Преди 86 години Варна се опитва да открадне местоположението на международния панаир от Пловдив. Замисълът не успява, макар в него да участват високопоставени чиновници от Министерството на търговията.

На 10 декември 1936 г. в Париж се провежда конгрес на Международната асоциация на изложбената индустрия UFI.

Делегатите от Филипопол - кметът Божидар Здравков и предприемачът д-р Обрейко Обрейков, са пристигнали предната вечер и на сутринта се отправят към залата, в която заседава форумът. Очакват античният град да се сдобие с членство.

Настига ги управителят на хотела, в който са отседнали, и им съобщава, че българският посланик Коста Балтов ги вика спешно в посолството.

По думите на хотелиера той се обадил по телефона и заръчал пловдивчаните непременно да отидат в легацията преди конгреса. Те много се изненадват и не вярват, че тази прибързаност е на хубаво. Знаят отпреди, че Варна иска да става панаирен град, и се досещат, че някой може да им крои клопка.

Затова отиват направо на форума, където получават официално членството на Пловдив в организацията и чак тогава се запътват към мисията на България в Париж.

"Пълномощният министър не ги приел дружелюбно”, казва пред “24 часа - 168 истории” изследователят на града под тепетата Димитър Райчев, автор на книгата “Спомен от Пловдив”. За морската ни столица се застъпил неназован висш чиновник от Министерството на търговията.

В крайна сметка Пловдив се сдобива с правото да провежда на своя територия международен панаир.