Съветва: Не се лишавайте от нищо, важен е балансът - една длан трябва да е месото, две шепи зеленчуците или плодовете, един юмрук да е въглехидратът и един пръст - полезните мазнини

Сбъдна и мечтата си да намери сродната си душа - от декември с агронома Янко живеят заедно в Пловдив

Днес Анна Сапунджиева от Пловдив тежи 69 килограма. Не е идеалното тегло за нейния ръст от 165 сантиметра, но само преди година и половина тя била цели 135 килограма. Младата жена не само е успяла да свали почти половината от теглото си, но и да го задържа след това успешно в нормалните граници. А това е по-трудната част от цялото "упражнение".

Анна е победителката от миналогодишното телевизионно реалити "Живот на кантар", излъчено по бТВ. Пред очите на цяла България тя отслабна с 47 килограма и грабна наградата от 50 хиляди лева. След като камерите в студиото бяха изключени, тя продължава битката си за здравословно хранене и здравословен начин на живот. Казва, че винаги е най-трудно да се свалят последните 10 килограма. И тъй като станала известна от телевизията и много хора я потърсили за съвет как да се борят с излишното си тегло, тя бързо осъзнала, че да помага на такива хора е нейното призвание.

"Все още не съм изхарчила парите от наградата. Реших, че трябва да ги вложа в себе си, в собственото си развитие и образование. Когато влязох в реалитито, бях студентка в четвърти курс ветеринарна медицина в Стара Загора. Но когата започнаха практиките в клиниките и понякога се налагаше да приспиваме болни животни, аз страдах повече от стопаните им и разбрах, че това не е моето. Прекъснах и се върнах в родния си град Пловдив. Записах се да уча диетология. Доплатих си и курсове за хранителен мениджър и за хранителен експерт. Искам да уча, за да мога да помагам на хората не само с личния си опит, но и като професионалист в тази област, да им правя индивидуални планове за хранене", разказва Анна пред "24 часа".

А нейният опит е и богат, и изстрадан. От малка имала проблеми с теглото. Но когато дошла студентка в Стара Загора, трябвало едновременно да учи редовно и да работи като сервитьорка. Заживяла нездравословно и вдигнала още теглото си - спяла малко, тъпчела се с "комфортни", по думите й, храни - чипсове, шоколади, вафлички, пици, не пиела вода, а сладки газирани напитки... Вдигнала кръвното, изпаднала в преддиабетно състояние. Започнала да пие хапчета всяка сутрин, наложило се да й бият инжекции в петите, защото краката й трудно издържали тежестта на тялото й и болките станали непоносими.

Наложило се да си поръчва дрехите по интернет, защото в магазините, дори и в "Гигант", все нямали подходящи за нея и я гледали лошо, изпаднала в депресия. Опитала се да пребори проблема с популярната безвъглехидратна диета, но с колкото килограма отслабнала, два пъти повече наддала след диетата.

"Близките, и най-вече майка ми, се опитваха да ми помогнат. Казваха ми, че имам проблем и ме съветваха да потърся лекар или психолог, ако трябва. Пък аз се обиждах, явно не бях готова за промяна. Разтройвах се, сърдех се, че ми говорят така, не исках никой да ме закача. И пак се криех тайно да ям", не е забравила Анна.

Всичко можело да завърши много зле с нейните вече 135 килограма, но веднъж попаднала случайно на реклама да реалитито "Живот на кантар", което щяло да се проведе за първи път у нас. Първо си казала: сама вече 10 години не мога да отслабна, сега най-после може би някой ще ми покаже как да го направя.

Но след това се уплашила, че ще се оголи пред цяла България. Ще се оголи и психически, и физически, защото трябвало да разкаже цялата си история, защо и как е стигнала дотук. Стреснала се и от това, че трябвало да се показва и по бельо. Била се разколебала дали са кандидатсва, но близка приятелка й казала друго: "Представи си всички тези хора, които ще вдъхновиш със своята история и ще ги промениш благодарение на твоя пример. Вероятно те ще се припознаят в теб" - това се оказало единственото нещо, което я убедило да се запише в предаването.

