Фрументариите първоначално били разносвачи на зърно, но бързо се превърнали в агенти убийци

„Веднага след като човек се научи да създава документи, той започна да ги класифицира. Това е още една индикация, че събирането на разузнавателна информация е старо колкото самата цивилизация. Техники, считани за напълно модерни, всъщност съществуват от хиляди години. Археологическите открития в Близкия изток, особено в Сирия, разкриха доказателства за общества, в които шпионските дейности са били широко разпространени. Събирането на специфична информация е втора природа на всеки владетел, който иска да защити безопасността и независимостта на своя град и който цени собствения си живот.“

Това е цитат на Роуз Мери Шелдън, която изследва зараждането на шпионажа и посочва, че той е бил добре използван в Древния Рим. Наблюдения, преследвания, разпити, мъчения и екзекуции. Това са били основните задължения на т.нар. фрументарии – очите и ушите на императорите на Древния Рим. Шпионите имали задачи да проникват във вражеското общество и да провеждат кампании на терор. Без тази разузнавателна служба много от хитрите ходове на владетелите не биха били възможни.

Първоначално фрументариите били обикновени пратеници за събиране и раздаване на зърно сред римския военен персонал. Тази длъжност им позволявала постоянно да пътуват навсякъде и да се сдобиват със солидна информация за дадена територия или проблем.

Повече за тях четете в новия брой на списание "Космос".