Ако нещо се промени за ГЕРБ след двойните избори на 23 октомври - за кметове и общински съветници и за президент, то е, че организацията стана класическа партия. И буквално превзе почти цялото дясно синьо доскоро пространство.
Вече не е валидна максимата, че кажем ли ГЕРБ, разбираме Бойко Борисов. Досега ГЕРБ се възприемаше единствено и само чрез своя лидер. Именно заради това множество анализатори смятаха, че ако формацията излезе губеща, това може да послужи за протести и акции на опозицията за сваляне на правителството и предизвикване на предсрочни парламентарни избори.
На парламентарния вот през 2009 г. до голяма степен хората гласуваха за него персонално, както и срещу ДПС и изказването на Ахмед Доган, че той разпределя фондовете. Сега вече може да се говори, че
ГЕРБ не е само
 един човек, а
 цялостна партия
Кандидатът за президент Росен Плевнелиев получи най-много гласове на първия тур на изборите. Формацията има не само структури, но вече навлезе сериозно в местната власт. От първи тур взе София, Бургас, Добрич и Габрово. В повечето областни градове е на балотаж със значителна преднина пред основния си противник БСП. Загуби от първи тур единствено в Шумен.
Фактът, че на много места вторият тур ще се провежда между ГЕРБ и БСП, показва, че след годините на царя и тройната коалиция у нас се завръща класическият двуполюсен модел - ляво и дясно. И дясното вече не е традиционно СДС, а е ГЕРБ.
Сините отстъпиха позициите си
в местната власт. На няколко места издигнати преди време техни хора успяха да се наложат, но това според социолозите е благодарение на личностните им качества.
Става въпрос за избраните на първи тур Златко Живков (Монтана), Петър Паунов (Кюстендил) и Тодор Попов (Пазарджик). В Монтана коалицията "Вяра, родолюбие, отговорност", начело с избрания вече кмет, не може да се сметне за синя. Тя просто е съставена от привърженици на градоначалника. Получава почти 39%. В Пазарджик Синята коалиция има 3%, а кметът Тодор Попов е избран на първи тур. Същото е положението и в Кюстендил, където Петър Паунов се еманципира от СДС.
Десните не са съгласни, че са от изчезващ политически вид. "Не е вярно - имаме трима кметове от първи тур. Петър Паунов беше кандидат за лидер. Златко Живков винаги е бил член на СДС. Найден Зеленогорски се регистрира от Българска нова демокрация, но заради спънките, които му създадоха. Иначе си е син. Проблемът е, че нашите кандидати за кметове, вместо да вземат от харизмата на кандидата за президент, го теглеха на гърба си", коментираха активисти от Синята коалиция.
Социолозите регистрираха също и намаляване на тежестта на БСП за сметка на окупирането на общинските съвети от ГЕРБ. По принцип партийната подкрепа се мери според влиянието им в общинските съвети и броя на съветниците, които ще управляват населените места. Те гласуват и определят местната политика независимо от централната власт и понякога дори от кметовете.
"Няма значение, че чисто математически БСП увеличават гласовете си за общински съветници. Въпросът е, че ГЕРБ монополизира общинските съвети с доминираща квота и на практика социалистите няма да могат да влияят върху вземането на решения. БСП има увеличение на избирателите за президентския вот, но отстъпват позиции в местната власт, губят участието си в мнозинството. А това са корените на една партия. Няма ли я в местната власт, започва да изпада от политическата игра", коментира политоложката Татяна Буруджиева. Според нея ГЕРБ през цялата предизборна кампания е натъртвала върху номера на бюлетината и името на партията си заедно с листата съветници. Докато БСП единствено критикувала управляващата формация.
Червените също се похвалиха, че са вдигнали резултата си от парламентарните избори с 300 хиляди гласа в цялата страна.
