Шокиращата връзка между метаболитното и мозъчното здраве променя утвърдени парадигми в медицината

Свикнали сме да мислим за болестта на Алцхаймер като за мистериозен бич върху ума, а за диабета – като за проблем с кръвната захар. Но какво ще кажете, ако тези две състояния са преплетени толкова тясно, че вече наричат зловещия алцхаймер диабет тип 3? Тази идея не е просто хипотеза, а задълбочаваща се концепция в научния свят, която поставя под светлините на прожекторите един неочакван виновник: инсулиновата резистентност в мозъка. Твърдението, че болестта на Алцхаймер може да бъде считана за диабет от трети вид, произтича от сходните патологични процеси, които се наблюдават и при двете заболявания. В основата на това стои инсулиновата резистентност - нечувствителност, на клетките към биохимикала.

Инсулинът е ключов хормон. Той посредничи на тялото да се зарежда с енергия, без която нито една клетка не би могла да си изпълнява функциите и в крайна сметка - да живее. Обикновено свързваме инсулина с контрола на кръвната захар, но той има жизненоважни функции и в мозъка: регулира усвояването на глюкозата от невроните, подпомага паметта и когнитивните процеси и има невропротективни свойства.

За връзката инсулинова резистентнтост - алцхаймер разказа чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Втора клиника по ендокринология (захарен диабет) в Университетската болница по ендокринология “Акад. Иван Пенчев”, по време на дискусия върху проект за национален план за мозъчно здраве, организирана от фондацията “Съвет за мозъчно здраве”, в който е сред лидерите.

“Вече може да видите определение диабет тип 3 за болестта на Алцхаймер като невродегенеративно заболяване, свързано със сериозен когнитивен спад, защото в основата ѝ е инсулиновата резистентност - обясни проф. Танкова. - При метаболитни заболявания и най-вече при затлъстяване е повишен рискът от болестта на Алцхаймер. Самото висцерално затлъстяване с възпалителния процес, който води след себе си, предизвиква повишено натрупване на амилоидни плаки и това се среща най-вече в средната възраст. Инсулиновата резистентност на мозъка, от една страна, води до повишено фосфорилиране на протеините тау, от друга - до понижено елиминиране на бета-амилоидите. И какво имаме като резултат? Болест на Алцхаймер. В основата ѝ е инсулинова резистентност, в неговата основата е затлъстяването.”

Какво се обърква? При наличие на висцерална мастна тъкан (мазнините около вътрешните органи), която е метаболитно активен ендокринен орган, се отделят множество възпалителни фактори, наречени адипоцитокини. Тези фактори водят до инсулинова резистентност не само в тялото, но и в мозъка. В резултат невроните стават глухи и слепи за инсулина, не могат да го използват пълноценно и се стига до енергиен глад и ускорени процеси на дегенерация на нервната тъкан.

Първите, които предлагат термина “диабет тип 3” още преди 20 г., са американски учени от университета “Браун” в Провидънс, щата Род Айлънд. Те доказват изследователски, че мозъчната инсулинова резистентност е основен и ранен механизъм в патогенезата на алцхаймер.

Малко по-късно и изследване, публикувано в сп. Nature Medicine от екип на Вашингтонския университет, доказва, че загубата на чувствителност от страна на невроните има две основни неблагоприятни последици за дегенеративното заболяване.

На първо място повишеното фосфорилиране на тау-протеините води до образуване на неврофибриларни преплитания, които са един от отличителните белези на алцхаймер. Другият неблагоприятен ефект на инсулиновата резистентност в мозъка е, че токсичните бета-амилоидни плаки се натрупват, вместо, както е естествено при нормална реакция на инсулина, той да участва в разграждането и извеждането им от тази толкова чувствителна тъкан. Към изводите се присъединяват все повече научни екипи, които доказват, че метаболитните промени влияят на производството и елиминирането на бета-амилоидите и тау-протеините, които се срещат при алцхаймер.

Процесът е много сложен, но можем да си го представим образно, ако сравним мозъка с град, а глюкозата - с горивото, което захранва всичките му сгради (невроните). Инсулинът е като ключ за достъп, който отваря вратите на сградите, за да може горивото да влезе, където е необходимо. При диабет тип 2 (в тялото) ключовете (инсулинът) са налични, но бравите (рецепторите) са ръждясали и не работят добре (резистентност). Така горивото остава в кръвта (висока кръвна захар). Същият проблем се случва и в мозъка - диабет тип 3. Невроните не могат да използват глюкозата, постепенно умират и започва умствен упадък. Освен това ключовете, които трябва да послужат на чистачите да изхвърлят боклука (бета-амилоидните плаки), също не работят. Градът остава без енергия и затъва в боклук.

Проучване, публикувано в сп. Neurology от автори от Харвардското медицинско училище, показва, че висцералното затлъстяване е свързано с по-малък обем на хипокампуса (центъра на паметта) и с по-лоши резултати на тестовете за памет дори при хора без деменция. И в основата на всичко, което се случва, стои нещо неподозирано - извънмерното телесно тегло.

Проф. Танкова акцентира върху затлъстяването като хронично мултисистемно заболяване, което отваря вратата за над 200 други заболявания, включително невродегенеративни. Очевидно проблемът не е само естетичен, а е въпрос на болестно абнормно и прекомерно натрупване на мастна тъкан, особено на висцералната - около вътрешните органи. С превръщането ѝ в метаболитно активен ендокринен орган тя не просто складира мазнини, а секретира десетки неблагоприятни фактори под формата на адипоцитокини - хормони и възпалителни вещества. Те пътуват до всяка част на тялото, включително до мозъка, и причиняват локално възпаление (невровъзпаление), окислителен стрес и хипоксия (недостиг на кислород).

Друг пример е хормонът лептин (хормонът на ситостта), който има важни невропротективни свойства. При затлъстяване невроните стават резистентни на лептин, нарушавайки сигнализацията и водейки до допълнителни възпалителни процеси в нервите. 

С етикета “диабет тип 3” за алцхаймер науката ни дава мощен сигнал: метаболитното здраве е мозъчно здраве.