• Жизнен стандарт като силните в Европа, ниски данъци, премахване на "домовата книга". Предлагат мандатност на главния секретар на МВР и избор на нов главен прокурор
• Ревизиране на клиничните пътеки, проверка на обществените поръчки, регистър на некадърни изпълнители

Впечатляващата победа на "Прогресивна България" на изборите поражда един естествен въпрос - как точно ще живеем, управлявани от Румен Радев.

Едва ли преди 19 април много хора са си го задали, защото традиционно повечето българи пускат бюлетина по лични или партийни симпатии, а програми не четат. Анкетите на телевизиите в деня на изборите показаха, че хората се надяват да станем по-богати, цените и инфлацията да се понижат и "да се отстоява българският национален интерес".

Всичко това звучи в синхрон с програмата на спечелилата партия, която обявява за своя основна цел "бързото достигане на жизнения стандарт на развитите европейски страни". Правят уговорката, че това е възможно само ако имат собствено правителство.

Вече е сигурно, че разполагат с достатъчно доверие, за да излъчат такова и да се пробват да изпълнят възловото си обещание. За разлика от царя през 2021 г., с чиято вълна е сравняван Радев, сега

няма срокове - няма ги заветните 800 дни.

"Ще поддържаме стабилна данъчна и финансова политика с ниски и предвидими данъци, стимули за реинвестиране и за научноизследователска и развойна дейност, както и механизми за по-лесен достъп до финансиране", е отбелязано в документа. Ангажимент, от който може да се допусне, че

плоският данък ще бъде запазен,

както заявиха преди вота близки до Румен Радев фигури.

Друга оптимистична нотка прозира във финансовите ангажименти на партията. В програмата си посочват, че ще поддържат устойчиви нива на държавния дълг. Както и че ще го използват за "подкрепа на инвестиционната политика на страната".

Ситуацията в момента буквално взривява държавните финанси.

През 2009 г. размерът на държавните заеми бе 4,6 млрд. евро. Днес той надхвърля 25 млрд. евро, тъй като година след година всяко правителство вземаше нов заем, за да запълва дефицитите си. Това се превърна в толкова вреден и устойчив навик, че лиши администрацията от елементарни рефлекси умно и пестеливо да управлява наличните ресурси.

Междувременно имаше кризи, които също се финансираха щедро чрез емитиране на нов дълг. През 2014 г. бе взет нов заем от 4 млрд. евро заради безизходицата с КТБ. През 2020 - 2022 г. държавата започна да тегли кредити, за да финансира бизнеса по мярката 60/40 и добавките към пенсиите.

След 2020 г. правителствата трайно преминаха към порочната практика да залагат дефицити от около 3% в бюджета, за да изплащат без проблем пенсиите, заплатите и енергийните помощи. Без никакво волево усилие бюджетните системи да се оптимизират. Освен това значителна част от всеки нов дълг отиваше, за да се плащат лихви и главници по предходни облигации. Впоследствие в периода 2017 - 2021 г. кабинетите теглиха нови 3,5 млрд. Така държавният дълг днес вече е 25 млрд. евро.

Той изглежда нисък (23 - 24%) в сравнение с останалите европейски страни на фона на големи икономики като Испания, Франция и Италия, чиито заеми са съответно 100%, 113% и 135%. Но

проблемът у нас е порочната тенденция - вместо да се реформира

и пести, с увеличаването на дълга се избира най-лесният начин. Набъбването му е придружено с все по-големи суми за лихви, които не само тежат на бюджета, а и лишават цели системи от необходимите средства.

От тази гледна точка амбицията на партията на Радев да постави дълга под контрол е повече от похвална и ще бъде ярко изключение от политиките през последните 17 години.

В нощта на изборите обаче, когато стана ясно, че "Прогресивна България" ще има мнозинство, по-голям интерес бе насочен към друга тема. Репортерите на повечето западни медии, отразяващи парламентарния вот у нас, питаха за външнополитическите приоритети на новата формация.

В изявление пред централата на ПБ чухме, че доскорошният президент

няма намерение да отказва България от Европейския съюз

и че "силна България в силна Европа се нуждае от критично мислене и прагматизъм. ЕС падна жертва на собствената си амбиция да е морален лидер в свят без правила".

Това отговори Радев на английски на въпрос от чуждестранна медия.

Какво обаче пише в програмата на "Прогресивна България"?

За разлика от всички подобни партийни документи в последните 37 години, където обещанията за външната политика са в началото, тук приоритетите в тази сфера са поставени в края - даже след спорта.