"Имаме напредък в позициите, преживяхме кризата. Дори броят на общинските ни съветници се увеличава, макар че броят на кметовете може и да е по-различен. Оставаме най-голямата организирана партия, защото ГЕРБ не са точно такава. Единствената посткомунистическа партия в Източна Европа, която оживя през годините на прехода и се утвърди като една от двете големи партии", коментира Антон Кутев, секретар на БСП. Според него на фона на предвижданията, че столетницата ще изпадне под 4%, резултатът е много добър. Той дори пресметна, че ако тези избори бяха парламентарни, социалистите щяха да имат към 70 места, а не 40.
"На тези избори се видя, че се проваля политическото генно инженерство. Изкуствените проекти за сметка на партиите - говоря и за АБВ, и за Меглена Кунева, и за Алексей Петров, показаха, че не могат да печелят доверието на хората", допълни Антон Кутев.

Мъртвата хватка срещу сините

ГЕРБ приложи мъртва хватка на Синята коалиция въпреки всички номера, които десните им скроиха пред международните партньори от Европейската народна партия. Без изобщо да се конфронтира със сините, ГЕРБ влезе в директен сблъсък с вечните им опоненти - БСП и ДПС. Това съвсем естествено лиши хората на Иван Костов и Мартин Димитров от повечето им тези. А десните избиратели постепенно припознаха ГЕРБ като наследник на старото СДС.
Герберите още в началото на мандата си влязоха в битка с БСП и ДПС.
Постепенно ГЕРБ усвои фразеологията на десните и атакувайки тройната коалиция, че пилеела парите на данъкоплатците, убедиха електората, че те са новите сини.
БСП нямаше нищо против. Влизайки във война с ГЕРБ, левите се легитимираха като първа опозиционна сила. За тях бе добре дошло да не се занимават със сините, а с новите десни. Един противник по-малко. На по-късен етап Синята коалиция също започна да се държи като опозиция, но беше изпуснала момента. И ГЕРБ, и БСП съзнателно се занимаваха един с друг, което съвсем логично изолира хората на Иван Костов и Мартин Димитров от политическия мач.
Хватката на ГЕРБ бе проява на ловкост в политиката, тъй като те постигнаха целта си без нито един директен сблъсък със Синята коалиция. Хората на Борисов стоически издържаха на атаките на партньорите си и нито веднъж не ги разкритикуваха публично пред ЕНП. Партията майка в ЕС на моменти влизаше в ролята на учителка в детска градина, за да помири обидените партньори в България. Често изглеждаше, че мачът се печели от Синята коалиция, защото в ЕНП много внимателно слушаха тезите им срещу ГЕРБ, а хората на Борисов бяха принудени да се оправдават.
Най-деликатният момент беше, когато Бойко Борисов каза, че едва ли друг политик ще направи толкова неща за България, колкото Тодор Живков. Сините моментално потърсиха реакция от ЕНП и Борисов се коригира. Но това бе началото на края за старата десница. Горе-долу по това време в Изпълкома на ГЕРБ решиха да запазят бонтона с десните.
Синята коалиция направи още една стратегическа грешка, като обвини ГЕРБ, че само се водят консерватори, а всъщност са леви. Принудени да се оправдават пред ЕНП и пред обществото, че това не е така, хората на Борисов постепенно станаха ултрадесни. Или поне се стремяха така да изглеждат. Пактът за стабилност на Симеон Дянков е свидетелство за това. ГЕРБ направиха всичко възможно да го популяризират в Европа и окончателно се наложиха като новото дясно у нас.
Генералната грешка на старата десница бе, че тя така и не се позиционира нито като опозиция, нито като партньор на ГЕРБ в дясното пространство. Нито искаше да гласува с БСП и ДПС против управляващите, нито ги подкрепяше. Така в средата на нищото сините загубиха профила си и тотално отказаха симпатизантите си да гласуват за тях. И се стигна до логичния резултат да не могат да прескочат 4-процентовата бариера на изборите.