Онзи ден влязох в една от книжарниците на улица "Мутанаби" в Багдад и погледът ми се изпълни с богатство. Трябваше ми известно време, за да открия книжаря, който иначе се оказа точно, където трябва да бъде - зад бюро в дъното на едно от помещенията, но аз просто не го видях веднага. Беше седнал между книгите си и бе потънал в толкова дълбоко и съсредоточено четене на една от тях, че не бе усетил чуждото присъствие в своеобразния храм на знанието, чийто пазител и жрец сам се явяваше.
По един брилянтен начин този тих труженик на литературния фронт като че ли илюстрираше пред мен онзи стар популярен арабски израз : Кайро пише, Бейрут печата, Багдад чете...
"Мутанаби" се намира в старата част на Багдад, близо до някогашния еврейски квартал. Открай време това се смята за литературен и интелектуален център на иракската столица, защото по протежение на цялата отсечка, която тръгва от "Рашид" и стига до брега на река Тигър, се нижат книжарници и сергии с томове книги и купища училищни пособия. Тук е и кафенето "Шахбандар", в което са се се отбивали за разговори на чаша чай и наргиле някои от най-брилянтните умове на тази нация.
Улицата носи името на един от най-великите средновековни арабски поети, чиято съдба е изпъстрена с безброй превратности, следващи го по целия му жизнен път - от обожание и възхищение до омраза и преследване.
Съдбата на това неповторимо място е сякаш свързана с възходите и паденията на своя патрон, както и с бурните завои в историята на този величествен град. По времето на режима на Саддам тук можеше да се усети езоповия език на някои от опозиционно настроените интелектуалци. А след падането на режима радикални ислямисти организираха смъртоносен атентат, който бе насочен не само срещу тези, които идват да четат или да купуват книги тук, но и въобще се осмеляват да обсъждат на глас идеите си за свобода. Този взрив бе възприет като кървава атака срещу самата култура на Ирак.
И случайно или не, докато бях в старата книжарница онзи ден, получих неочаквано съобщение от издателя ми в България с поздравление, че "Носорог в банята" е избрана за книга на годината от книжарите на "Хеликон" в раздела "Нехудожествена литература". Разбира се, развълнувах се и съм благодарен за този избор, защото е направен от тези, които не само продават книги, но ги и четат и препоръчват за четене на други. А още по-приятният момент бе, че моята книга е в компанията на "Ададжио за Мария" на Георги Бърдаров - избрана за книга на годината в раздел "Художествена литература".
Задоволството идва от там, че Георги Бърдаров е не просто прекрасен писател, а още по-прекрасен човек и приятел. Щастие е, че тази вечер заедно с него ще бъдем в "Сити Марк Арт Център" в София за дискусия, посветена на любовта и войната - откровен разговор, вдъхновен от предната му великолепна книга "Аз още броя дните".
И като съм тръгнал с анонсите: в четвъртък от 19 ч. ще съм Централния военен клуб в София, където в програмата на "Салон на музите" ще изляза на сцената да прочета избрани глави от "Носорог банята" между изпълненията на гениални български музиканти.
След това ще представям "Носорога" в Попово (29 ноември), Шумен (1 декември), Добрич (2 декември) и накрая в Берлин, в Българския културен институт, на 4 декември.
Междувременно ще продължа с историите от Багдад, които ви обещах.