И какви са поуките от енергийния сюжет в Сърбия

На 22 октомври САЩ наложиха санкции на двете най-големи руски петролни компании – държавната “Роснефт” и частната “Лукойл”. Целта на санкциите е да намали руските приходи и печалби от петролния бизнес и по този начин да увеличи натиска върху Русия да прекрати войната в Украйна.

“Сега е времето да се спрат убийствата и да се постигне примирие”, заяви американският финансов министър, който е отговорен за санкциите. Предисторията е свързана с провала на срещата между Тръмп и Путин, която трябваше да се състои в Будапеща – американската страна установи, че Русия не е склонна на този етап да спре войната и затова я “побутва” в правилната посока чрез политиката на санкции.

Ефектът от санкциите е още по-сериозен, защото са координирани между САЩ и Европа. Въобще не е случаен фактът, че

европейските санкции върху руския втечнен природен газ бяха одобрени само половин час

преди САЩ да обявят своите санкции срещу руските петролни компании. Такава степен на координация между САЩ и Европа не е имало в последната година и изпратеният сигнал към Русия е доста по-сериозен. Съответно повишават се шансовете за постигане на мир в Украйна.

Междувременно санкциите срещу “Лукойл” и “Роснефт” ще влязат в сила на 21 ноември.

Това означава, че рафинерията “Нефтохим” няма да може да извършва никакви плащания, съответно няма да може да работи – същото се отнася и до бензиностанциите на руската компания. Какви са сценариите за решаване на проблема?

1. Сръбски сценарий – нищоправене

Санкциите срещу петролната компания НИС бяха наложени на 10 януари 2025 г. – причината е, че компанията е собственост на руската “Газпром”. Обаче влизането на санкциите в сила беше отложено 8 пъти с цел да се даде време на сръбската страна да вземе мерки и да реши проблема.

Но въпреки дългия период на отлагане на санкциите сръбската страна реално не направи нищо. Така в един момент американската страна реши, че повече няма да прави отстъпки и санкциите реално влязоха в сила.

Банките спряха да работят със санкционираната компания, съответно тя не може да купува нефт и ще спре работа.

Бензиностанциите на НИС в Сърбия не могат да приемат плащания с карти и работят само в брой, но и това ще спре, когато приключат доставките на гориво.

Бензиностанциите на НИС в България - “Газпром България”, директно спряха работа според официално съобщение на интернет страницата на компанията.

Тези дни президентът на Сърбия Вучич разясни какъв е проблемът: “Газпром” не иска да продава и съответно САЩ настояват Сърбия да вземе мерки – например да национализира компанията НИС. Обаче Вучич не иска да национализира. В резултат рафинерията и бензиностанциите скоро ще спрат, а Сърбия ще има проблеми с доставките на бензин и ще зависи изцяло от внос.

Като цяло, тръгнем ли по сръбския модел на нищоправене, рискуваме българската рафинерия също да спре работа, което ще има негативни икономически ефекти, както и негативни ефекти за регионалния пазар на горива.

2. Германски сценарий – почти национализация

"Роснефт" притежава три големи рафинерии в Германия, които работеха изцяло с руски петрол. Но през 2022 г., след руската инвазия в Украйна, германската държава пое управлението на "Роснефт" в Германия и прекрати вноса на руски петрол. По този начин формално руските рафинерии в Германия не са национализирани, но реално германската държава ги управлява.

Тези дни САЩ изпратиха писмо, с което декларираха, че приемат тази почти национализация като реално отделяне на рафинериите от руския собственик – съответно санкциите няма да се прилагат за тях.

Междувременно Германия и САЩ ще работят за дългосрочно решение, така че въпросът за собствеността на рафинериите да се реши веднъж завинаги, т.е. да се намери нов собственик.

Германският сценарий е юридически възможен в България – още преди две години парламентът гласува закон, според който държавата може да назначи "особен търговски управител", който да поеме управлението на рафинерията при рискове за националната сигурност. Такова поемане на контрола от страна на държавата ще позволи на рафинерията да работи, но ще изисква сериозна подготовка, тъй като нефтеният бизнес не е нещо просто.

3. Сценарий бърза продажба

Руската компания "Лукойл" е частна и съответно по-прагматична от своите държавни конкуренти "Роснефт" и "Газпром". Докато те отказват да продават, "Лукойл" публикува официално съобщение, че започва продажба на международните си активи и започва да разглежда оферти. Това е рационално, защото е по-добре "Лукойл" да продаде активите си в чужбина, отколкото те да бъдат затворени заради санкциите и да донесат големи загуби.

Конкретно за България знаем, че отдавна се подготвя сделка, като има няколко сериозни купувачи. Поради тази сериозна степен на подготовка е възможно да се постигне сравнително бързо сделка.

Разбира се, заради наложените санкции всеки купувач ще трябва да получи разрешение от американската страна, за да може да сключи сделка с "Лукойл". А както знаем, България също въведе законово изискване купувачът да се одобри и от българската държава. Така че "Лукойл" пропуснаха момента да сключат самостоятелно сделка за продажба – сега ще трябва да се съобразяват както с американската, така и с българската страна.

Един от проблемите на българския петролен пазар е

концентрацията в собствеността на данъчните

складове

за петролни продукти, което реално не позволява да има достатъчно конкуренция.

Добре е държавата и по-точно КЗК да постави условие новият собственик на рафинерията да продаде част от петролните си складове за бензин и дизел, за да се премахне монополът и да се повиши конкуренцията на пазара на горива в страната.

Сценарият продажба е най-чист и в българския случай може да се осъществи сравнително бързо. Но ако процедурите се забавят и продажбата се отложи, България трябва да е готова с втори вариант - германския модел.

Затова паралелно с разговорите за продажба е добре да върви и подготовка за назначаване на особен управител, съответно подготовка за подписване на договори за доставки на петрол и всичко необходимо за нормалното функциониране на рафинерията.

Не е лошо експерти от българското енергийно министерство да посетят Германия и да се запознаят в детайли с германския подход – това не просто ще е добра подготовка за действие, но и намек към "Лукойл" да действат по-бързо с продажбата.