Когато инспектор Стрезов влизаше в стаята на капитан Мартинов, до слуха му стигна нервният глас на капитана:

- ...а пък аз ви казвам, че това си е чисто мошеничество!

Беше краят на някаква фраза.

В стаята бяха Мартинов и един непознат мъж — към петдесетгодишен, с очила с толкова силни диоптри, че очите му изглеждаха като зад лупи. Той държеше в ръка една стара книга голям формат и се взираше в разтворената страница

Мартинов се изправи бързо.

- Заповядайте, другарю подполковник! Позволете да ви представя другаря Светозар Колев, наш експерт по исландски език!

- Исландски? - вдигна вежди Стрезов, като подаваше ръка на Колев. - А защо е станало нужда да търсим експерт по исландски?

— Заради ей този ръкопис — посочи Мартинов. - Само преди час го взехме от Гогена.

"Гогенът" беше един стар познайник на милицията, опитен измамник. Той имаше интелигентен вид, обличаше се много добре, даже с лек оттенък на суетност, и по цял ден висеше из заведенията, където се събираха чужденци. Представяше се за художник - оттам и прякорът му „Гоген".

- Е, и какво? - запита Стрезов, като сядаше. Историята явно го заинтересува.

- Ами... какво — запъна се малко Мартинов. - Видях Гогена завчера в „Кристал". Седи, разговаря с някакъв чужденец. Така се беше улисал, че даже не ме видя, като минах. Някакви големи приказки разправяше, чух само "манускрито, манускрито". Ръкопис, с една дума. Викам си: Намислил е нещо нашият познат! А защо „ръкопис"? И оттогава го държим под око, ще направи някоя беля! И ето го днес, пак в "Кристал". Носи голям пакет. И пак същият чужденец. Седнаха, говориха нещо, тръгнаха да стават. Гледам, Гогенът не посяга към своя пакет, а го оставя на чужденеца. Сега, казвам си, вече е мой ред! Представям се по правилата, мога ли да задам няколко въпроса? Може. Интересувам се за пакета, чий е всъщност. А Гогенът: "Нямате, казва, право! Това е мой подарък за господина. Ръкопис, старинен. Исландска работа, имам я и мога да я подарявам комуто си искам!"

- Е, а ти? - усмихна се Стрезов.

- Да беше друг - да прави, каквото иска, но Гогена аз не мога да оставя така! Не е чиста работата. Хващат ме дяволите, но се разтапям от учтивост. Обяснявам на чужденеца, че може да стане жертва на мошеничество и че имам някои съмнения. Ще вземем ръкописа за един ден и после ще му го върнем. Той се съгласи, значи - още не беше го платил...

- Сега май на Запад доста се ценят такива ръкописи! - вметна Стрезов.

- Така е. Затова помолих другаря Колев да дойде да ми прочете по нещо - да си съставим мнение що за книга е това!

Стрезов погледна въпросително към Колев.

- На исландски е - потвърди Колев - и то доста старинен диалект. Даже и аз не всичко разбирам. Някакви исторически описания. Воюват, избиват се, мрат от чума и глад, змии ги хапят, а на всичкото отгоре и земетръси! Страхотия!

- Защо земетръси? - намеси се Мартинов. - Толкова ли е...

- Толкова - кимна Колев. - Исландия е земетръсна област. Тук и за вулканите пише. Малко по-другояче е, но сигурно тук говорят за вулкана Хекла... - той се взря в страницата с очилата лупи - ... за един друг - Аския, и за още един - Хванадалсхнукур... Много.

- Значи, че е исландска - исландска е - заключи Мартинов. - Остава да видим дали е толкова стара. Ще я пратим на експертите в института, ще ги помолим по-бързо да ни кажат!

- А според мен няма нужда - каза Стрезов и пак се усмихна. - И така е ясно, че ръкописът е фалшив!

- Защо да е ясно, другарю подполковник? - каза неуверено Мартинов.

Защо, наистина?

От брой 8/1976 г. на сп. "Космос"