Държавите с най-добро образование залагат на любопитството, запазват мотивацията

Децата знаят, че изпитите не са присъда и че ако се трудят, имат втори шанс

Стресът от националното външно оценяване в 4-и, 7-и и 10-и клас и тази година изпили до краен предел нервите на ученици, родители, учители, директори и Асоциация "Родители" първа лансира необходимостта от дебат дали тези изпити трябва да съществуват в този си вид. "24 часа - 168 истории" се обърна към една от най-големите неправителствени организации, посветени на иновативното и качествено образование "Заедно в час" за тяхното мнение по отношение на националното външно оценяване.

"Като средство за продължаване на образованието след 4-и, 7-и и 10-и клас (наричано грешно матури) би трябвало да дава представа как се справят държавата и училищата в това да предоставят качествено образование на учениците - обясниха оттам. - Когато обаче резултатите се използват за класиране на ученици, картината се изкривява, защото част от тях ходят на частни уроци. Така не знаем резултатите на какво се дължат - на частните учители или на тези в училище." Според организацията начинът, по който се обсъжда този въпрос от страна на учители и училища в 4-и клас, създава абсолютно ненужен стрес за децата.

На въпроса ни, че и в други страни с качествено образование има частни уроци, от "Заедно в час" посочиха, че в повечето случаи там те служат за надграждане и допълване на наученото в училище.

"Особено когато даден ученик има например засилен интерес по конкретен предмет - отбелязаха от организацията. - В България частните уроци компенсират ниското качество на обучението в училище - на тях се преподават неща, които учениците би трябвало да са усвоили в класните стаи (независимо дали уроците ще са за добро представяне на НВО, или на входящ изпит). Това увеличава образователното неравенство, защото учениците, които поради някаква причина нямат достъп до частни учители и школи, много трудно биха били конкурентни на тези, в които родителите са инвестирали средства и време за уроци."

Подобно е мнението и на Асоциация "Родители": "Подготовката за НВО в 7-и и 10-и клас често минава през скъпоструващи частни уроци, които много семейства не могат да си позволят." Според организацията "успехът започва да зависи повече от финансовите възможности, отколкото от труда, таланта или интересите на ученика. Това не е справедливо".

"В сегашния си вид националното външно оценяване се е превърнало в източник на неравенство, тревожност и подмяна на образователната 7цел - отбелязват от асоциацията. - То създава среда, в която подготовката за тестове измества на заден план реалното учене, креативността и личното израстване. Децата ни не се учат как да мислят, а как да отговарят "правилно". Често губят вяра в себе си, защото не са "достатъчно добри" според една изкуствена скала."

Съвсем логично министърът на образованието Красимир Вълчев стартира широк дебат как да се модифицира националното външно оценяване, дали не е необходим интегрален изпит и колко трябва да продължава основният образователен етап. Проучване на министерството показва, че у нас той е най-къс и дори децата да влязат в желаното училище, те все още не са готови за съответната специализация, което е мощен демотивиращ фактор.

Дискусията е в ход и тя дава надежда, че сегашните недъзи в системата ще бъдат преодолени. На този етап реакциите от различни съсловия все още са твърде фрагментирани и в такива случаи винаги е добре да се анализира опитът на страните с най-добри образователни системи. Към тях решихме да добавим и Великобритания, тъй като университетската й система е мечта за студенти от цял свят. В случая не можем изчерпателно да разгледаме особеностите на първите 11 страни, затова ще се фокусираме единствено върху опита, който би могъл да е полезен за модифицирането на нашия подход.

Като цяло с изключение на Южна Корея, която е безапелационният номер едно, останалите сякаш залагат на модели с минимални нива на стреса, където денят на изпита не е окончателна "присъда" за некадърност или успешност на дадено дете.

Системата в Обединеното кралство е разделена на ключови етапи 3 и 4, като средното образование обхваща всички деца от 11 до 16-годишна възраст. Учениците завършват задължителното си образование с изпити GCSE на 16 г., като местата за провеждане на изпитите обикновено са в акредитирани центрове, които дават различни сертификати. Но освен тези резултати през цялото време се следи как се представя всеки ученик по отделните предмети. С други думи, това е своеобразна "застраховка" срещу не особено добро представяне на теста, защото философията е, че не може един изпит да предопредели бъдещето на един тийнейджър.

Подобен подход е възприет и в Нидерландия. Там преходът към средното училище се определя чрез заключителен тест CITO, но неразделна част от него са и препоръките на учителите въз основа на резултатите от обучението и общото развитие на ученика.

Тестът CITO е стандартизиран изпит и в комбинация с препоръките на учителите служи като ориентир за семействата в избора им между различни училища.

Вариантите най-общо са три.

