• Персоналният вкус и стил на тоталитарните лидери е ключ към разбирането на техните мегаломански амбиции и антихуманни идеологии, казва авторът
•   „Не“ на политическата диктатура, „да“ на демокрацията и естетическата свобода

Какъв е стилът на диктаторите Хитлер, Мусолини, Сталин? Отговор дава културологът и комуникационен експерт проф. д.н. Любомир ССтойков новата си книга.

Той я представи в Националната художествената академия. Премиерата на "Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“, издадена от „Алма комуникация“, бе открита от ректора на НХА проф. Георги Янков и рецензентите проф. д.изк. Чавдар Попов и проф. д-р Яна Костадинова. Водеща бе Валерия Велева. Вечерта мина в духа на посланието на проф. Стойков: „Не“ на политическата диктатура, „да“ на демокрацията и естетическата свобода!“

Кои са контурите на т.нар. „диктаторски стил“ въз основа на анализа на визуалната култура и дрескода на тримата най-ярки представители на авторитарните и тоталитарните режими през ХХ век – Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф В. Сталин? Известни ли са факторите, определящи тяхната персонална визия преди и по време на Втората световна война? Каква е връзката между лидерския маниер на обличане и публично държане, от една страна, и семиотиката на нацистката, фашистката и комунистическата идеология, от друга? По какъв начин облеклото и конкретно военната униформа, носена от тримата узурпатори, се е вписвала в пропагандната и комуникационна система за изграждане на харизматичен имидж и формиране на култа към личността на фюрера, Дучето и съветския вожд?

 Книгата на проф. Любомир Стойков „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“ отговаря на тези въпроси, но и поставя по нов начин факти, явления, истории и казуси, които досега не са били разглеждани интегрално като част от политическата комуникация и политическия имидж, властовата култура, езика на тялото, символите и знаците на външността, респ. на облеклото, аксесоарите, допълненията и пр. Главната идея и основният мотив на този труд е комплексно да анализира и диагностицира визуалния стил на тоталитарните лидери и да открие пресечните точки между техните персонални своеобразия и тираничните им режими. Водеща цел е да се разкрият и обяснят сходствата, различията и особеностите в индивидуалния стил на Хитлер, Мусолини и Сталин, в т.ч. и чрез изясняване на връзката между характера им, възгледите им и техните лидерски статус символи.

 Всекидневният живот на диктаторите все още не е добре анализирана сфера, което пък не позволява цялостното и истинното тълкуване на тоталитарния феномен, при това най-вече в неговата персонализация. Чрез допълването на знанието за битието на политическите тирани, в т.ч. за тяхната всекидневна култура, начин на обличане, на развличане, на хранене и пр. не само се изяснява по-добре противоречието между имиджа и репутацията им, но и се оценява по-надеждно връзката между личност и власт, лидер и общество, идеология и социална манипулация, харизма и политически кич.

Проф. Георги Янков - ректор на Националната художествена академия, отбеляза: „Книгата е много ценна. Някои от нещата ние сме чували, чели и сме виждали откъслечно, но така систематизирани, прегледно описани и анализирани се случва за първи път — смея да кажа, не само тук в България, а и в световната практика, доколкото аз съм запознат!“.

Проф. д-р Яна Костадинова - ръководител на катедра „Моден дизайн“ в НХА и рецензент на книгата, сподели: „Книгата на проф. Стойков е увлекателна и завладяваща, защото той с обективността на журналист, прецизността на историограф и погледа на моден експерт анализира стила на обличане на Хитлер, Мусолини и Сталин.“

Проф. д.изк. Чавдар Попов – рецензент на книгата, изтъкна: „Впечатлява умението на проф. Любомир Стойков да очертава преплитането на личностното начало и фасадната демагогия. Книгата ще заинтригува не само историци и културолози, но и читателите, които се интересуват от тоталитаризма.“

Проф. Любомир Стойков: „Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им – гротескна и кичозна, но и респектираща, и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение – морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това.“