Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Pussy Riot ми напомнят за Ала Пугачова Валери Найденов

След уроците на 1990 г. се опитвам да отсявам имитаторите в търсене на истинската, автентична опозиция. То е все едно да търсиш игла в купа сено. С тази разлика, че разбираш какво си намерил едва 20 години по-късно, когато сеното отдавна е изядено от кравата на прехода.
И все пак, иронията на времето е много приятна. Да вземем боядисването на фигурите на Паметника на съветската армия миналата година.
За мен то бе една остроумна алегория за пребоядисаните български политици.
Вчера партизанин или ятак, днес Спайдърмен или дори Супермен
Сами се сетете за кого се отнася. За съжаление, лявата русофилска младеж се оказа напълно лишена от чувство за хумор. Вместо да стърже боята, тя трябваше да застане на почетен караул. Ако героичните костюми бяха спасени, днес едва ли някой би надянал върху главите на фигурите шарените качулки на "Пуси Райът".
"Пуси Райът" в България? Предпочитам
голите украинки,
които се борят за свободата на крадливата олигархка Тимошенко. Те поне радват окото с неоткраднатите дадености на украинския народ. Една от големите иронии на времето е, че нашенският моден градски интелектуален елит черпи представите си за Русия от англоезичните медии. В резултат той е много по-зле информиран от всеки келнер по морето.
Една от най-великите глупости, които прочетох тези дни, е, че "Пуси Райът" са част от световното движение "Окупирай Уолстрийт", арабската пролет и така нататък. Мили хора, движението "окупирай" е лява протестна вълна срещу алчността на капиталистите и неравенството. В САЩ то се ползва със симпатиите на поне 60-70 на сто от американците. Пуси Райът са точно обратното - те са протестът на прозападния елит и зад тях стои не повече от 1 процент от руския народ. Те се харесват на част от така наречената "креативна класа", която живее заможно в резултат от промените в Москва и Петербург.
Музиката на "Пуси Райът" няма нищо общо с харесването. Руски пънк, какъв ужас! Една особеност на руската имитационна поп музика във всичките превъплъщения е, че на нея може да се марширува. Затова и парчетата на тези моми на мен лично ми звучи като танк Т-32 с чорапогащник и синя перука. Те са горди наследнички на Ала Пугачова, която превърна нежното "Арлекино" на Емил Димитров в какофония от истерични крясъци, а нашето нещастно жури даде "Златният Орфей" от страхопочитание към братския съветски народ.
За средностатическия руснак изявата на "Пуси Райът" в храма на Христа Спасител си е свинство. Руският народ е много по-набожен от българския и неговата религия е далеч по-мистична. Да си припомним развратния мистик
Распутин, дивакът
в последния царски
двор на Романови
Впрочем династията Романови по времето на Распутин също е пълна фалшификация. В нея няма и капка руска кръв, да не говорим за рода на Петър Първи.
В Русия има два вида опозиция - автентична и прозападна. "Пуси Райът", "бунтът на п-тките" са пълната деградация на "креативната класа", за която споменах по-горе.

Дори Алексей Навални, лидерът на прозападните протести, не отрича, че тяхната изява в храма на Христа Спасител е хулиганска и заслужава наказание. Тезата му е, че наказанието е прекалено тежко.
С това съм напълно съгласен, 2 години в трудов лагер за дребно хулиганство си е азиатска жестокост. Достатъчно е една глоба и две нощувки в предварителния арест. Но вероятно Путин наистина е уплашен от напъните на САЩ да му организират арабска пролет и сирийски събития.
Ако Распутин е еманацията на религиозния руски мужик, то “Пуси Райът” могат да бъдат сравнение с неговия официален убиец, княз Феликс Юсупов. Родът Юсупови е татаро-монголски. Самият той е възпитан в Оксфорд, където минава под дъгата и свиква да носи женски дрехи на публични места. Подбудителят на убийството и може би реалният изпълнител обаче е Осуалд Рейнър, агент на британското разузнаване и интимен приятел на принц Юсупов от Оксфорд. Както е известно, Распутин се е опитвал да убеди Николай Втори в никакъв случай да не вкарва Русия в Първата световна война, а след това - да потърси сепаративен мир. Лондон не може да допусне това и възлага на Рейнър да го убие.
