Закони и санкции срещу вдигането на цените не е имало - целта на всички е била обща

Преди 23 години Германия е поела по същия път, по който днес върви България. Предстои смяна на валутата. Хората са скептични, притесняват се от поскъпване и се опасяват, че държавата им продава валутата си, за да стане беден член на един съюз. Марката за тях е символ на стабилност и национална гордост. Това разказват германците, спомняйки си за месеците преди 1 януари 2002 г., когато еврото става официална парична единица за тях.

Звучи познато. В навечерието на приемането на еврото от България същите страхове се срещат и у нас. Но днес, 23 години по-късно, Германия не само че не се е превърнала в бедна държава, не е изгубила идентичността си, а напротив – тя е най-голямата икономика в Европейския съюз.

През четвъртото тримесечие на 2001 г. - в навечерието на присъединяването си в общия паричен съюз, БВП на Германия е в размер на 607,702,4 млрд. евро. През последното тримесечие на 2024 г. той е 764,056,4 млрд. евро. Днес 60% от износа на страната отива в ЕС.

БВП само на Германия представлява 21,5% от този на целия ЕС през 2024 г.

Германия всъщност е една от първите държави, които приемат общата валута, и днес се гордее с това.

“Това беше най-голямата операция по обмяна на валута на всички времена: по това време имахме около 2,7 млрд. банкноти германски марки и почти 50 млрд. монети германски марки и пфениги в обращение. Това обращение трябваше да бъде заменено с евро. За целта

отпечатахме банкноти на стойност 4 млрд. евро и изсякохме 17 млрд. монети”,

спомня си Матиас Кален от Немската централна банка, позиционирана във Франкфурт. Той разговаря с български медии, сред които и “24 часа”.

Най-важната цел от гледна точка на Бундесбанк по това време е постигната, а именно – всички бързо и безпроблемно да се снабдят с достатъчно евро в брой, категоричен е Кален, който е служител на банката от 35 години и лично е работил по въвеждането на еврото.

Както и сега в България, в Германия тогава също са се раздавали стартови пакети евро – общо 15 млн. пакета на стойност 25 евро са стигнали до хората. Идеята е била

да разполагат с достатъчно пари в брой

в първите дни. Централната банка е раздавала евро и на търговските банки, за да могат да заредят банкоматите из цялата страна. Те са тествани многократно преди 1 януари и процесът е минал безпрепятствано. На места все пак в първия ден са се образували опашки и бързо са се стопили, спомнят си местните. Още тогава в Германия банкомати е имало в повечето населени места, както и клонове на централната банка – дори и в малките села.

Освен това е било необходимо германските марки да се съберат достатъчно рано. Така наречената “кампания за събиране на спящи монети” е изиграла много голяма роля. С нея централната банка е

насърчавала хората да изпразнят касичките си

Още в средата на 2001 г. благодарение на нея са събрани 4,5 млрд. монети. Хората са можели да ги предават в клоновете на банките, а реципрочната им стойност в евро е превеждана на сметката им. От 1 януари 2002 г. марките вече не са били валидна разплащателна валута, но до края на февруари са се приемали от търговците по желание. След това търговските банки са имали право да въвеждат такси за обмяна на валута, но повечето са го направили доста по-късно.

И днес марки могат да се обменят срещу евро безплатно в Бундесбанк. “Дори 25 години след смяната на валутата съкровища от германски марки все още се появяват.

Около

12 милиарда германски марки все още са в обращение, някои от тях вероятно и в чужбина”,

казва Матиас Кален.

1 евро е заменило 4 марки в Германия. Все още се намират възрастни германци, които автоматично правят тази сметка, докато пазаруват. Но младите вече не помнят старите банкноти.

Германският бизнес много ясно е осъзнавал предимството на членството в еврозоната. Редовно са се провеждали срещи на правителството с работодателските и потребителските организации, за да се гарантира, че процесът ще протече плавно. Закони и санкции срещу вдигането на цените в Германия не е имало - целта на всички е била обща.

Но хората все пак са се страхували от инфлацията. Euro ist teuro (игра на думи на немски – еврото е скъпо – бел. ред.) е било често срещано заглавие във вестниците. И наистина, в някои сфери е имало леко повишение – ресторантите например са имали повече разходи, защото е трябвало да променят менютата си с нови цени и хората са усещали, че кафето им е по-скъпо. Но в други цените не са се повишили, а някои продукти дори са поевтинели – като техниката например. Така че на практика

индексът на потребителските цени не е показал поскъпване

Феноменът се нарича perceived inflation – когато усещането за инфлация се различава от измерената.

