Открих една стара снимка, на която съм пред руините на Вавилон. Правена е през 1995 г., тоест, преди точно 30 години. Търсих я дълго, защото исках да я поместя в новата ми книга "Носорог в банята", за да илюстрирам един текст за младежките ми пътешествия из Близкия изток. Не можах да я намеря, когато ми трябваше, затова я публикувам сега с малък откъс от книгата, която излезе от печат без нея.
"...В моменти като този ми се е искало да се оставя на фантазията, че Ориентът е решил най-неочаквано да ме заговори и великодушно да ми разкрие съкровените си тайни. Защото той изобилства от безчет пленителни изненади, но те не са същинското му лице. Смътно усещах това, макар че като всеки самонадеян младеж, тръгнал да пътешества из Арабия, смятах, че вече съм видял достатъчно – и бляскавите цветове на джамиите в Кербала, и великолепната светлина над руините на древния Вавилон, и тържествената самота на Великата сирийска пустиня, и шумното оживление на базарите в стария Багдад...
Всичко това ме бе впечатлило, но можех ли наистина да кажа, че познавам и троха от този свят на велики химери? Не бяха ли това само мимолетните проблясъци на източното въображаемо вълшебство? Просто една златовезана бродерия върху плътната завесата, простираща се безкрайно пред глъбините на близкоизточните тайни.
В действителност бях зърнал само няколко мотива върху тези тежки дипли, но тепърва щях да разбера, че зад тях се крие необятен, величествен свят, така невъзможен за разгадаване...
...Изтокът обича да си играе с нас. Дръпва съвсем леко завесата, показва ни за миг някоя страна на скъпоценната си същност и докато си мислим, че сме видели лицето му, той бързо отново се скрива, отговаряйки с подигравателен смях на глуповатата ни озадаченост.
Той не обича да оставя мистериите си на показ твърде дълго, защото предпочита неочакваното. Който самонадеяно си въобрази, че познава илюзорното му изящество, много бързо бива запратен към забулените фигури в уличния прахоляк и безличните фасади на къщите. Мнозина са обречени да виждат непрекъснато само тези дрипави силуети на замрялата във времето обичайност. Нетърпеливите да усетят прословутата магия на Ориента, така и никога не се докосват истински до нея и си отиват разочаровани.
Ето защо най-добре е човек да бъде подготвен за присмехулните прищевки на Близкия изток, който твърде измамно и подвеждащо се нарича близък. Ако си дръзнал да го опознаваш, трябва да се задоволиш единствено с безкрайното очакване.
И може би един ден, когато отидеш на гости в някое затънтено село, до което се стига само по дълги и пепеливи пътища, и когато най-малко си очаквал, там ненадейно ще завариш Изтока да се разхожда по копринен халат в прохладата на своите вътрешни дворове, ухаещи на жасмин.
Тогава на Изтока ще му хрумне да спре пред теб и да те заговори, да те плени с изтънченото си слово, да ти подари узрял нар и да те обгърне с гостоприемство, каквото дотогава не си познавал. И както още стоиш невярващ, той ти отваря портата и с деликатен жест те приканва там, където е скрил цялата си прелестна омая.
Ориентът обича да се показва в тайните си градини. Това са градините на любовта, в които си обречен да останеш вечен пленник..."