Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За Труман Сталин е прям, честен и дяволски умен

Новата книга на издателство "Труд" "Обратно броене 1945" за невероятната история на атомната бомба и 116-те дни, които промениха света, смело може да се нарече шедьовър в документалистиката. Талантливо пресъздадени, творбата разкрива неизвестни до момента детайли от проекта "Манхатън" за създаването на атомната бомба. С много майсторство, любов към детайла и през личните истории на участниците в драматичните събития са описани усилията на учените да изпреварят Хитлер и да предотвратят изпепеляването на Хирошима и Нагасаки.

Откъси от тази изключителна нова книга ще публикуваме в този и в следващите броеве.

17 юли 1945 г.

Потсдам, Германия

На следващата сутрин президентът Труман работи на бюрото на втория етаж в Малкия Бял дом. Там получава и голямата новина предишната вечер. Малко след 8 вечерта военният секретар Стимсън и армейският генерал Джордж Маршал пристигат с това, което помощниците казват, че е важна новина. Фактът, че Стимсън е тук, в Германия, е малко изненадващ. Труман не го кани в Потсдам. Преди пътуването той казва на Стимсън, който е почти на седемдесет и осем, че иска да му спести "претоварването". Стимсън не желае и да чуе за това. Той предлага да вземе писмо от главния доктор, което свидетелства за доброто му здравословно състояние. Труман се предава, защото разбира важността на пътуването за възрастния политик.

Президентът е на среща с държавния секретар Бърнс, когато Стимсън и Маршал пристигат. Стимсън дава на Труман писмо от Вашингтон - първото съобщение за ядрения тест, което президентът чака с такава тревога.

"Оперирахме тази сутрин. Диагнозата не е завършена, но резултатите изглеждат задоволителни и вече надхвърлят очакванията. Необходим е локален натиск, понеже интересът надминава голямата дистанция. Д-р Гроувс доволен. Връща се утре. Ще ви държа в течение."

Труман е развълнуван. Един от основните въпроси, който виси над краткото му президентстване, е разрешен: атомната бомба работи. Той повече нямаше да е "младши партньор" на тази среща. Щеше да започне Потсдамската конференция с много силна ръка. Успешният тест "Тринити" му дава нова увереност и оптимизъм. Най-силното оръжие в света е част от неговия арсенал.

Сега, малко преди обяд на 17 юли, Труман премества поглед от бюрото си. И ето го и него: Йосиф Сталин, “човека от стомана”, диктатора на Съветския съюз, човека, за когото Труман знае, че се извисява над своите генерали, лидери на комунистическата партия и селяни. Тук е, от плът и кръв - с всичките си 165 сантиметра - и на Труман му изглежда "леко кривоглед".

Сталин носи обикновена сиво-кафява униформа. Гърдите на военната му куртка са украсени от една-единствена златна звезда - медал "Герой на Съветския съюз" - а по страните на панталоните му се спускат червени ленти. Косата му е зарешена над гъстите му вежди. Мустакът му е груб и лъскав. Очите му - жълтеникави, сякаш са зацапани от цигарен дим. Кожата му е сипаничава и нездрава - това, което в Москва наричат "кремълски тен". Зъбите му са напукани и пожълтели. Бившият съдържател на магазин за дрехи от Мисури го поздравява в светъл двуредов костюм, двуцветни обувки, вратовръзка на точки и същата кърпичка.

Сталин се извинява, че е пристигнал с ден по-късно. Труман се опитва да се пошегува с “чичо Джо”, както Рузвелт го нарича, но не успява да получи и намек за усмивка. Руснакът е изцяло съсредоточен върху работата. Труман заявява на Сталин, че не играе дипломатически игрички. Че обикновено казва да или не, след като е изслушал всички мнения за даден проблем. Сталин, изглежда, харесва това.

След това Сталин казва на Труман, че ще спази обещанието, което е дал в Ялта - да обяви война на Япония до средата на август. Президентът е удивен и дълбоко облекчен. Това е основната цел, заради която Труман идва в Потсдам.

И сега я постига, дори преди конференцията да е започнала. Труман го казва в дневника си направо: "Той ще се включи в японската война на 15 август. Когато това се случи, сбогом Япония.”

Време е за обяд и Труман решава да покани Сталин да се присъедини. Отначало Сталин отказва. "Можете, ако искате", притиска го Труман. Най-накрая Сталин се съгласява и персоналът на столовата добавя още храна в менюто. Първото ястие е спаначена кремсупа и ръжен хляб. Основното е черен дроб с бекон. Сталин удовлетворено погалва мустака си.

Похвалил е виното толкова много, че президентът по-късно изпраща повече от две дузини бутилки във вилата му.

Когато президентът пита как според Сталин е умрял Хитлер, генералисимусът казва, че той най-вероятно все още е жив и се крие "или в Испания, или в Аржентина". Сталин не споделя, че руснаците са направили аутопсия, която е потвърдила, че Хитлер наистина се е самоубил в бункера си. Лидерите говорят за Испания и за италианските колонии в Африка.

Докато Труман слуша, той мисли, че ще може да се разбере с руснака: прям, честен и "дяволски умен". Потсдамската конференция започва официално по нормалното време в 17,00 ч. Срещата, наречена от Чърчил с кодовото име “Терминал”, е в двореца "Цецилиенхоф", бившата лятна резиденция на немския престолонаследник. Флаговете и на трите страни са издигнати при портите - звездите на САЩ, Юниън Джак и чукът и сърпът. Руснаците обаче не оставят съмнение, че те са домакините на конференцията. Войници от Червената армия с пушки и щикове са се наредили по дългата алея към входа. На двора има гигантска 8-метрова руска червена звезда от мушката, рози и хортензии.