Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Майчиният урок, превърнал Бил Ръсел в най-великия баскетболист

Със своите 11 титли Ръсел и до днес остава най-титулуваният играч в историята на НБА

На 12 февруари 1934 г. в малкото градче Монро, щата Луизиана, в семейството на Чарлс и Кейти Ръсел се ражда вторият им син Уилям. Семейство Ръсел живеят в квартал, където все още никой не вярва, че има равни права с белите. Главата на семейството, наричан от колеги и съседи Мистър Чарли, е наясно с положението си в обществото - той може да си намери работа само като чистач във фабрика за хартия, което по онова време е смятано за "типична работа за черни" – нископлатена и трудна.

Така новороденият в онзи далечен февруарски ден на 1934 г. Бил Ръсел

получава неравностоен старт

в живота. Трудно може някой да прогнозира, че един ден той ще стане един от най-великите и титулувани баскетболисти в историята на НБА.

88 години и 169 дни по-късно след дълъг и славно изминат път Бил Ръсел почина в дома си в щата Вашингтон. Светът на баскетбола загуби една от най-големите си звезди. 50 години след края на кариерата му той продължава да е включван във всички класации на най-великите топ 10 играчи в баскетбола. Бил е един от онези спортисти, които успяват да променят играта. Няма да стигне мястото да опишем всички постижения на звездата на "Бостън Селтикс" на паркета, а задължително трябва да се спомене какво прави и като треньор, и активист. Така роденото в сегрегираното градче Монро момче оставя следа, която, докато съществува баскетболът, няма да избледнее.

Преди да стигнем до успехите, трябва да се върнем отново към детството на баскетболиста и

уроците, които

той получава

В крайна сметка семейството му напуска Луизиана в търсене на живот, в който не се налага да се изчакват първо белите на бензиностанцията, за да заредят гориво в автомобила си. Баща му отваря сервиз в квартала на цветнокожите в Оукланд, Калифорния. Там обаче не липсват проблемите на гетото. Един ден, когато е едва на 9, Бил е ударен в лицето от група момчета. Той бяга и се оплаква на майка си Кейти. Тя намира групата побойници и малкият Бил очаква, че майчината ярост ще се стовари върху тях.

Вместо това Кейти се обръща към сина си: "Сега ще се биеш и с петимата, но един по един!" Бил побеждава двама от противниците си, но останалите трима го набиват.

"Няма защо да плачеш, ти направи каквото се очакваше да направиш. При това положение няма значение дали печелиш, или губиш. Важното е да отстояваш себе си", успокоява плачещия си син Кейти. Бил разказва тази история повече от 70 години по-късно - в интервю от 2013 г., в което отговаря на въпроса какво го е научило да побеждава.

Урокът бил полезен. Благодарение на него Бил Ръсел става най-титулуваният играч в историята на НБА. Той е избран под номер 2 в драфта на 1956 г. от "Сейнт Луис Хоукс". Те обаче

правят

голяма грешка,

като го заменят за двама от играчите на "Бостън Селтикс". Този trade често е наричан в медиите отвъд океана "най-важната сделка в историята на американския спорт". И наистина изглежда така – през следващите 13 години, които Ръсел прекарва при "келтите", той ги прави шампиони рекордните 11 пъти. Между 1959 и 1966 г. отборът от

Бостън триумфира осем поредни

пъти в лигата

В 5 от тях Ръсел е определен за най-полезен играч. В последните два "ринга" от 1968 и 1969 г. Бил става играещ треньор. Финалната титла приключва кариерата му в клуба с апломб, след като "Бостън Селтикс" побеждават в драматична серия от седем мача "Ел Ей Лейкърс", които по-рано този сезон са привлекли друга легенда – Уилт Чембърлейн. Сблъсъкът между двамата и до днес остава един от най-великите в историята на играта.

Тези извънземни успехи – непостижими за друг дори и в тази по-ранна ера на НБА – не идват лесно. Високият 208 см американец първо е отхвърлян от няколко колежански отбора. В крайна сметка от Университета на Сан Франциско виждат потенциал у него. Ръсел играе там 3 години, в които се превръща в най-доминиращия център в колежанската лига. Расизмът в онези времена всъщност помага на Уил да израсне като отборен играч. Въпреки че доминира, персоналните отличия често не отиват при него, а при белите момчета, които участват там. Ръсел сам споделя по-късно как това го е отказало от преследването им и му е помогнало да се концентрира повече върху съотборниците си: "Ако приемах отхвърлянията като оценка за мен, щях да си умра някой ден като огорчен стар човек".

Всъщност

борбата срещу расизма играе важна роля в живота

на Бил Ръсел

Той е на един от първите редове сред публиката, когато Мартин Лутър Кинг произнася легендарната си реч "Имам една мечта". Дори и като играч и шампион в НБА при гостуванията му на юг често му се налага да се сблъсква с хотелиери, които отказват да настаняват чернокожите играчи. Преди да премине в "Бостън Селтикс", Ръсел отказва да преговаря с демонстрационния отбор "Харлем Глоубтротърс" – най-голямото шоу на Америка в онези години, защото

собственикът на тима от Ню Йорк не желае да преговаря директно с него,

а настоява за контакт с колежанския му треньор. През 1967 г. се включва в движението на афроамериканците, които подкрепят борбата на Мохамед Али срещу задължителната донаборна повиквателна в армията, която според великия боксьор застига чернокожите младежи много по-често от останалите американци.

Борбата с расизма се превръща във втора мисия в живота на Ръсел – след печеленето на титли, разбира се. Затова и той често се изказва прекалено остро срещу журналисти и фенове, които подозира в снизхождение спрямо цвета на кожата му. В резултат – дори и в Бостън Бил Ръсел не е особено обичан.

Към края на кариерата му отношенията с феновете в града се обтягат дотолкова, че след напускането си Бил почти отказва да пътува до Бостън и не присъства на въвеждането си в Залата на славата на отбора.

Турбулентните години на борбата за равни права в САЩ отминават и Бил Ръсел остава една жива легенда на баскетбола – нещо подобно на това, което Марадона бе за футбола.

В края на юли обаче спортът загуби завинаги може би първата си

огромна суперзвезда от ранга на Майкъл Джордън, Карим Абдул-Джабар

или Леброн Джеймс.

"Днес загубихме гигант. Колкото и да бе висок Бил Ръсел, неговото наследство се издига много над него – както като човек, така и като играч", написа в туитър бившият президент Барак Обама.