Чернобилски биолог, който повече от петнадесет години живее сред изоставени села, обрасли с гора и тишина, веднъж каза фраза на конференция в Прага, след която залата замръзна в тишина за няколко минути:

"Радиацията се оказа по-мила от хората... »

Тишината беше дълбока, както Чернобилската гора през нощта. Защото всички знаеха: Той не преувеличава.

Изминаха тридесет и девет години от бедствието. А територията, която светът смяташе за обречена за хилядолетие, се превърна в един от най-чистите и диви резервати в Европа. Там, където някога са стояли бетонни блокове, сега никне животът - упорит, мъдър и почти примитивен.

Популацията на едри животни се е увеличила седем пъти.

Вълци се настанили в старите училища, удобно се настанили под бюрата, където някога са седяли децата.

Мечките се завръщат тук за първи път от сто години насам.

Рис се разхожда по покривите на къщи, покрити с мъх.

Сърни, лосове, диви коне на Пржевалски бродят по улиците, които още помнят човешките гласове.

Това, което наричахме мъртвата зона, се превърна в триумф на живота.

Статистиката, суха и без емоции, казва едно просто нещо: отсъствието на човек е най-доброто условие за възстановяване на природата.

Но най-интересното не е само завръщането. Това е еволюция пред очите ни.

Животните мутират... не да навреди, а в името на оцеляването.

Чернобилските вълци са шест пъти по-устойчиви на инфекции. Клетките им могат сами да възстановят ДНК след радиацията.

Жабите почерняха - кожата им е богата на меланин, който абсорбира радиацията като броня.

Кучетата, които живеят до реактора, имат над 200 уникални генетични вариации, открити никъде другаде на планетата. Някои учени смятат, че тези мутации могат да бъдат ключът към разработването на противоракови и радиационни лекарства.

Дори птиците са различни.

Кръвта им съдържа десет пъти повече антиоксиданти от нормалната кръв. Те са по-силни, размножават се по-бързо и пеят още по Орнитолог, изучил тези птици, каза фраза, превърнала се в символ на новия Чернобил:

"Това не е чудо - биологията е тази, която се е научила да не се страхува. "

И растенията... Те просто нарушиха правилата.

Брезите растат през бетон, боровете пробиват асфалт, а гроздето тъче стари антени, превръщайки метала в жива рамка.

Близо до реактора учени откриха гъби, които се хранят с радиация. Те абсорбират йонизираща радиация и я превръщат в енергия за растеж. Това явление е наречено радиотрофия – за първи път в историята е записано как живо тяло буквално „яде" радиацията.

А някои дървета в района растат три пъти по-бързо, отколкото извън района.

Почвите съдържат уникални микроорганизми, способни да разлагат цезий и стронциеви изотопи. Природата сякаш е започнала да се пречиства - без помощ, без технологии, без хора.

Чернобил вече не е символ на унищожението.

Той се превърна в лаборатория на бъдещето. Мястото, където биологията пише нов сценарий, е сценарий, при който животът побеждава, дори когато смятахме, че всичко е мъртво.

Там, сред руините, природата тихо ни казва истината, която никога не сме искали да чуем:

Ти не си центърът на света.

Ти не си нищо друго освен гост.

И може би най-страшното откритие на Чернобил не е в радиацията,

и фактът, че света живее перфектно без нас.

*От фейсбук