Мария Гроздева и Нино Салуквадзе - общо 17 олимпийски игри и приятелство, което никой изстрел не може да разруши

“Тя ми е като сестра!” Изстрелва го българската спортна легенда Мария Гроздева за друга огромна звезда на спортната стрелба - грузинката Нино Салуквадзе.

Двете се срещнаха в Бургас, където Нино пристигна като ръководител на отборите на Грузия за Европейското първенство по спортна стрелба с въздушно оръжие за младежи, юноши и девойки.

Когато застанат една до друга, двете събират невероятните 17 участия на олимпийски игри и общо 8 олимпийски медала на пистолет.

Мария е стреляла под петте преплетени кръга 7 пъти, като има две олимпийски титли и още 3 бронзови отличия. Нино няма пропуск от Сеул 1988 до Париж 2024 – общо 10 участия и пълен комплект – злато, сребро и бронз. Тя държи рекорда за най-много участия на олимпийски игри заедно с канадската легенда в конния спорт Йън Милър. Вицепрезидент е на Европейската конфедерация по спортна стрелба, заместник-председател на Грузинския олимпийски комитет и Грузинската федерация по спортна стрелба.

Връзката между Мария и Нино е скрепена със съперничество на огневия рубеж и с истинско, неподправено приятелство извън него.

Когато Мария Гроздева не успя да вземе квота за олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г., сериозно мислеше за отказване. Тогава тя спечели златен медал на Световната купа именно в Рио, но след като квотите вече са “затворени”. И именно Нино

Салуквадзе я убеждава

да остане в спорта

за поне още един олимпийски цикъл. Двете започват да тренират заедно и печелят квота за Токио на едно и също състезание в Пекин.

Мария и Нино попадат за пръв път в една зала на състезание за военни в София през 1984 г. Това е дебютен международен старт на 15-годишната Салуквадзе. По-малката с три години Гроздева все още не е започнала активна състезателна кариера. Тогава обаче те не се запознават, макар че помнят състезанието. Това се случва на следващата година отново в София. Тогава Нино вече има във визитката си европейска и световна титла. Започват да се срещат все повече по различни шампионати и турнири.

“Когато я видях за първи път, тя вече беше звезда. Имаше успехи и при жените, въпреки че все още беше девойка. А аз бях начинаеща. Гледах я като икона. Спомням си първата ми Световна купа. Бях втора. Пред мен Нино, а зад мен Ясна Шекарич (олимпийска шампионка, обявена за №1 на ХХ век в спортната стрелба на пистолет). И беше “уау”. Това е 1989 г.”, разказва Гроздева.

“Спомням си го. Дори имам снимка от този подиум. Тя беше много млада, много красива. Но ние никога не сме били конкурентки. Не съм я чувствала така”, казва Салуквадзе.

Първите олимпийски игри на Салуквадзе са в Сеул през 1988 г., когато е едва на 19 години, и печели злато и сребро. Гроздева дебютира под петте преплетени кръга в Барселона четири години по-късно с бронз.

Нино не успява да се реализира в Испания най-вече по политически причини. Тогава СССР се е разпаднал, а грузинското правителство първоначално взема решение спортисти, състезавали се за Съветския съюз, да не участват в Барселона.

“И ние си стояхме вкъщи. Мислех си, че Грузия ще се състезава отделно. Но в последния момент решиха да участваме като Общност на независимите държави (ОНД)”, обяснява грузинката.

Това, естествено, увеличава вътрешната конкуренция, а на олимпийски игри могат да участват само по двама представители на държава в дисциплина. Нино все пак преминава уверено вътрешните квалификации, стига до Барселона, но там остава 5-а и 10-а.

“Бях много уморена. А 5-о и 10-о място дори не искам да ги споменавам”, казва с усмивка олимпийската шампионка от Грузия.

“И аз съм така. В Пекин имам 5-о място и изобщо не си го казвам”, смее се нашата двукратна олимпийска шампионка Мария Гроздева.

Двете редовно се засичат по състезания и си помагат с каквото могат. Но приятелството им пламва след една неприятна случка. По това време треньор на Мария вече е мъжът ѝ Валери Григоров, а на Нино - нейният баща Вахтанг.

“На състезание в Милано на баща ми му стана лошо. Аз много се притесних и се развиках:

“Баща ми не е добре,

баща ми не е добре”

И Валери притича да му помогне. Тогава сърцето ми почувства, че сме много близки като хора. В такъв момент разбираш кой какъв човек е. А аз не забравям”, вълнува се Салуквадзе.

Историята на разгръщащото се приятелство продължава през 2015 г., когато Нино пристига в София при Емил Душанов (бивш треньор на Гроздева), за да ѝ направят ръкохватка при българския майстор Димитър Спасов.

“Тогава 5-6 дни аз не се отделих от нея. Всеки ден я взимах. И насам-натам. Все исках някъде да ги водя, да им покажа всичко. И веднага след това тя ме покани в Грузия. Там как ме посрещна… Навсякъде, всичко да ми покаже. Грузинците са изключително гостоприемни. И оттогава - вечна любов”, казва Мария.

И продължава: “След това ходих и с Валери. На сватба ни каниха. С мъжа ѝ си правиха 25 години от сватбата. Ама сватба ви казвам. Истинска грузинска сватба, само дето не беше с булчинска рокля. Каниха ни и на друга сватба.

Празнувах 50-ия си

рожден ден в Грузия,

сега вероятно ще отидем през март да празнуваме рождения ден на Валери пак там.”

Топлите отношения между звездите в женската стрелба не се изчерпват само с приятелството между Нино Салуквадзе и Мария Гроздева.

Двете разказват как друго величие - монголката Мункхбаяр Доржурен, която има два олимпийски бронза, ги е поканила заедно с Ясна Шекарич да ѝ гостуват една седмица, когато е спряла със спорта.

“Беше страхотно изживяване и голям купон”, казват двете.

А Нино е известна в стрелковите среди като Мама. Защото освен за децата на Грузия редовно приютява и се грижи за състезатели от Япония, Турция, Индия и други държави, които отиват на подготовка в Тбилиси.

Въпреки натоварената си програма Мария Гроздева и Нино Салуквадзе успяха да намерят време и да се видят в Бургас. Дори участваха заедно в награждаванията. Те се разделят трудно пред “Арена Бургас”. Но са спокойни. Защото знаят, че през март отново ще са заедно. В Тбилиси. За рождения ден на Валери Григоров…