Там не се споменава за Русия, но пък се говори за Украйна.

Пише, че правителството на ПБ ще се бори за "справедлив и траен мир в Украйна,

основан на международното право".

Обръща се внимание и на участието ни в Европейския съюз и НАТО. Казват, че приоритет за формацията ще са още "отстояване на принципа на единодушие при вземането на решения по ключови въпроси в ЕС" и "укрепване на колективната отбрана на НАТО и задълбочаване на сътрудничеството ЕС - НАТО и ЕС - САЩ".

Референдум за членството ни, на какъвто се надява част от електората, гласувал за Радев, изобщо не е споменат. Не се говори и за допитване за връщане на лева. Темата за еврото не фигурира.

За сметка на това е посочено поисканото от американския президент Доналд Тръмп увеличаване на разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт. Миналата година той предупреди страните от НАТО, че трябва да отделят по толкова или ги чакат сериозни последствия.

В началото е раздел, озаглавен "Демонтаж на олигархичния модел

и укрепване на държавността". Тук изпъква една мярка, която изглежда продиктувана от личния опит на Румен Радев като президент. Практиката, която той лично определи като "домова книга" и изразът стана нарицателен. В програмата е посочено, че формацията му ще промени конституцията, така че да се върне правото на държавния глава да назначава служебен министър-председател по своя воля. През 2024 г. няколко души му отказаха номинацията и изборът бе ограничен.

Другото, което обещават от неговата формация, е заявеното неведнъж намерение за избор на нов Висш съдебен съвет - решение, за което и други в парламента вече обещават квалифицирано мнозинство. На първо място, това е водещ приоритет за "Продължаваме промяната" - "Демократична България", като само двете групи

имат 168 депутати общо.

Оттам все по-близка изглежда и смята на главния прокурор.

Очевидно е, че в ситуацията на постигнато първо парламентарно мнозинство в новия век няма кой да попречи на ПБ да започне проверки на досегашните управляващи, както предвижда програмата им и както вероятно чакат много от избирателите им. Разписали са, че ще правят

ревизия на ключови обществени поръчки,

за да видят колко са изплатените средства, спазени ли са сроковете и каква работа е свършена.

Екипът на Радев обещава да сезира компетентните органи при разкрити злоупотреби, да наложи санкции за неизпълнение и лошо качество.

Сред идеите им е още да се създаде публичен регистър на компрометирани изпълнители. Включените в черния списък фирми повече няма да получат поръчки.

Авторите на програмата са заложили и план да търсят подставените лица в бизнеса и в собствеността, както и посредниците между олигархията и министерствата и правоохранителните органи. Обещават да следят публичните разходи чрез базирани на изкуствен интелект модели.

В държавната администрация пък ще проверяват всички назначения,

особено на хора, които имат достъп до материални и финансови ресурси. Това не е изненадващо, защото в практиката през годините на прехода първата работа на всички нови управляващи е да попълнят ключовите чиновнически места с лоялни свои симпатизанти. Базата с тези данни се подготвя в съответните централи още преди изборите.

От партията на Румен Радев заявяват и желание за облекчаване на административната тежест "чрез единен дигитален портал за разрешителни, намаляване на лицензионните режими и въвеждане на принципа на мълчаливо съгласие". Изграждането на пълноценно е-правителство е сред грандиозните провали на не едно и две управления.

Процесът официално започна в началото на 2001 г. с приемането на Закона за електронния документ и електронния подпис. Година по-късно бе приета "Стратегията за електронно правителство", а през 2007 г. ключовият Закон за електронното управление. 9 години след това бе създадена Държавната агенция "Електронно управление", трансформирана по-късно в Министерство на електронното управление.

До момента трудно може да се каже колко точно са инвестирали в това начинание данъкоплатците чрез бюджета и колко европейски средства са насочвани към него, но според различни доклади и журналистически разследвания сумата отдавна надхвърля 1 млрд. евро.

Сметната палата и експерти изчислиха през 2017 г., че са похарчени между 750 млн. и 1 млрд. евро "без видим резултат за гражданите".

В периода до 2020 г. обаче бяха заложени нови стотици милиони евро инвестиции в дигитализацията,

но до момента все още сме на светлинни години от "шампиона" в тази сфера Естония. Там всички услуги минават през е-Естония, като личните документи са дигитални и с тях човек има достъп до целия спектър от услуги.

