Канадски министър сви разходите за тях с днешни 45 милиарда долара

Един от добрите примери за политик, преборил се успешно с бюрокрацията, е премиерът на Великобритания от 1979 до 1990 г. Маргарет Тачър. Намалявайки броя на чиновниците и комбинирайки с други мерки, тя овладя инфлацията и постигна икономически растеж.

Когато встъпва в длъжност на "Даунинг стрийт", Желязната лейди заварва 750 000 души администрация. Още в първите години успява да съкрати около 100 000 от тях – най-голямото свиване в следвоенната история не само на Великобритания, но и в Европа. Закрива звена, прехвърля дейности към частния сектор и въвежда нови управленски практики. В края на мандата на Тачър (1990 г.) държавните служители са около 630 хил., което показва значително намаление спрямо началото.

Още в първите месеци на мандата си изисква от всички министерства да намалят разходите си с поне 10 - 20%. Чрез Efficiency Unit (1979 - 1983) и доклада Next Steps (1987) тя въвежда реформи, които водят до съкращаване на десетки хиляди служители. Целта е да се намали раздутата държавна администрация и да се доближи до практиките на частния сектор. Всичко това е част от програмата на Тачър за свиване на държавата и засилване на пазарните механизми.

Желязната лейди се сблъсква не просто с огромната армия от чиновници, а и с привилегиите им. Те са облагодетелствани от приетия през 50-те години принцип на автоматично повишаване на заплатите при всяко увеличение в частния сектор. Това е старата система Priestley. За консервативния премиер това трябва да се промени дори и с цената на техния сериозен отпор. Тя не се плаши от стачките, които избухват под знамето на синдикатите.

Въпреки бурните протести още на втората си година на поста (през 1981 г.) тя се преборва да премахне обвързването на парите на държавните служители с тези на работещите в частния сектор. Ограничава ръста на възнагражденията им чрез строги бюджетни лимити и въвежда мениджърски подход. Средствата, които получават бюрократите, започват да зависят от ефективността на работата им и ограниченията от държавната план-сметка, а не от автоматични индекси. В някои години инфлацията диктува вече дори намаление на реалните им доходи. Висшите служители започват да получават индивидуализирани пакети, а за по-ниските нива заплащането остава строго контролирано.

Всички тези мерки са част от по-широката стратегия на безкомпромисната Тачър за ограничаване на държавата и засилване на пазарните механизми.

Настоява не само за намаляване на заетите с държавна служба, но и за по-голяма отчетност към данъкоплатците. Известна е с твърдението си, че "няма такова нещо като публични пари - има само пари на данъкоплатците". Тези нейни думи са насочени срещу чиновниците и държавната машина, от чиято издръжка трябва да се спестят пари.

Строги рестрикции срещу чиновниците предприема и Пол Мартин като канадски финансов министър през 90-те. Той не просто намалява броя им с 45 000 за 3 години (от 1995 до 1998), а орязва и бюджетите на министерствата с 20%. Което са $ 25 милиарда за същия период, равняващи се днес на $ 45 милиарда. Мартин съкращава държавните субсидии и към администрацията на провинциите.

По същото време битка с чиновниците провежда и президентът на САЩ Бил Клинтън, който ги намалява с около 400 000 в двата си мандата (1993-2001). Най-малко са били през септември 2000 г. - 1,87 милиона. Точно преди изборите, които доведоха до първия мандат на Джордж Буш-младши. Зад океана съотношението между бюрократите и броя на населението е точно обратното на това у нас. Там то се увеличава, докато в България се свива все повече. От 248,7 милиона те са станали 347,3 милиона души. А у нас от близо 9 милиона през 1989 г. сме спаднали на 6 437 360 души. Тоест процентно с близо една трета, докато увеличението в САЩ е с повече от една трета. Така че и нуждите от чиновници са различни.

Също успешно с раздутия синекурен щат се справят в Нова Зеландия по времето, когато финансов министър е Рут Ричардсън (1990 – 1993). Благодарение на нейните бюджетни политики страната съкращава бюрократите от 88 000 на 35 000. Тази значителна разлика е резултат на икономически и социални политики. Днес обаче чиновниците в островната страна отново са много повече - 62 654. Очевидно битката с тях никъде не е лесна.

В най-развитата страна в Европа - Германия, държавните служители са намалели с повече от 2 милиона от 1992 до 2007 г. - от 6,66 на 4,54 милиона (като тук влизат не само бюрократите, но учителите, социалните работници, военните и полицаите). В последните години те отново са нараснали.

Но там още в края на 80-те са предприели реформи, според които щатът на държавните служители вече не е пожизнен, а работата им се подчинява на същите правила като на заетите в частния сектор. Вече имат срочни договори, въведени са нови пенсионни спестовни схеми с индивидуални вноски. Възнагражденията им зависят от ефективността им и постигнатите резултати.

Така поне успяват да контролират привилегиите им. А статистиката показва, че всички успешно преборили се с чиновническото бреме държави са проспериращи и високо развити.