• Войната в Украйна ускорява модернизацията ѝ
• Расте рискът от руски "подривни действия и саботажи", кибератаки и дезинформация
• Още преди удара в Иран военните ни прогнозират рискове за маршрутите на енергийни ресурси

Недостиг на хора и инвестиции, трудна за поддръжка съветска техника и войната в Украйна.

Това накратко са основните проблеми, пред които е изправена Българската армия според доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2025 г.

В документа подробно са описани всички мисии и учения, в които участват българските военнослужещи. Специално внимание е обърнато на противоминната група в Черно море, създадена съвместно с Румъния и Турция през 2022 г. Преди дни стана ясно, че от началото на войната на Русия в Украйна са унищожени над 275 съмнителни обекта - мини, невзривени боеприпаси, дронове. Документът отчита създадената

опасност за корабоплаването в Черно море

и екологични инциденти заради въздушните удари по пристанища и кораби. Но войната в Украйна се посочва като причина за ускорената модернизация не само на Българската армия, но и на военните способности в цяла Европа.

Сочи се нарастваща опасност от “руски подривни действия и саботажи”, кибератаки и повишени нива на дезинформация.

Въпреки че документът бе изготвен, преди САЩ и Израел да ударят Иран, в него се казва, че освен войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток влияе негативно на маршрутите за осигуряване на енергийни ресурси. Основание са дали ударите между Израел и “Хамас”, атаките от страна на Иран и Ливан, както и конфликтите в Сирия, Ирак и Йемен. Общата нестабилност в района е отчетена като риск и за България заради близостта ни.

Висок остава некомплектът в армията - 20,1%. Най-много празни места има при офицерите - 26,9%, и войниците - 24,4%. Това означава, че командният състав изпитва най-големи липси и няма кой да командва армията. Спрямо 2024 г. общият некомплект намалява с 1,7%, но

набирането на кадри остава основно предизвикателство за армията

Затова с приетите преди месеци промени в Закона за отбраната пределната възраст за военна служба бе удължена с 2 години.

До 2026 г. цивилните служители трябва да бъдат 19% от числения състав, а военнослужещите - 81%. В плана е посочено, че въоръжените сили трябва да имат численост от поне 43 хил.

3000 от тях са резервистите, а военнослужещите трябва да са около 32 хил. Останалите близо 8000 са цивилните служители. В действителност обаче от доброволния резерв са запълнени едва 18,6%, тоест

в резерва има само 558 човека,

което е критично ниско.

Над 7000 военни общо недостигат, за да се запълнят редиците на армията. Най-много новопостъпили има при войниците, където след консурси вакантните места намаляват с 4,3%. А недостигът при гвардейците, който в началото на годината бе 63%, е спаднал с 10 на сто. Министерството търсеше с конкурс 200 нови гвардейци. Явили се средно по 1 желаещ за всеки пост, докато при другите обявени длъжности кандидатите били по 4-ма.

В началото на м.г. заплатите бяха вдигнати с 30% и това увеличило интереса към военната професия. Общо 1290 нови военни постъпиха на служба през 2025 г. след проведени 23 конкурса. А във военните вузове, където скочиха стипендиите, се запълнили 74% от местата. Гвардейците пък получиха допълнителни бонуси за дежурства и участие в церемонии, ваучери за храна, пътни, безплатно лечение за семействата.

Сериозно внимание в доклада е обърнато на модернизацията - основен приоритет на армията ни. Над 4,8 млрд. лв. са разходите за отбрана, което е 2,13% от БВП. На среща на върха на НАТО в Хага бе решено страните членки да работят за постигането на 5% до 2035 г.

3,5% трябва да се отделят за основни разходи в сектора, а останалите 1,5% - за отбранителна индустрия, киберзащита и сигурност. За да изпълним поетите ангажименти към съюзниците, 2% от БВП не стигат и трябва да нарастват през следващите години.

Над 1,3 млрд. са капиталовите разходи, включително за ново въоръжение и техника. Допълнително идват и 3,2 млрд. евро, които България ще получи по механизма SAFE на Европейската комисия за инвестиции в отбрана. С тях страната ни ще финансира 9 проекта, по които ще работи съвместно с други държави от ЕС. Механизмът е на обща стойност 150 млрд. евро и позволява изплащане на заемите по него до 45 г.

Сред тях е придобиването на 3D радари от френската “Талес” за 195 млн. евро в съкратени срокове. GM 400 могат да откриват въздушни цели на до 515 км и до 30 000 м височина - caмoлeти, вepтoлeти, дpoнoвe и кpилaти paкeти. Те ще служат на новите изтребители F-16, а и ще подсигурят ангажиментите към НАТО за

ранно откриване на ракетна атака от изток

Придобиването на зенитните ракетни комплекси и ракетните системи за залпов огън PULS съвместно с Германия, на 155 мм гаубици с Франция и на противокорабните ракетни комплекси NSM по неотложност са също приоритетни проекти. Първите осем F-16 вече са тук, продължава обучението на още пилоти за тях.

До края на 2028 г. Сухопътните войски трябва да имат 183 бойни машини “Страйкър”. Те бяха купени за 2,5 млрд. лв.

Военноморските сили пуснаха първия боен кораб “Храбри” през декември, а при втория - “Смели”, напредва монтирането на оборудването и въоръжението. ВМС взимат и 7 минни ловци безплатно от Белгия и Нидерландия, на които България ще плати само ремонта.

Старата съветска техника, за която липсват или трудно се намират резервни части, остава голям проблем. Основните ѝ платформи са амортизирани и несъвместими със стандартите на НАТО.

Иначе е отчетено, че въоръжените ни сили имат готовност да реагират при военни кризи, но липсата на хора и претоварването на наличния състав могат да се окажат сериозен проблем.