Белгия е изключение, в другите страни
без правила животът се превръща в кошмар

Има ли изход от патовата ситуация в политиката на фона на инфлацията, обедняването, спекулата и блокирането на Плана за възстановяване, откъдето чакаме милиарди, стопирането на влизането ни в Шенген и еврозоната?

През последните 2 години в България се смениха 4 служебни правителства, като по този показател вече сме на второ място сред всички страни в ЕС. Вече имаме 9 назначени без избори кабинета, и то за рекордно кратко време. Така след 1990 г. у нас по този начин управляват премиерите Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков, Георги Близнашки и Огнян Герджиков. А последните двама министър-председатели, назначени от президента Румен Радев - Стефан Янев и Гълъб Донев, са оглавявали по два служебни кабинета.

Опасно ли е дълго време да няма избрано правителство?

Статистиката показва, че след Втората световна война

в Европа е имало общо

68 служебни правителства

Все още класацията се оглавява от Нидерландия, която през този период е имала 11 служебни правителства.

Настоящият холандски премиер Марк Рюте е на поста от близо 12 години, но от седемте последователни правителства, които е ръководил, три са били служебни. Съвсем наскоро той оглавяваше служебен кабинет за 360 дни от януари 2021 г. до януари 2022 г. - поставяйки следвоенния нидерландски рекорд.

За сравнение по този показател след нас са Белгия - с осем, Финландия и Австрия - с по седем.

В същото време в световен мащаб има много случаи в историята на отделните държави без редовно избрано правителство. Някои са по-успешни, а други са пълни провали. Докато едни са продукти на граждански войни, други състояния на анархия са предшественици на успешни нации като САЩ. 

Някои от тези страни преминават през състояние на анархия с малко или почти никакво негативно въздействие, докато

други все още

се възстановяват

от беззаконието

Единственият начин да разберем дали тази система наистина ще работи е като се огледаме за примери в миналото, а в някои случаи - и в настоящето.

Рекордът за най-дълго време за съставяне на правителство след избори принадлежи на Белгия. Първоначално тя преживя 541 дни без правителство в мирно време след изборите, проведени на 13 юни 2010 г. На 5 декември 2011 г. кралят на Белгия Алберт II назначи нов кабинет и нов министър-председател: валонския политик Елио ди Рупо.

Новото правителство встъпи в длъжност на следващия ден. Преди изборите през юни 2010 г. обаче второто правителство на Ив Льотерм приключи с оставката на министър-председателя, която беше приета от крал Алберт II на 26 април 2010 г. От тази дата Белгия изкара общо 589 дни без избрано правителство.

Тогава кралят изигра конституционната си роля на арбитър на белгийското национално единство, като изпращаше преговарящ след преговарящ, за да се изработи споразумение. Доказателство, че когато всичко друго се провали между фламандците и франкофоните, монархията е неутралната сила, която държи многоезичната страна единна.

Като по чудо липсата на официална изпълнителна власт не засегна сериозно живота на хората в Белгия. Според наблюдатели обяснението се крие най-вече във факта, че властта там е силно децентрализирана, като регионалните и местните власти продължават да функционират добре дори без централно правителство.

Парадоксално, но в тази ситуация известната със своята сложност и тромавост бюрокрация на страната се превърна в спасение във време на криза. Сякаш за доказателство, че понякога най-голямата ви слабост може да бъде най-голямата ви сила, множеството аполитични държавни чиновници в Брюксел успяваха да поддържат правителствените служби работещи.

Белгийците се справиха с кризата с много хумор. На фона на сериозните протести за ново правителство, със своята склонност към самоирония белгийците

превърнаха ситуацията

в източник на забавление

Имаше призиви за бойкот на секса и бръсненето, докато скандалът не бъде решен. Дори се раздаваха безплатни пържени картофи и бира, за да се “отпразнува” рекордната безизходица. И дори изглеждаше, че на белгийците им харесва да живеят по този начин.

Нещо повече - на 3 август 2020 г. Белгия подобри собствения си рекорд за най-дълъг период без избрано правителство. Тогава се навършиха 592 дни, откакто предишното правителство, ръководено от бившия премиер Шарл Мишел, се срина поради междупартийно напрежение относно миграцията през декември 2018 г., но отново с минимални последствия.

Според наблюдатели обаче идилията с Белгия е по-скоро изключение в световен мащаб. Преди това рекорда в мирно време държеше Камбоджа, на която й бяха нужни 354 дни, за да състави правителство след избори през 2003-2004 г. През 2010 г. Ирак също остана без официално правителство в продължение на 289 дни от изборите до деня, в който новата администрация встъпи в длъжност. Рекордът на Ирак е за най-дълго време без демократично правителство след период на конфликт и минаха месеци, преди да успеят да съставят правителство.