В крайна сметка какво излиза? Подобно на “Пуси Райът”, Юсупов и Осуалд са много по-симпатични на Запада. Модерни, хубави хора. Обаче те подписват смъртната присъда на Русия. И обратното - Распутин е отвратителен мужик, но той се опитва да спаси и Русия, и Романови. И плаща с живота си. Ако бе успял, може би нямаше да има Октомврийска революция. Това е иронията на историята.
“Пуси Райът” е част от вносната руска опозиция. За да разберем коя е реалната, достатъчно е да хвърлим един поглед на последните президентски избори, от тях ни делят едва пет месеца. На първо място е Путин с 63,81 на сто, на второ е комунистът Зюганов със 17,18 на сто, а останалите са все хора, които са още по-неудобни на САЩ. От кандидатите най-прозападният политик е самият Путин.
Същата картина виждаме и на парламентарните избори, които се състояха в края на 2011 г. Те бяха спечелени от пропутиновската Единна Русия с 49,32 на сто от вота, следва комунистическата партия на Зюганов с 19,19, Справедлива Русия (Миронов) с 13,24, либералдемократите (Жириновски) с 11,67 на сто. Отново, сред всичките тези партии путиновската Единна Русия е най-прозападна. Останалите са все националкомунисти, националлиберали, националсоциалисти, и националпопулисти.
Както Единна Русия, така и самият Путин са наследници на проамериканския политически елит около Елцин. Драмата на този елит е, че бе прелъстен и изоставен от американците. Любовта му към Запада се оказа несподелена. И при Елцин, и при Путин управляващата върхушка на Русия няколко пъти пожела да се присъедини към ЕС и към НАТО, но не успя. Кремъл очакваше да получи една от главните роли и в двете организации, докато САЩ и ЕС поискаха преди това Русия да бъде приватизирана и на практика колонизирана от чужди компании. И едното, и другото се оказаха пълна илюзия. Нито западът би приел силна Русия, нито Русия би се оставила да я колонизират без бой.
Ако през 90-те години приватизацията в Русия не бе преминала под формата на пладнешки грабеж, вдъхновен и ръководен от американски експерти, днес в страната може би щеше да има мощна прозападна партия. Уви, руският народ така се опари, че повече не може да ги търпи.
 В резултат руската “креативна класа” не е в състояние да се включи в политиката на национално равнище. Тя има излаз в САЩ, в Англия, Франция, Германия и така нататък, но не и в Саратов, Владивосток, Ростов на Дон. Изявите  изглеждат огромни в чужбина и малки в Русия. Например след изборите през декември 2011 г. протестите на Навални, Каспаров и другите прозападни опозиционни герои се опитаха да постигнат масовост, като се присламчат към протестите, организирани от комунистите на Зюганов. Те обаче се разграничиха като дявол от тамян. През декември 2011 и януари 2012 г. руските партии си премериха силите на площадите и какво се оказа? Първото място безапелационно принадлежи на привържениците на Путин. Второто е на комунистите. Някъде далеч, далеч назад са хората на Навални, Каспаров и “Пуси Райът”.
Ето какво пише в тази връзка философът Сергей Роганов в последния брой на в. “Известия”: “Уви, опозицията на “креативната класа” в столицата и големите градове е безвъзвратно заседнала някъде в средата на 1980-те години... Москва отдавна не е Русия, и обратното - това е простата истина. Но московският елит в лицето на своите “видни” представители, преди всичко от опозицията, така си и остава един затлъстял сноб... В крайна сметка трябва да се признае, че Русия - същата тази необятна Русия, за чиято слава претендира да се бори столичната “креативна класа”, за която тя страда и мисли денем и нощем, тази Русия с цялата си душа ненавижда Москва във всичките  проявления.”
Това е истината за “Пуси Райът”. Те не са руската опозиция. Те не са Москва, а Москва не е Русия. И въпреки това според мен Путин трябва веднага да ги помилва.