В северозападното предградие Гостомел, където миналата година още в първите часове на руската инвазия, заедно с други летища, беше ударено и международното летище „Антонов“, има немалко новопостроени сгради. Местните казват, че малкият бизнес се завръща. Повреденият мост над река Ирпен е в процес на възстановяване, ремонтира се и пострадал завод.

Оля и Веселин, които живеят в западния град Лвов, в България са наричани "украинците", а в Украйна – "българите".

Преди 12 месеца обаче животът им се преобръща. На 23 февруари 2022 г. Веско си купува самолетен билет за София.

„Легнах си спокойно, щастлив, че имам билет, ще се прибера, ще се видя с познати, с близки. И на 24-ти в 4 ч. се събудихме с новината, че е започнала офанзивата“, спомня си Веселин Тихолов.

Веско си обещава, когато свърши войната, да си сложи изгорелия билет в рамка. Семейството следи с трепет събитията – братовчедът на Оля е бил ранен, възстановил се и е отново на фронта, там е и брат й. Къде точно – не иска да знае, за да не се притеснява още повече.

„Не се чуваме, всъщност аз му пращам есемес съобщения, че го обичам, и когато видя, че е прегледал съобщението, това ми е достатъчно, не ми трябва друг отговор, това ми е достатъчно, за да знам, че е жив. Моята племенница, която е на 3 годинки, веднъж беше дошла тук при мен да поиграем. В нашия квартал има много нови сгради – ново строителство. И тя ги приема не като ново строителство, а като съборени сгради и пита: "Стреляли ли са по вас?"“, разказа Оля Сорока пред bTV.

Оля признава, че това, което поддържа духа й, са многото доброволчески инициативи и работата й като преподавател по българска филология. И въздъхва – за разлика от други факултети, поне от нейния няма загинали на фронта преподаватели и студенти.

„Разбира се, че с приятелите обсъждаме най-актуалните новини, войната не е единствената ни тема, но е доминираща“, каза Олександър Степанов, студент по българска филология I курс.

„Случвало се е въздушната тревога да ни завари по време на час. Тогава слизаме в бомбоубежището и продължаваме урока там: там играем, пеем и учим“, допълни София Вовка, студентка по българска филология I курс.

А всички те са единни - както в обичта си към българския език, така и в надеждата за край на войната и победа на Украйна.