мнозинство. В Европа нарастват опасенията, че България може да се превърне в нов център на евроскептицизма и проруското влияние, своеобразна балканска щафета на модела „Орбан", пише още „Кориере дела сера".