Приели я веднага след кастинг и пълни медицински прегледи. Били общо 16 човека, от жените само Виолета Христова от Плевен била по-тежка от Анна със своите 147 килограма. Сега двете са най-добри приятелки.

"Три месеца бяхме вътре в пълна изолация, свалих 47 килограма. Това стана с много тренировки и с много лишения и воля - всичко, което се готвеше, се мереше на грамажи, диетолог беше изготвил индивидуално меню за всеки участник. Дори и за вегетарианците. Тренирахме сутрин и вечер горе-долу по два часа. Започнахме с много леки тренировки, всичко се случи много бавно. Треньорите постепенно увеличаваха натоварването, иначе краката и коленето не издържат.

В предаването разбрах, че съм приемала по 8 хиляди калории на ден. Там ми дадоха 1500 калории дневно. Но в началото дори не успявах да си изяждам всичко с тези калории, защото разбрах, че когато храната е пълноценна и балансирана, ти се насищаш бързо. Чак на третия месец храната започна да не ни стига заради тренировките - тялото влиза в работен режим и иска повече енергия. Тогава започнахме да се захранваме с плодове, много плодове.

Всички участници бяхме приятели, не конкуренти, защото споделяхме едни и същи проблеми. В началото ни беше най-трудно. Като същински наркомани говорехме само за любимите си храни. Беше наистина много страшно. Аз през първата седмица повръщах всеки ден, защото ми липсваше храната, вредната храна, с която бях свикнала. Сънувах я, изпитвах вина, че я сънувам, плаках. Дори ми мина мисълта дали да не се откажа, но си припомних, че съм тук заради себе си и ако сега не се променя, няма кога. Стиснах зъби и първата седмица, когато за мен беше най-големия зор, мина. Буквално за цялата седмица бях на половин филийка хляб и повръщах всичко. Изпитвах неприязъм към новата храна. Затова казвам, че, поне според мен, ултрапреработени пакетирани храни са много страшни, понеже пристрастяват", спомня си Анна.

В предаването разбрала и защо преди не била успяла с безвъглехидратната диета - когато лишаваш организма от нещо, съответно въглехидратите, и после, като започнеш отново да му ги даваш, той се презапасява, за да не случи отново да ги няма. Затова не е хубаво човек да се огриничава. Трябва да се ядат и въглехидрати, и протеини, и мазнини, и зеленчуци, не трябва да се лишаваш от нищо, но трябва просто да имаш баланс, вече знае тя.

От тяхната диетоложка научили, че най-лесно този баланс в една порция се определя по следния начин: една длан трябва да е месото, две шепи трябва да са зеленчуците или плодовете, един юмрук трябва да е въглехидратът и един пръст - мазнините. Но мазнини, които са полезни, като авокадо, маслини, зехтин, сурови ядки. Във всяка порция трябва да имаш от всичко това, за да има баланс. Много рядко може да си позволиш и алкохол, веднъж в седмицата, и то една-две чаши вино. Защото алкохолът също е калоричен.

Човек не трябва да се лишава от нищо, затова Анна си прави "измамни яденета". Ето какво разказва за тях:

"Докато някои имат разтоварващи дни веднъж в седмицата, аз обратно - веднъж седмично си позволявам да хапвам нещо, което много обичам, например пица от любимо заведение. Дори и да е вредно, това не ме спира да свалям килограми, стига през другото време да не нарушаваш правилата на здравословното хранене. Хлябът например трябва да е пълозърнест, по една филйка на хранене.

Разбрала съм, че всичко пълнозернесто е чудесно. Затова вкъщи много успешно си правя пици с лаваш - много тънкия пълнозърнест хляб. Отгоре слагам доматен сок, пуешка или пилешка шунка или конско месо, за да не е мазно. Поръсвам с моцарела, може и гъбки, кой каквито зеленчуци обича. Запичаш на фурна и става страхотно.