Българската евромонета скоро ще стане част от тази експозиция, изложена в Паричния музей във Франкфурт. На нея са представени националните страни на стотинките на всички държави, членки на еврозоната.

Често хората обръщат внимание на поскъпване на стоки или услуги, които купуват по-често – точно като с кафето. Но в същото време не забелязват, че други неща поевтиняват.

“Проблема с разликата между реалната инфлация и усещането за инфлация го има във всяка страна, която приема еврото. Всъщност инфлацията в началото на 2000 година беше по-ниска, отколкото през 90-те години. Така че в това отношение еврото беше успех. Ако фирмите вдигат цените, това е въпрос на конкуренция, не зависи от смяната на валутата. Но

това е нещо, в което е трудно да се убедят хората

И с германците беше така. Бундесбанк и немската статистика непрекъснато го подчертаваха и убеждаваха хората, че и да има поскъпване, то не е заради еврото. Доказателство за това е, че във всички държави скоро след въвеждането на еврото първоначалният скептицизъм бързо се изпарява”, подчертава пред “24 часа” Филип Хармс, професор по Международна икономика в университета “Йоханес Гутенберг” в Майнц.

Според него влизането в еврозоната дори би укротило инфлацията,

тъй като Европейската централна банка има механизми да я контролира. Освен това България вече ще участва в решенията на ЕЦБ, така че присъединяването на страната към еврозоната реално е овластяване, а не подчинение, категоричен е проф. Хармс.

“Фиксираният ви валутен курс през последните 25 години е донесъл огромни ползи за българската икономика. Имахте инфлация от 500% през 1995 и 1996 г. А днес сте една от държавите с най-ниска инфлация – това създава сигурност. Сега с приемането на еврото ще се намалят трансакционните разходи, което е добре за инвестициите и за търговията. Ще сте обект на европейския банков надзор, банковата ви система ще стане по-стабилна”, казва още професорът.

И подчертава, че на практика хората няма да преминат от една валута към друга. При фиксиран валутен курс и досега сме имали една валута с Германия и Франция – просто тя е било нещо като българско евро. Тази валута се ползва с голямо доверие и е останала стабилна дълго време – дори и по време на финансовата криза, на пандемията. Всички тези

кризи всъщност подчертават, че еврото е история на успеха

Защото въпреки всичките си икономически проблеми, във времена на геополитически сътресения и войни, на фона на лудостта на САЩ Европа остава гарант на демократичния процес, основан на правила и аргументирана политика.

“Да, икономиката в ЕС не се развива толкова добре днес, Германия е подложена на големи структурни удари, намираме се в разгара на енергийна трансформация, имаме демографски проблеми. Това, което трябва да направим, е да се приспособим, да реформираме икономиките си и да се сбогуваме със стария бизнес модел. Но еврото не е част от тези проблеми, а е част от решението”, категоричен е професорът.

Немският бизнес: Общата парична единица ще засили интереса ни към България

Въвеждането на еврото ще направи България изключително интересен пазар за инвестиции за немските компании. Това ще е една допълнителна силна страна за държавата ви и мотор за допълнителен икономически растеж. България след Румъния и сега е вторият най-важен търговски партньор за Германия на Балканите.

Това уверява Карина Шведе, изпълнителен директор на Търговско-промишлената камара на Райнхесен.

В браншовата организация членуват 42 хил. компании. Тя вече има добро сътрудничество с България в областите автомобилостроене, химическа промишленост, машиностроене. Това са силните за тази провинция браншове и именно при тях може да се очаква допълнително засилване на партньорството с България.

“В началото на следващата година търговската камара ще проведе информационно събитие, в което специално да информира за силните страни на България. Нашата цел е да посредничим за намирането на партньори за производство.

Информация ще разпространим и чрез пресата”, каза Шведе пред българските медии. Тя изрази увереност, че с общата парична единица ще се улеснят контактите и ще се засилят възможностите за износ на българските малки и средни предприятия.

Вашият пазар е много атрактивен и съм убеден, че много немски компании гледат към него. Интересът към България е голям, а с въвеждането на еврото ще нарасне още”, убеден е и д-р Юрген Рацингер, изпълнителен директор по международните въпроси в Търговско-промишлената камара – Франкфурт на Майн.