Примерно документите за покупка на имот или за строеж се подават от лаптопа и така се получават съответните удостоверения и разрешителни. Там човек може да сключи брак или да се разведе отново от компютъра вкъщи, от него може да регистрира покупко-продажба на автомобил, да получи шофьорска книжка, която става част от чипа на личната карта, и т.н.

Защо проектът у нас буксува? Специален доклад на Европейската сметна палата посочва, че причините са в няколко насоки. Първо, липсва електронна идентификация (eID). Това е "ключът", необходим на всеки гражданин. Докато няма масово достъпен и лесен начин човек да се легитимира пред държавата - чрез чип в личната карта или телефон, е-услугите остават неизползваеми и хората, вместо да цъкнат на лаптопа, трябва да отидат на крака при съответния чиновник, за да свършат работа.

Втората причина е така наречената феодализация на регистрите. Всяко министерство или ведомство е изградило своя "информационна крепост" и тези системи обикновено нямат връзка помежду си, което принуждава гражданите да разнасят документи на хартия от едно гише на друго.

Трето, тези проектите често са правени от различни софтуерни фирми през годините. За съжаление, липсва цялостна централизирана архитектура, което води не само до дублиране на функции и излишни разходи, а и до една голяма нула за гражданите.

Четвърто, липсва политическа воля, по-точно е налице тиха административна съпротива. Обяснението е, че дигитализацията повишава прозрачността, неминуемо води до съкращаване на чиновници и натоварването на оставащите с много повече функции. Затова

много звена прикрито бойкотират процеса

не само за да запазят работните си места, а най-вече лежерното и безотговорно претупване на задълженията си.

От тази гледна точка, ако правителството на Радев успее да се пребори с тази невидима чиновническа съпротива, ще бъде епохално постижение за мащабите на България.

Освен промяна на армията държавни служители ПБ предвижда такава и при главния секретар на МВР. За него ще въведе мандатност. В програмата

не пише колко пъти ще може да бъде назначаван и за какъв период от време

На какво се дължи особеното отношение към него, също не е уточнено. Но от екипа на Радев имат и други идеи в областта на сигурността.

Една от съществените е създаването на нова информационна система за анализ, оценка и прогноза на оперативната информация от МВР, ДАНС, ДАТО, ДАР и служба "Военно разузнаване". Тези намерения са само част от аспектите на сигурността, тъй като ПБ предвиждат амбициозна работа и в сферата на транспорта. Екипът на Радев иска да довършат магистралите "Хемус", "Струма", "Черно море", "Рила", пътя Лесово - Марица, софийското околовръстно, разширението на "Тракия", тунелите под Шипка и под Петрохан, високоскоростния път Видин - Ботевград, както и да обновят граничните пунктове на страната.

Интересно е обещанието за скоростта по ключовите жп линии. Смятат, че там тя може да се повиши до 160 - 200 км в час, въпреки че засега нямаме подобна инфраструктура. Тази, която се изгражда в момента, е предвидена за максимум 160 км в час. При това след време. Що се отнася до трасетата,

намеренията на ПБ са да наблегнат върху железопътните коридори

от София към Кулата и Видин, както и Русе - Димитровград и Русе - Варна. Смятат да свържат и границата със Северна Македония и Бургас.

Екипът на Радев е заложил още точка в програмата за преразглеждане на договорите с частната фирма "Ивкони Експрес" за превоз на пътници с влакове "с цел минимизиране на негативните последици върху БДЖ, държавния бюджет и обществения интерес". Не е ясно кога точно ще придвижат това намерение и дали през лятото частните влакове ще пътуват до Бургас, както бе предвидено от правителството на Росен Желязков.

Освен в тази част има някои конкретни предложения и в областта на здравеопазването. Намеренията на "Прогресивна България" са да намалят доплащането на пациента, да ревизират клиничните пътеки и да се премине към "по-ефективни модели на заплащане в зависимост от качеството на лечението и стойността на труда". Скъпите медикаменти, апаратура и изделия ще се доставят централизирано, а не поотделно. Приоритет е и

изграждането на националната детска болница,

за която се говори вече повече от 40 години. Обещават да обновят и автопарка на линейките.

По принцип всяка партийна програма е съставена от клишета от типа "дайте да дадем". Причината за общите фрази е, че преди изборите е трудно да се направи задълбочено проучване и да се създаде адекватен симулационен модел как една мярка би се отразила на другите публични системи и бюджети.

Въпреки това в програмата на "Прогресивна България" тук-там има конкретика, която подсказва в каква посока ще са действията на новата власт. Дали ще реализират тези свои обещания, ще видим, когато съставят собствено правителство и то излезе с управленска визия.