Невъзможна мисия, която завършва с успех и милиарди преводни рубли

Докато е на работа в САЩ, България иска да получи специализация за производство на магнитни носители, устройства за магнитни дискове и лентови устройства. Държавата поставя целта, а Научно-техническото разузнаване трябва да улесни реализацията й. Така е и при всеки технологичен проблем. Бояджиев си спомняше за ситуация, когато

ДЗУ опитва всичко,

за да се справи с дадена задача, но това се оказва невъзможно. Тогава шефът на Комитета по наука проф. Иван Попов взема нещата в свои ръце. "Той бе изключително влиятелен – казваше Бояджиев. – Наложи се пред Политбюро и покани като гост един от най-големите шефове на "Ай Би Ем". Професорът уреди да го разведе с правителствения самолет. Когато американецът видя завода в Стара Загора, се хвана за главата и каза:

"Вие сте отишли страшно напред"

По това време в САЩ разработват новаторската система 370, която утвърждава "Ай Би Ем" като безспорен световен лидер. Започват да произвеждат дисковете си в засекретен завод в Силициевата долина. "Там дори хората на високи позиции в компанията не можеха да влязат. Беше ги страх да не изтече информация за технологията към американската конкуренция – разказва Бояджиев. – Имаше драконовски мерки за сигурност. Всички в завода носеха специални пропуски. За първи път видях подобни

електронни

ключове.

Само картата на шефа можеше да отваря всички врати. На останалите служители картите бяха само за своите кабинети. Вътрешната сигурност бе на изключително високо ниво. Понеже заводът имаше много правителствени поръчки, бе под контрола на ФБР. Полицията със скенери проверяваше всички, ровеха дори в чантата на директора, да не би някой да изнесе нещо."

Как да проникне в тази секретна база на високотехнологичния гигант? За Бояджиев това става приоритет, защото в ДЗУ не могат да се справят с конкретната задача, а един поглед отвътре –

в леговището

на "Ай Би Ем",

може да реши този проблем. "Когато в САЩ пристигна първият помощник на Иван Попов, аз реших, че сега е подходящият момент. На всяка цена трябваше да използвам идването му, за да проникна в завода, който беше като ДЗУ – спомня си Бояджиев. – Първоначално американците казаха, че това е абсурд. Тогава използвах аргумента, че ние посрещнахме техния шеф на изключително високо ниво в България и го вкарахме в нашия завод. Там му показахме всичко. Реших да спекулирам докрай, като казах: "Попитайте го лично къде го водиха, нека той да каже, че не разрешава да влезем в този завод"." Така благодарение на този шпионски трик Бояджиев и съветникът на Попов стават първите външни хора, които проникват в светая светих на американския високотехнологичен гигант. При това по време, когато все още шефовете на компанията нямат достъп до всички нива на суперсекретната база в Силициевата долина.

"Разбира се, това не е толкова моя заслуга, колкото на мъдрата политика на Иван Попов", казва Бояджиев.

Когато влизат, шпионинът и ученият знаят точно какво търсят – трябва да открият кой произвежда едно устройство, което в

ДЗУ не може

да заработи

А това може да провали целия замисъл. "Обикаляйки, видях върху конкретното устройство името на производителя. След което не бе проблем да открия фирмата и хората. Оказа се, че тази джаджа не се произвежда от "Ай Би Ем", а от друга компания."

На въпрос за каква технология става дума, Бояджиев само свива рамене: "Сдобихме се с информация какво да се направи, за да заработи проблемната част. Ние я имахме, но беше българско производство и не тръгваше, в крайна сметка се справихме с този проблем. Така че

какво съм

изпратил, не е важно.

По-важното е, че за България това устройство отвори руския пазар. Тази задача бе последната, която нашите специалисти не бяха решили."

Благодарение на този шпионски удар България получава специализация да произвежда дискови устройства за целия соцлагер. "Продавахме ги за милиарди преводни рубли", радваше се разузнавачът.

Въпреки това приживе той бе убеден, че никога с нищо не е навредил на интересите на САЩ. "За тях ние не бяхме конкуренция, защото нямахме право да изнасяме на Запад – казва Бояджиев. –

Заради КОКОМ

не можехме и да купуваме,

освен това не бяхме и потенциални клиенти. Затова твърдя, че ние не сме нанасяли щети на американската икономика. Белият дом не им разрешаваше да продават, както и ние нямахме право да продаваме на техния пазар. Руснаците купуваха от нас, защото и те нямаха право да купуват от "Ай Би Ем". Затова убедено твърдя, че Научно-техническото разузнаване със своите действия не е нанасяло щети на чужди икономики. Проучвахме западните технологии и ги пресъздавахме тук, за да сме конкурентни в соцлагера. За нас бе важно да не са другите, а да сме ние."