Представете си най-ранното си детство без Пипи. Без Мечо Пух. Без Емил от Льонеберя. Без Карлсон, който живее на покрива. Без приказките на Братя Грим. Без всичките книги на детството! А колко от нас са съзерцавали с часове илюстрациите на Марайя?

Ентусиазирана група родолюбци – 528 броя - са подписали петиция, която иска децата до пети клас – ерго до 10 годишна възраст включително – в училище да изучават единствено българска литература и нито думичка от вредното чуждо влияние. Ну-ла! Щото те така проникват разните джендъри – през – цитирам: „еврейски, украински, ромски, френски, шведски, италиански, турски, китайски и американски произведения"

Радетелите на българщина́та в родното школо обясняват, че „най-лесно е да се пробие националната сигурност на един народ чрез заличаването на неговата памет, култура и история"

И как почва борбата? Вазов, Елин Пелин и Йовков до откат до 10 годишна възраст. За десерт: „История славянобългарска". Долу тая измамница Пипи, която гледа кон на верандата! Долу измамата Карлсон – никой не бива да лети! И долу красивите илюстрации - нека са ръбати и грозни до степен да не искаш дори да погледнеш книжката.

Аз страхотно обичам примерите. Ето с какво ще заменим Пипи, например.

На вашето внимание: баба Цоцолана. Много моля, прочетете го, за да се вдъхновите. Детска творба е това.

Драги ми Смехурко,

Бързам да ти пиша. Но как да захвана? Ще почна направо с баба Цоцолана. Ех, да знаеш само колко е припряна! Но аз се не стреснах. Прислужник й станах.

Чух край мен да казват: „Горкото момченце! Има да си пати. То не знай, че баба честичко налага!"

Но и те не знаят, че мен Патиланчо ме дигат и слагат. Не знам по-нататък що има да става. Но моята баба страх ми не внушава. Тя лесно се сърди. Ала пък и лесно гневът й минава. Кресливичка пада, но не се преструва. А за мен, Смехурко, това много струва. Що трябва да правя всякога ще зная. Тя самичка вчера си каза каква е.

- Патилане - рече, ти трябва да знаеш, че аз съм припряна.

- Нищо, бабо, нищо. Затуй пък аз нося сърчице засмяно.

- После, Патилане, моята ръчичка възтежичка пада. Та ако те нявга така поналожа...

- Нищо, бабо, нищо. То без туй не може. Добре се разбрахме.

После мойта баба две стомни донесе и така ми рече:

- Хе там на мегдана, оттук недалече, за вода ще идеш. Чешмата ще видиш. Тъй е обичаят. По вода да тръгне от сега до края.

- Зная, бабо, зная.

И аз се завтекох с шарените стомни. Тичах да се върна. Та бърз и послушен баба да ме помни.

Ала нали има глава да си пати. Без да ме съгледа, колелото блъсна в мен съседа Страти. Той литна, горкият, нагоре с нозете. Ала и аз счупих стомните, и двете. Но стисках им здраво дръжките в ръцете.

Ни жив, нито мъртъв, при баба се върнах. Счупените дръжки отдалеч тя зърна. Ех, че като викна баба Цоцолана!

- А бре, Патилане! С това ли захвана? Жив не ще останеш, ако те подхвана!

Красиво! Натурално! Педагогическо. БългарЩинарско. Идеално е за втори клас, например.

Аз предлагам тези от петицията направо да направят Движение за българска литература до пети клас, което да прерасне в партия "Ядем само български домати с български колци".

*От фейсбук