“Посланикът не беше от нашата кухня, излезе му огромен херпес”, казваше генералът приживе по повод опасна операция в САЩ, при която е можело да го вкарат в затвора

В предишния брой ви разказахме за емблематична операция в САЩ на ген. Тодор Бояджиев, който си отиде тези дни на 83-годишна възраст. Благодарение на нея и на моторите на това начинание у нас, ДЗУ започва да работи на пълни обороти.

Представихме и трудния живот на съпругата на разузнавача, която ражда на 23 години и развива тежко заболяване в България. За него може да се внесе антибиотик единствено от САЩ, където мъжът й току-що е заминал като разузнавач. Тя отказва да го направи. Лъже го няколко месеца, че е добре, за да не го безпокои и да не застраши нечий живот.

В Ню Йорк животът на Бояджиев е изпъстрен с приключения, с разбиване на сейфове, със секретни операции, но в този брой ще ви разкажем нещо различно - за живота на семейството в САЩ, но и ще ви върнем още по-назад във времето - когато кариерата на Бояджиев е била поставена на карта.

Животът на младия разузнавач Тодор Бояджиев в Ню Йорк е изпъстрен с приключения. Той често се питал какво ли става в главата на ръководителя му, докато той е в акция.

"Когато отивам на някое остро мероприятие, обикновено той трепери повече от мен - разказваше приживе той. - Да, той седи в резидентурата, но за него часовникът се движи много по-бавно, а за мен лети.

Шефът чака

да се върна

и да докладвам, че всичко е наред. Ако се забавя, започва да се тормози какво ли е станало, дали нещо не се е объркало и т.н."

Веднъж Бояджиев трябва да участва в "остро" мероприятие и за всеки случай посланикът е информиран. "Бях търговец, без дипломатически имунитет - спомняше си разузнавачът. - При провал директно влизах в затвора. Заради опасността от подобен развой резидентът информира посланика. Той трябваше да знае и да не се изненада, ако го потърсят, за да се намеси. Когато всичко приключи на следващия ден, видях, че посланикът е с огромен херпес. Човекът не бе в нашата "кухня" и бе логично да се вълнува повече от резидента, който знаеше, че аз съм професионалист и че

шансовете за

лош обрат са малки

За разлика от него посланикът цяла нощ си бе представял как ме арестуват."

Горе-долу в този период на усилено трупане на информация пристига 23-годишната съпруга на разузнавача с шестмесечната им дъщеря Илина. "Работех в Министерството на вътрешните работи и бях наясно колко е трудна работата на Тошко - спомня си Радка. - Освен това шефовете ме бяха предупредили, че ще ми е много тежко, но едно е да го чуеш, друго е да го преживееш."

Вместо да се отдаде на мрачните си мисли, тя записва вечерните курсове по английски в ООН. Налага се да вземе трудно решение

- да оставя бебето си на жените, които чистят българската мисия. "Докато те си вършеха работата, аз им я водех с количката, за да я наглеждат. За благодарност им носех някакви подаръци, но представете си какво ми е било и какво ми е минавало през главата - тези жени си имаха задължения, чистеха цялата мисия, къде са оставяли детето ми, дали са го наблюдавали, имало ли е нужда от нещо... Тодор все го нямаше, нямаше на кого да оставя Илина, а сама не можех да направя нищо, без да знам английски. Трябваше да сложа край на тази безпомощност", спомня си Радка.

Макар че и тя е работела в спецслужбите, никога не свиква с факта, че в апартамента им ги подслушват. "Хем знаех за какво става дума… Но не ми беше приятно. За съжаление имам страхотен слух и все ми се струваше, че

в спалнята работи някаква машина

Професионално изкривяване", усмихва се Радка.

Очевидно в дома им е имало апаратура, за което свидетелства следната случка: Радка разхожда бебето в Сентръл парк.

Когато се връща, се оказва, че не може по никакъв начин да влезе в дома си.

"Като че ли отвътре имаше ключ и аз нищо не можех да направя - спомня си съпругата на разузнавача. - Накрая отидох при интенданта и му казах какъв е проблемът. Най-вероятно

той знаеше,

че горе има група,

защото започна едно дълго суетене - десетина минути търсеше своя ключ за дома ни. Когато най-накрая се качихме, влязохме без никакъв проблем и естествено вече нямаше никого." "Малко по-късно една позната възрастна жена ми разказа, че ги е видяла как излизат. Явно са сменяли батериите на апаратурата", усмихва се Радка.

Казва, че с този Биг Брадър никога не се свиква. "Дъщеря ми нищо не забелязваше, но

синът ни бе много наблюдателно дете

Още като шестгодишен отбелязваше непрекъснато кога кой е зад нас", разказва съпругата на разузнавача. "Мамо, този червен шевролет защо все кара след нас", питал малчуганът. "Веднъж докато бяхме в метрото в Канада, той ми прошепна: "Този човек беше с нас и в музея", спомня си Радка. Двамата със съпруга й постоянно се чудели какво да обясняват на хлапето, на което почти нищо не му убягвало.