И рекох да помогна
Лондон е пълен от изгрев до мрак с полуголи жени, предимно азиатки, пред които типичните англичанки с техните обувки балеринки и полички над коляното са облечени като мечки! А температурите са около нулата и духа, та духа!
Питах няколко от тях дали не умират от студ. Умирали, ама е толкова важно да се снимат именно там и то в такъв вид. Някои дори снимах аз с техните телефони и останаха много доволни 😁 Една булка бурно духаше носа си, докато младоженикът я разтриваше и възстановяваше жизнените й функции.
Мулатката с дългата коса се оказа инфлуенсърка на дрехи. От това се изхранвала и то печелела много добре. Снимаше я нейна приятелка с малко преносимо прожекторче и с телефон. Попитах я защо се подлага на такъв терор и тя каза, че колкото по-ефектна била средата, толкова повече се купували дрехите.
И рекох да помогна. Първо я накарах да разиграе косата. Обясних, че няма никакъв смисъл да е с толкова дълга коса и всеки път да я крие зад гърба си. После я накарах да се раздвижи, взех нейния телефон, показах на приятелката как да насочи светлината и започнах аз да снимам. После сложих нейния телефон на моя статив, направихме три различни по стил видеа. После и аз влязох в снимките както съм с качулката, дебелото яке като контрапункт - получиха се супер забавни кадри. За 15-тина минути направихме нещо за което тя никога не беше и помисляла.
"О, боже, ти си гениална! Ти с модели ли работиш?!" - не можеше да се начуди младото момиче. Казах й да си купи статив и да запомни две неща: Движение и лично отношение. Не да облича дрехите и да се снима, а да излъчва себе си чрез дрехите и другите да искат да са като нея.
Приятелката я облече в шуба и момичето ме прегърна.
Хей така, насред Regent Street дадох няколко практически съвета и после продължих да си мръзна сама в чакане на рейса.
*От фейсбук