Иракчаните с право

се ядосаха здраво,

че бяха рискували живота си, за да гласуват месеци по-рано след падането на Саддам Хюсеин, само за да трябва да чакат политиците да се съберат. Имаше редица причини, които доведоха до този срив. Първо, все още имаше много насилие и нестабилност след войната в Ирак. Второ, всички политически лидери се обвиняваха един друг в измама, вероятно защото изборните резултати бяха много близки - едната основна партия спечели 89 места в местния парламент, а другата 91. Не на последно място дългата политическа криза беше провокирана и от факта, че през тези дълги месеци парламентаристите си получаваха редовно заплатите.

Понякога и без война грандиозни корупционни скандали също могат да оставят цели държави без нормално управление. През 1997 г. албански граждани загубиха милиарди долари, след като попаднаха в капана на няколко пирамиди. Те смятаха, че правителството печели от тези схеми и затова вдигнаха бунт и свалиха управляващата партия. Оказа се, че са били прави и правителствени служители действително са инвестирали в тези схеми, а по-късно стана ясно, че те са параван за трафик на оръжие и пране на пари.

Албанците бяха инвестирали общо 1,6 милиарда долара в измамните пирамиди, което е прекалено голяма загуба за население от 2,7 млн. жители. А много от тях

трябваше да продадат

дори домовете си

В резултат беше избрана нова партия, но това не спря гражданските вълнения. Особено в южната част на страната всякакъв закон и ред се сринаха. Там бандите напълно превзеха цели градове. Нощем престъпните босове призоваваха по високоговорители хората да не излизат навън, тъй като ще водят престрелки всяка вечер. Тези престъпни организации, известни като “Комитетът на спасението”, напълно узурпираха върховенството на закона и правителството на Албания по това време на размирици.

В съвременния свят Африка традиционно е континентът, където най-често държави остават без редовно управление. След обявяването на Муамар Кадафи за военнопрестъпник и свалянето му от власт през 2011 г. Либия изпадна в анархия. Крайният резултат е разрушена страна без икономика или политическа структура, измъчвана от “междуплеменна война”. На теория Либия се управлява от две съперничещи си правителства, едно на изток и едно на запад. Но всъщност в тази страна няма почти никакво “управление” и широко разпространеното насилие е станало обичайно и до днес.

За малко в подобна ситуация щеше да се окаже дори и Египет след въстанието, което свали президента Хосни Мубарак през 2011 г. Но едни от най-лошите примери за анархия са в Буркина Фасо. След като президентът Блез Компаоре управляваше 27 години, той се опита да промени конституцията, за да може да управлява още по-дълго. Това предизвика въстание, което завърши със свалянето му. След това армията обеща, че ще има свободни избори, но този процес се забави. През това време имаше много граждански вълнения,

докато военните

овладеят напълно властта

Но има и по-тежки прецеденти, когато цели държави остават дълго време изобщо без правителство. В това отношение един от най-известните примери е със Сомалия. Вече повече от 30 години африканската държава на практика съществува само де юре. Тя изпадна в анархия, след като диктаторът Сиад Баре беше свален от власт през 1991 г. и нито едно правителство не го смени. Вместо това страната се потопи в период на беззаконие и без никакво подобие на управление. Обстановката се усложни допълнително след нахлуването на етиопската армия през 2006 г.

В тази ситуация, вместо да имат правителство, сомалийците се върнаха към старите кланови обичаи. Върховенството на закона беше заменено от “Хер” - древна система, при която съвет от старейшини решава най-добрия начин за уреждане на спорове за всеки отделен случай. Въпреки че няма правила или закони, “Хер” гарантира до известна степен безопасно придвижване, търговия и брак за хората в Сомалия. При това хората в селските райони дори не са усетили промяната, тъй като така или иначе са използвали тези норми, преди старото правителство да падне.

Интересното е, че никой сомалиец

никога не е трябвало

да плаща данъци,

тъй като това е строго забранено от “Хер”.

А заради липсата на правителство, налагащо данъци и регулации, частните фирми успяха да се намесят и да предложат услуги на невероятно ниски цени. Учудващо, но сомалийците се радваха на едни от

най-евтините и най-добри

мобилни телефонни услуги

в цяла Африка. Те също имат няколко частни вестника, ток, осигурен на местна база, а един предприемач дори снабди цяла болница с безплатно електричество. Първите бензиностанции в столицата Могадишу също се появяват по време на безвластието. Валутата се основава на смесица от истински и фалшиви банкноти отпреди 1991 г., при това фалшификатите бяха третирани като имащи еднаква стойност с истинските банкноти.

Заради този ефект дори представители на Световната банка бяха принудени да признаят, че икономиката действително може

да функционира по-добре

без правителство,

защото няма централна банка и никой не трябва да плаща за държавни услуги, когато всички те се предоставят от частен бизнес.

Но все пак отрицателните ефекти от липсата на централизирана държавна власт в страната от Африканския рог са много повече. Най-вече, защото през това време има изключително голямо насилие. В тази връзка премахването на службата за брегова охрана доведе до огромно нарастване на пиратството. И макар че от 2012 г. съставеното федерално правителство последователно води преговори за приобщаване на автономните образувания, според ООН поради глада в Сомалия през 2010-2012 г. са загинали рекорден брой хора - около 260 хиляди души, като половината от тях са деца под петгодишна възраст.