Сутрин за закуска не трябва да ядете само тесто, трябва да го съчетаето с едно яйце или крастивичка, за да е пълноценна порцията. Иначе огладнявате много бързо.

Научих и това, че вкусовите рецептори се учат - бях човек, който не понасяше яйца и броколи, а сега ям почти всеки ден яйца и доста често - броколи. Фасул, който е растителен протеин и въглехидрат, също може да се хапва, но комбиниран с месо, което не е мазно, и салата. Телешко, пилешко, риба, яйца, пуешко, свинско, но бон филе, което да не е толкова мазно, това са полезните храни. Заради хормоните при промишленото отглеждане на пилетата е добре да се търси домашно пилешко месо.

Езотичните храни като авокадо и киноа са по-скоро непознати, но когато се сготвени по правилния начин, могат да са доста вкусни. Използвам и елда, булгур вместо ориз. Не че оризът е много лош, но е по-бърз въглехидрат и качва бързо кръвната захар, докато елдата, киноата, булгурът го правят по-бавно. Това е много важно, особено за хора с диабет и инсулинова резистентност. Друго, което те трябва да знаят, е, че за тях е много важно да хапнат първо малка шепа със сурови ядки /7-8 бадема или лешника, орехи/ преди да посегнат към по-сладък плод, за да не се вдига кръвната им захар. Но и с ядките не трябва да прекаляват, защото са мазни.

Торти и пасти не ме изкушават, аз си ги правя. С плодове най-често, или с мед или подсладител. Самата захар на плода използвам, например сладкия картоф, който наистина е много сладък. И бананови неща. Както и севия и еритритол, който се смятат за най-чистите подсладители. Във всеки случай са за предпочитане пред рафинираната захар, заради химията в нея.

Въпрос на воля е да намериш здравословен заместител на любимото ти нещо. Научих се да правя шоколад със скир, какао, лешников тахан, малко мед, добавям си и протеин на прах, понеже тренирам. Става с вкус на шоколад. Скирът е като кисело мляко, но по-богато на протеин и не е толкова мазно като въглехидратите".

Всички тези практически съвети Анна Сапунджиева вече дава на своите над 700 последователи, който я следват във фейсбук страницата й "7 дни с Ани". Освен че там тя дава полезни съвети и препоръчва тренировки всеки ден и повече движение, споделя с хората и рецепти от своята кухня, купуват продуктите и готвят заедно. Приема всичко това като предизвикателство, на което си струва човек да се посвети. Занапред възнамерява да организира събития, на които да се говори за здравословното хранене.

Представя си, че не само ще готвят - с хората ще четат заедно поезия, ще рисуват, ще слушат музика, например акустнични китари. За да може всичко това да докосне повече хора, ще търси различни домакини, в различни градове. Вместо да издаде своя кулинарна книга, предпочита да направи карти, подобни на картите за игра, но с изписани върху тях рецепти. Така, смята тя, ще бъде по-лесно на домакинята в кухнята.

Ако някой каже, че на 32 години за Анна Сапунджиева животът, пълноценният живот, започва отново, няма да сбърка. Сега вече тя може да прави неща, които преди заради теглото си не е могла. Например да прави дълги разходки из планините. Заедно с приятели от предаването "Живот на кантар" вече изкачила връх Мусала, както била обещала в него, ще катери и други върхове. На път е да сбъдне и други свои мечти, като тези да се спусне по въжен тролей - зиплайнер, както и да направи скок с бънджи. За тролея си е намерила място в Родопите, скокът планира да осъществи край пещерата Проходна. Ще скочи с бънджи и от балон. Признава, че се страхува от високото, но желанието й е да преодолее и този си страх.

