Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кристиан Ериксен измина пътя от сърдечния арест по време на мач до трансфер в “Манчестър Юнайтед” за по-малко от година

След като се завърна на терена за “Брентфорд” през зимата, с изявите си датчанинът доказа, че още има място в големия футбол

На 12 юни 2021 г. в 42-рата минута на мача от европейското първенство по футбол между Дания и Финландия полузащитникът на "червения динамит" Кристиан Ериксен изгуби съзнание. Сърцето на талантливия халф бе спряло, докато той съвсем рутинно гонеше една топка край тъчлинията. Следващите моменти ще останат в историята на европейските първенства и футбола като цяло с вдъхновяващия отборен дух на датчаните, с подвига на медицинските екипи на стадиона и разбира се – с добрия си край. В рамките на двайсетина минути Ериксен се бори за живота си, докато лекарите му оказваха първа помощ, опитвайки се да рестартират неговото сърце. Кадрите на съотборниците му, които се бяха прегърнали и с телата си пазеха своя другар от обективите на любопитните телевизионни камери, в рамките на седмици бяха излъчвани от телевизиите из целия свят като

символ на задружност и отборен дух

В крайна сметка час след инцидента дойде и голямата новина, която хилядите разплакани на стадиона и милионите пред екрана очакваха – медицинските екипи са успели да спасят Кристиан и той е в болница без сериозна опасност за живота. Да – вероятно няма да играе повече футбол, но ще живее и ще може да продължи да се радва на съпругата си и на двете си деца.

Малко повече от година по-късно Кристиан Ериксен подписа договор да играе за "Манчестър Юнайтед". Датският халф не просто продължи напред след ужасяващия инцидент, който претърпя, но и успя да рестартира кариерата си и да извоюва мястото си в един от най-силните отбори в най-елитното първенство в Европа.

Невероятно постижение,

като се имат предвид прогнозите, които той получи 12 месеца по-рано. Сред спортните медицински специалисти тогава шансовете Ериксен да се завърне на терена бяха, меко казано, минимални. Трудно може да се намери и отбор, който би бил спокоен да привлече футболист, чието сърце може да спре по време на игра. Едно от първите неща, които самият той споделя със съпругата си Сабрина в линейката на път за болницата в Копенхаген, е, че футболът за него е приключил. И наистина, тогава по всичко личи, че бъдещето на датчанина – иска или не – ще бъде извън терените.

Оказва се, че черните прогнози за кариерата на Кристиан са дадени прекалено рано. Веднага след инцидента в мача с Финландия му е направена операция, по време на която му е поставен имплантируем кардиовертер дефибрилатор. Този уред

следи

сърдечния ритъм

на своя получател, като при засичане на проблем автоматично прави дефибрилации, които да възстановят нормалната работа на сърцето. Това е забележителното постижение на медицината, която дава надежда на Ериксен, че може някога да се завърне в игра: "Първоначално просто питах докторите "мога ли да правя това, мога ли да правя онова" и спазвах това, което ми наредят.

После стана ясно, че имам възможност да започна тестове, които постепенно да отговарят на въпроса ще играя ли футбол отново. След много прегледи, които проследиха как реагира сърцето ми на физическо натоварване, стана ясно, че няма притеснителни сигнали и всичко изглежда наред. Месец след месец вдигах темпото, докато не стана ясно, че няма проблем да се върна на терена. Просто трябваше търпеливо да следвам плана, който докторите ми бяха начертали." Това споделя Ериксен пред списание "Гардиън", след като през зимата на 2022 г. той премина в отбора на "Брентфорд", подсилвайки

кампанията за оцеляване на “пчеличките”

До трансфера в Англия се стига, след като Кристиан няколко месеца е извън терените и без отбор. Старият му клуб "Интер" прекратява договора му през декември 2021 г., тъй като в италианската "Серия А" е

забранено да играят

футболисти

с имплантирани кардиовертер дефибрилатори. Ериксен е принуден да се върне там, откъдето тръгва кариерата му – на тренировъчните игрища на юношеския си клуб ОБ в датския град Одензе. Поканен е да тренира и с друг свой бивш отбор – този на "Аякс". След като се доказва, че физическото натоварване не носи непосредствена опасност за живота му, датчанинът започва да търси начин да се върне на терена и професионално:

"Това прекъсване от няколко месеца беше най-дългото ми отсъствие от терените в кариерата. Досега бях щастливец, че не съм получавал тежки контузии, но да остана за шест-седем месеца без футбол ми беше особено трудно", споделя той в интервю пред английската преса. Именно на

Острова интересът

към неговия подпис е най-голям. Той е дългогодишен кадър на "Тотнъм" и отлично познава стила на игра във Висшата лига. Затова и в края на зимния трансферен прозорец от "Брентфорд" решават да са смели и да му предложат шестмесечен договор.

“Пчеличките” преценяват,

че щом лекарите уверяват, че няма риск за здравето на Ериксен, то ще имат нужда от безценния опит, който датчанинът може да им даде в битката за оцеляване. И той действително се справя с тази задача. В новия си отбор Ериксен се превръща в златна резерва, играе 11 мача, вкарва 1 гол и получава отлични отзиви за представянето си. Затова и решението на "Манчестър Юнайтед" да го привлекат преди старта на новия сезон изглежда съвсем резонно. Датчанинът има потенциала да се превърне в перфектно попълнение за помощ от резервната скамейка в новата селекция на Ерик Тен Хаг. Ериксен се е доказал като работоспособен халф, който умее да задържа топката и да развива атаките по сигурен и предвидим начин. Това качество може да внесе баланс в халфовата линия, доминирана от Бруно Фернандеш – играч, който често взема прекалено рискови решения в нападение. Опитът на Ериксен ще е безценен и на фона на младата селекция на "червените дяволи".

Опит във

Висшата лига,

опит на високо ниво, креативност и желание за работа са характеристиките, които могат да върнат кариерата на датчанина към нейните върхове. Самият той е готов да поеме риска, както сам споделя пред медиите:

"Когато докосна топката, когато стъпя на игрището, когато помириша тревата, тогава разбирам, че всичко си заслужава. Вълнението отново да съм с отбор и да съм на стадион не се сравнява с нищо!".