Първият е ученикът да продължи със средно професионално образование в рамките на 4 г., вторият е да получи образование, което ще продължи да развива в университета за 5 години, и третият - да получи предуниверситетско образование, което е най-дълго - 6 години. С цел да се снижи до минимум стресът тестовете се провеждат в училищата, в които учат подрастващите, а въпросите се разработват от Централния институт за обучение и образование.

Системата в Германия е по-различна и там приемът в университет зависи от резултатите на изпита Abitur, обхващащ четири или пет предмета. Два от тях са с повишени академични стандарти, като задължителни в него са изпитите по немски език, по чужд език и математика. Самият Abitur включва както писмен, така и устен компонент. Учениците трябва да постигнат достатъчно високи оценки по всички предмети, за да получат зелена светлина за прием в университет.

Много интересен е подходът в Сингапур, тъй като страната традиционно е сред първите 11 най-успешни образователни системи в света. При преминаването към средното образование там винаги се полага изпитът PSLE и то в училището, където учат децата. Въз основа на представянето им те се разпределят в различни потоци като нивата са G1, G2 и G3. Любопитното е, че те не са окончателна "присъда" за некадърност или висш интелект. 

В зависимост от постиженията си в хода на обучението децата могат да преминават от дадено ниво в по-високо. И обратно.

Целта е този тест да не предопределя съдбите на подрастващите, а само първоначално да ги разпредели според моментните им нива, след което отново им се дава шанс да учат в по-бързата или по-бавната писта. По този начин стресът е сведен до минимум, а мотивацията не само че се запазва, а и нараства.

В Япония системата залага на друг подход. Приемните изпити за гимназия включват японски, математика и английски, ако семейството е решило детето да продължи в частно училище. Но ако се е спряло на държавно, тогава са необходими положителни оценки от изпитите по пет предмета. Заедно с това в Страната на изгряващото слънце има сложна система с различни препоръки, включително за младежи с добри спортни постижения.

Изпитите обикновено се провеждат в училищата, в които се кандидатства. Абитуриентите от 2021 г. се подлагат на един общ тест за прием в университет, признат от 850 университети и колежи.

За разлика от японската, американската система е базирана на кредити, като средните изисквания за завършване включват 4 кредита по английски, 3 по математика, 3 по природни науки, 4 по социални науки, 1 по физическо възпитание и 7 по други предмети. За благотворителни инициативи и спортни постижения също има бонуси.

По този начин учениците да могат непрекъснато да се трудят и да получават кредити за колежа още докато са в гимназията - това става чрез изпитите с по-задълбочено обучение - АР, тестове, свързани с изпитната програма в колежите (CLEP), и др. С други думи, на подрастващите се дава шанс ежедневно да се усъвършенстват, като заедно с това мотивацията им се запазва.

В Словения системата е по-различна, но и тя е определяна като една от най-добрите в света. Залага на сериозна конкуренция, тъй като учениците могат да преминат от средното образование към университета само ако издържат зрелостните изпити по пет предмета. Три от тях са задължителни - по родния език, математика и чужд език, останалите два са специализирани и могат да са по различни предмети. Оценяването е външно и за да се влезе в университет, са необходими високи оценки и по петте дисциплини. Ако случайно ученик не се справи по една от тях, е предвиден вариант за повторно явяване.

Също като Словения и Финландия традиционно е в челните места на най-добрите образователни системи в света, но тя залага на свой модел, който безотказно осигурява завидни резултати. При него страната залага на равните образователни възможности и напълно игнорира разделението сред децата и дамгосването, че някой е неуспешен само защото не е влязъл в желаното училище. Точно обратното. Финландия е горда с факта, че там старателно избягват натиска върху учениците твърде рано да избират към какви училища да се насочат.

Обяснението е, че на 14 г. (или в нашия 7-и клас) те все още нямат ясна визия за приоритетите си и могат да направят грешен избор. Затова в скандинавската страна всички деца следват една и съща учебна програма до 16-годишна възраст и едва след това избират дали да се насочат към училище, в което да се подготвят за университета, или към професионално образование. Независимо от избора им средното образование се завършва със зрелостни изпити, подготвени от специализирана комисия, но за да няма стрес, те се провеждат в училищата, в които учат абитуриентите.

За съжаление, страниците на вестника няма да са достатъчни, за да опишем в детайли различните подходи на най-успешните образователни системи, но на базата на опита им за нас може би ще са интересни няколко извода.

Първо, свръхконкурентен модел могат да си позволят да развиват единствено страни като Южна Корея и Китай и там той е успешен.

За разлика от тях, Сингапур избира вариант с нисък стрес, но дава възможност с различни "писти" мотивацията при подрастващите да расте.

Трето, в повечето страни в Европа стремежът е да се понижи стресът, да се събуди любопитството на децата, като им се покаже, че тестът за преминаване от едно образователно ниво в друго не е присъда и винаги има втори шанс.