Но най-важното й, че се сбъдна и мечтата си, която тя никога не е крила - да си намери сродна душа, приятел в живота. От декември с нея е агрономът Янко, с когото вече живеят заедно в Пловдив. Едно от първите неща, които разбрала от съвместния живот с него, е, че наистина любовта на мъжа минава през стомаха му. Янко харесва много нейната кухня и начин на готвене, с храните й за няколко месеца свалил 8 килограма, хвали го Анна.

За да бъде полезна на хората с наднормено тегло, тя е направила още един жест - подарила е вече ненужните й огромни рокли от времето преди "Живот на кантар" на жени, които се нуждаят от тях, вместо да ги изхвърли като досаден спомен. И още нещо любопитно за нея - не си пада много по телевизията и до момента дори не е гледала епизодите от реалито по бТВ със своето участие. Но казва, че ако "Живот на кантар" има второ издание, е готова с желание да се включи в него, за да подкрепи новите участнвици в него.

Рецепти от кухнята на Ани

Дюнер с яйце и пълнозърнест лаваш
Необходими продукти /1 порция/
1 пълнозърнест лаваш - около 60 грама
2 или 3 яйця - /M-L/
1 супена лъжица котидж сирене - около 30 грама
1 чаена лъжица горчица /без захар/
Шепа айсберг
1/2 краставица
Сол и черен пипер
Малко зехтин за тигана

Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват в купа със сол и пипер. Загрява се тиган и се изсипват ййцата като за омлет. Когато сместта започне леко да се стяга, върху нея се поставя пълнозърнестият лаваш и леко се притиска. Обръща се внимателно, за да се запече лавашът за кратко. Сваля се от котлона. Котиджът се смесва с горчицата и се намазва върху яйцето. Добавят се нарязаните зеленчуци, завива се на дюнер и се сервира веднага.

Палачинка със скир, какао и портоколови корички
Съставки /1 порция/
100 грама скир
1 яйце
25 грама пълнозърнесто брашно
1/2 чаена лъжица бакпулвер
1 чаена лъжица натурално какао
Настъргани портокалови корички
30 милилитра вода
Стевия на вкус

За сервиране
40 грама боровинки
По желание: 1 чаена лъжица фастъчено масло

Начин на приготвяне:
Смесете всички съставки до гладка смес. Изречете малки палачинки на незалепващ тиган, намазан с минимално количество зехтин. Поднесете с бороминки и по желание - с фастъчено масло.

Мусака с телешка кайма, тиквичка, картоф и заливка от котидж и скир
Необходими продукти /1 порция - около 300-400 грама/
Основа - 100 грама телешка кайма /около 5 процента мазнини/
50 грама тиквичка, нарязава на кубчета
50 грама сладък картоф, нарязан на тънки кубчета
1/2 малка глава лук /около 30 грама/, ситно нарязан
1 скилидка чесън, пресована
1 малък домат /около 50 грама/, нарязан
1/2 чаена лъжица зехтин /за тигана/
Сол, червен пипер, черен пипер, магданоз и риган

Заливка:
30 грама котидж
30 грама скир
1 яйце

Начин на приготвяне:
Загрейте 1/2 чаена лъжица зехтин. Задушете лука и чесъна 2-3 минути. Добавете телешката кайма и гответе до побеляване /около 5 минути/. Добавете тиквичката, сладкия картоф и домата. Гответе 5-7 минути на слаб огън. В тавичка сложете сместта и печете на 180 градуса за 20-25 минути. След това залейте със заливката и печете още 5 минути.

Мус от сладък картоф
Съставки /2 порции/
200 грама сварен сладък картоф
50 грама котидж
1 супена лъжица натурално какао
1 чаена лъжица мед /по избор - стевия/еритритол/
15 грама сурови ядки /орехи, бадеми/, смлени
Настъргана кора от био портокал
Щипка канела

Начин на приготвяне: Пасирайте сладкия картоф с котидж, какао, мед и ядки. Добавете портокалови корички и канела. Охладене преди сервиране.