Репликата “Комунистическият строй е по-лош и от фашисткия” му донася първото уволнение, принуждава баща си да гласува срещу него

Никога не забравил войника, разкъсан на две, когото носел на ръце по време на Втората световна война

Разочаровал се от демокрацията, когато видял Петър Берон да прибира парите, които хората давали за СДС, без да ги отчита

Изплашил се по време на снимките на “На всеки километър” в Сирия, защото попаднал на екзекуция в центъра на Дамаск

Всички го познаваха като чешита, вечно ходещ с превръзка на главата. С остър език и прозорлив ум. Един от най-великите български актьори. Пътят му в киното преминава през екранизации на едни от най-големите произведения в българската литература, през мащабни исторически епоси, през копродукции в Германия, СССР и дори през американски филм. Единственият човек, на когото е свалял шапка през живота си, е бил Георги Парцалев.

Двамата били много добри приятели

Превъплъщенията на легендарния артист Петър Слабаков може да видите до 17 април в галерия на открито в градината "Кристал" в София. Там е представена юбилейната изложба "100 години от рождението на Петър Слабаков". Фотографиите припомнят някои от най-емблематичните филмови и театрални роли на големия актьор. Открояват се героите му във филмите "Пленено ято", "Шибил", "Цар и генерал" на режисьора Въло Радев и др.

Актьорът си отиде през май 2009 г. след тежка борба с рака. Той е роден на 23 април 1923 г. в село Лясковец. Завършва средно образование в Шумен и после "Икономика на промишлеността". След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война. Отличен е с Орден за храброст.

Времето, прекарано на фронта, оставя дълбок отпечатък у него. До последния си дъх помнел 60-те избити момчета и ранения войник, разкъсан на две части, когото носел на ръце.

Лъжел го, че ще оживее, въпреки че бавно умирал

Травмата, която оставила войната у него, не му позволявала да гледа кръв и да ходи по траурни церемонии. Ставало му лошо. Дори на погребенията на майка си и баща си не присъствал. Казвал, че е виждал смъртта в очите и предпочитал да помни хората живи.

След войната работил като тракторист, книговодител, в конезавод и дори е бил леяр. По-късно започнал да се изявява като статист, а след изпит - и като актьор във Варненския драматичен театър. След това се преместил в театъра в Бургас.

В края на 60-те той е едно от големите имена на българското кино и поема главната роля в "Шибил". Към него проявяват интерес от чужбина, като през 1971 г. участва в източногермански биографичен филм за испанския живописец Франсиско Гоя, режисиран от Конрад Волф.

По това време Слабака, както го наричаха всички, се включва и в легендарния сериал "На всеки километър", където играе парашутист. Най-трудната му сцена била приземяването му на летище "Враждебна". Във въздуха летял истински парашутист, а той само се приземил. Някак успял да се хвърли на сухо и да не пострада.

Много по-изплашен обаче бил при заснемането на няколко епизода на сериала в Сирия. Когато кацнали в страната, ги настанили в частен хотел близо до централния площад на Дамаск, където имало висок обелиск. В един момент местните започнали да се събират около високия паметник, където трябвало да се застрелят сирийци, набедени за шпиони.

Екзекуциите обикновено се правели пред хиляди хора

Слабаков бил истински ужасен от гледката и предпочел да избяга и да се скрие.

Именно тогава колегите му осъзнали, че въпреки пиперливия си език артистът бил притеснителен човек. През живота си не е купил нито един билет на родителите си за постановка, в която играе. Причината е, че когато знаел, че са в залата, винаги обърквал нещо.

Затова им забранил да го питат кога ще го гледат

Майка му и баща му в публиката му действали като спирачка на сцената. Безспорно обаче най-забавната му история в театъра е, когато го помолили да замести колега в постановка.

По принцип никога не се съгласявал на подобно нещо, но тогава изненадващо приел. Играел чорбаджия, който имал 5 - 6 реплики. За да се отърве по-бързо от текста, казал всичко наведнъж. Всички онемели. Тогава чул някакъв особен шум и разбрал, че две актриси, които играели калугерки, не сдържали смеха си.

Извън сцената Петър Слабаков имал и други страсти. Едно от най-големите му вълнения била политиката. И тъй като не оставал длъжен на никого, той 3 пъти бил изключван от БКП. Неведнъж сам е казвал, че не можел да търпи неправдите. Теглел по някоя майна и правел луди скандали. Дори и на партийните секретари. Никой не можел да излезе на глава с него. При отчетните събрания имало критика и самокритика. Но ставало така, че трябвало винаги да изтъква пропуските си, без да казва проблемите на останалите.

По едно време

дори му забранили да ходи на срещите

Не плащал и членски внос.