“Трябва да се концентрирате върху силните си страни – ИТ секторът ви е една от тях. Пазарът ви е много подходящ за аутсорсинг дейности, което всъщност е много важна част за производителите. Ние имаме нужда от такива надеждни партньори”, допълни Рацингер.

Все пак той подчерта, че еврото само по себе си не е панацея. “Не гледайте етикета “евро”, ако очаквате икономиката ви да нарасне. То само ще допринесе за това и ще улесни компаниите. Важното е, че сте част от общия европейски пазар. Той създава конкурентност между държавите – дори и между Германия и България”.

Рацингер определи като голям успех това, че България е успяла да привлече инвестиция на “Райнметал”. “Райнметал” е видяла вашата развита индустрия. Когато голяма немска компания направи инвестиция, други по-малки ще я последват.

Много германски фирми се насочват към отбранителната индустрия в момента и се нуждаем от стабилни партньори”, каза той.

В България има страхотни компании и еврото ще ги направи по-разпознаваеми за инвеститорите

Интервю с Каролине фон Линзинген, Дойче бьорзе:

- Г-жо Линзинген, според вас как приемането на еврото би се отразило на българския капиталов пазар?

- Надяваме се, че това ще бъде голяма промяна за България. Много сме развълнувани, защото смятаме, че имате страхотни компании. Вече знаем за няколко, които обмислят да бъдат търгувани на борсата, и със сигурност бихме били много заинтересовани, ако решат да направят листване при нас.

В момента вниманието е насочено към България и като се има предвид, че много институционални инвеститори, но и инвеститори на дребно се стремят да диверсифицират портфолиото си - те невинаги следят какво се случва само в Западна Европа, но и кои са шампионите в Централна и Източна Европа. Въвеждането на еврото ще направи това сравнение по-лесно, защото вече ще е при равни условия с останалите европейски държави, за да се види наистина какво можете да предложите, какво могат да предложат вашите компании. Приемането на еврото ще привлече повече инвеститори, които ще искат да влязат в български компании.

- Ако имате наблюдения над борсите на държави, вече заменили валутата си с евро, каква е реакцията в момента на замяната - има ли изчакване, колебание, въздържане? И ако да, колко продължава?

- Честно казано, търговията, която извършваме на Немската борса, е основно в евро. Разбира се, имаме акции и в други валути, но повечето са в евро. Това винаги е по-лесно от гледна точка на минимизиране на риска за инвеститорите - независимо дали става въпрос за преизчисляване на валутни курсове, за интеграция на портфолио, или за гъвкавост. За нас чуждестранните валути по-скоро играят второстепенна роля.

- Очаквате ли все пак еврото да предизвика известен стрес на нашата борса?

- Не бих могла да кажа. Зависи много от вашата подготовка. Но със сигурност приемането на еврото ще улесни много глобалните инвеститори да опознаят вашите компании и те ще станат по-привлекателни от външна гледна точка.

- От около година и половина българската фондова борса има сегмент тук, създаден чрез сътрудничество с Deutsche Borse, който представлява възможност за едновременно търгуване на българския и немския пазар. Какво може да донесе такъв инструмент на българските компании?

- Това, което правим с инструмента Eurobridge, е, че осигуряваме мост между Централна и Източна Европа и Западна Европа. Предимството за компаниите е, че вече имат избор – или да се листнат при нас от самото начало, или първо да го направят на вашия местен пазар и, когато са готови, да се търгуват и на Дойче бьорзе, което ще им даде достъп до глобални инвеститори и по-голяма ликвидност и видимост.

Ако погледнем Shelly Group, която се търгува при нас от май 2024 г., числата говорят. Виждаме, че това е невероятен успех. В края на април 2024 г. пазарната им капитализация е била приблизително 300 милиона евро. Днес, през ноември 2025 г., тя е близо до 1 милиард – утроила се е. Много важно е да се отбележи, че след двойното листване обемите на търговия се увеличиха и на двете борси. Така че не може да се твърди, че “Дойче бьорзе” е отнела от Българската фондова борса, а точно обратното – на вашата понякога дори надвишават тези на нашата.

- Как решихте да работите с Българската фондова борса?

- Знаете ли, това за нас е първи такъв проект и искахме да работим с динамична местна борса. И всъщност идеята беше на Българската фондова борса.

Разговаряме с още пет български компании, които са заинтересовани да се присъединят към Eurobridge. Ние сме известни с това, че даваме видимост нa компаниите, които се търгуват при нас, а това, което Софийската стокова борса предлага, е динамика. Имате много страхотни и суперинтересни компании и сме много заинтересовани от тях.