Първия път го изключили през 1951 г., когато бил още в конезавода в Шумен. Тогава защитил някаква трактористка, която искали да уволнят в края на декември същата година. Това, което преляло чашата обаче, била репликата му: "Този комунистически строй е по-лош и от фашисткия, а Народното събрание е глупаво заради спора в него Добрич или Варна да е областен град". Партийните секретари го обвинили дори, че кара трактора по къси гащета. Бил 23 - 24 годишен и възразил: "С расо ли да тръгна?" Така се случило, че задължил баща си да гласува срещу него, за да не си тръгнат и двамата. И той гласувал. Слабаков напуснал конезавода и тежко приел махането му от партията.

Втория път го изгонили от БКП през 1961 г., защото много псувал. По това време вече бил в Бургаския театър. Третия път го предложили за изключване през 70-те години, когато бил вече в театър "София". За известен период се разминал с поредното гонене от партията. Когато бил на косъм, отишъл при Георги Йорданов и го предотвратил. Но скоро след това не му се разминало.

Проблемите с властимащите у нас го спъвали

и в актьорската му професия. Винаги се разминавал с награди и звания, въпреки че бил включван в списъците. До вечерта обаче името му мистериозно изчезвало. Когато негов колега го попитал кой толкова го мрази в ЦК, той отвърнал: "Там са 180 човека, все някой е против мен, но не знам точно кой".

Именно по тази причина, когато през 2004 г. третата му съпруга - първата тв говорителка Цветана Гълъбова - му съобщила, че е отличен с "Аскеер", Петър не повярвал. Бил в горната част на двора в къщата си в севлиевското село Бериево, където прекара последните години от живота си. Осъзнал, че е истина, когато вече държал статуетката в ръцете си.

По времето на комунизма също бил награждаван, но никога по официален начин. За 50-годишнината му през 1973 г. му присъдили "Червено знаме на труда", но не му го връчили на церемонията. След време му го дали на задния вход на театъра. Ордена за 60-годишнината си - "Народна република България I степен" - получил години по-късно от Марийка - гардеробиерката на филмова продукция, в която участвал.

Затова когато паднал режимът у нас, Слабаков бил изпълнен с надежда, че идването на демокрацията ще поведе България към по-добро бъдеще. Толкова бил нахъсан, че станал един от основателите на СДС. На 2 - 3-тия месец от 1990 г. обаче

осъзнал, че това е пълна лъжа

и горчиво съжалил за участието си в партията.

"Един ден случайно видях Петър Берон да седи на стълбите на "Раковски" 134 и да прибира пари в чанта - споделя приживе актьорът. - Тогава той бе секретар на СДС, а хората даваха пари за партията. Той ги записваше в списък, но не даваше разписка. Прибираше парите. Тогава разбрах, че нещо не е наред."

Според него демокрацията създала престъпността у нас. Тя ликвидирала всичко, което се произвеждало - предприятията, които имали печалба, се разпродали. Земеделието било опустошено. Това много тежало на актьора, защото бил запален еколог. До последния си дъх можел с часове да обяснява за престъпленията на човека срещу природата.

Именно по тази причина заедно с третата си съпруга се бе оттеглил извън София в Бериево, където беше купил вековна къща. В китното селце се отдал и на детската си страст - риболова. Първата си въдица получил, когато бил на 8 години. Направил я баща му. Вместо кукичка - топлийка, а конски косъм замествал влакното.

Най-много се радвал, че си е построил кокошарник, капак за кладенеца и че отглежда зеленчуци в градината. Между зелената природа и животните Слабака

изпаднал в пълно безвремие

и в свое интервю под навеса в двора бе признал, че никога не е броил на колко години е. Може би бе намерил последното убежище за неспокойната си душа.

В откровенията бе признал и че има голяма вина за първите си два развода. Причината - жените не можели да го търпят. Първата се казва Стефания и била литератор. От нея има син Красимир и дъщеря Боряна. Втората е актрисата Кина Дашева, която ражда Андрей. Преди брака си със Слабаков била омъжена за драматурга Иван Радоев. След развода се омъжва за музиканта проф. Димо Димов.

Именно при бракоразводното дело в съда Кина обяснила, че Слабаков е грубиян и я излагал пред хората. Свидетел бил Анани Явашев. Като аргумент тя обявила, че на 8 март актьорът влязъл в "Младежкия театър" с току-що купената си "Лада". Станало голямо шоу. Според Анани това възмутило хората, но за Петър нямало нищо забранено.

С последната му съпруга Цветана, с която доживява старините си, се познавали от 1957 г. Заедно играели в Бургаския театър. После пътищата им се разделили, а тя се омъжила за великия режисьор Методи Андонов, от когото има две дъщери - Милена и Невена Андонови, и двете - кинорежисьори. Цветана и Петър се събрали доста по-късно, но явно са били един за друг.

Само тя знаела какви усилия коствали на Слабаков да се бори с рака, който го мъчеше през последните години от живота му. Легендарният актьор угасна тихо на 17 май 2009 г. на 86-годишна възраст.

Най-тъжната равносметка, която бе направил накрая, е, че вероятно най-голямата грешка на природата е, че е създала човека.

Защото с животните се разбирал по-добре...