Преди пет години намират оригиналния нотопис, потвърждаващ, че Грубер е автор на мелодията

Австрийският император, руският цар и пруският крал се възхищавали на коледния шедьовър

На фона на историите на другите хитове популярната "Тиха нощ, свята нощ" (Stille Nacht, heilige Nacht), която завладя света, има много скромен произход. В наши дни тя е преведена на най-малко 300 езика и е обявена от ЮНЕСКО за "ценен обект на нематериалното културно наследство". Но в началото по нищо не си личало, че

ще се покрие

със световна

слава

Написана е през 1816 г., веднага след края на продължилите 12 години изтощителни Наполеонови войни, в малко алпийско градче на Австрия. Предходната година един историк ще нарече "година без лято", защото била катастрофално студена. Внезапното захлаждане е причинено от изригването на вулкана Тамбора в Индонезия, което докарва почти непрекъснати бури и дори сняг през лятото на 1815 г. При последвалия провал на реколтата и масов глад заради многото нещастия енориашите на свещеника Йозеф Мор били бедни, гладни и травмирани. За да покаже, че все още има Бог, който е загрижен за хората, и да им вдъхне надежда, духовникът написал шест стихчета.

Самият той бил талантлив цигулар и китарист, но за специалното си творение потърсил помощ от приятел. Когато през 1817 г. Мор се преместил в енорията на катедралата "Св. Никола" в град Оберндорф, южно от Залцбург, помолил Франц Ксавер Грубер, местен учител и органист, да напише музиката по неговите куплети.

Според популярната легенда органът в църквата на Мор бил счупен, тъй като мишките го били прояли, но той решил въпреки това да има

музика за

неговата

среднощна

литургия

Затова помолил своя приятел Франц Грубер да композира партитура за него с помощта на китара и хор.

На Бъдни вечер през 1818 г. двамата приятели изпяват заедно "Тиха нощ" за първи път пред конгрегацията, като Мор свири на китарата си. Мелодията и хармонизацията се основават на италиански музикален стил, наречен "сицилиана", който наподобява звука на търкалящи се вълни.

Както лично пише Грубер през 1854 г., песента за първи път става популярна в близката долина Цилертал. Оттам Щрасер и Райнер - две пътуващи семейства от народни певци, включили мелодията в репертоара си.

Според историческо сведение семейство Райнер изпява коледната песен и пред публика, включваща австрийския император Франц I и руския цар Александър I.

Йозеф Блецахер, певец на Придворната опера от Хановер, пък съобщава, че през 40-те години на ХIХ век песента вече е била добре позната в Долна Саксония. "В Берлин - пише той - особено я популяризира хорът на кралската катедрала. Всъщност тя се превърна в

любимата

коледна песен

на признателния към артистите крал на Прусия Фридрих Вилхелм IV, който караше хора на катедралата да я пее за него по време на Коледа всяка година."

А когато през 1839 г. "Райнер" я изпяват на Уолстрийт пред църквата "Тринити" в Ню Йорк, тя завладява и Америка.

Куриозното е, че по времето, когато песента шества триумфално из цяла Европа, свещеникът Йозеф Мор вече е починал и композиторът не бил известен. Въпреки че Франц Грубер пише до музикалните власти в Берлин, заявявайки, че той е авторът, никой не му вярвал.

Заради своето вълшебно звучене мелодията е била приписвана на цяла поредица от велики композитори, между които в различни периоди са Хайдн, Моцарт и Бетховен, и тези фалшиви версии оцеляват дори през ХХ век.

На недоразумението е сложен край

едва преди пет години, когато е потвърдена автентичността на отдавна загубения аранжимент на Stille Nacht, създаден от ръката на Йозеф Мор. В горния десен ъгъл на документа той е написал: "Мелодия на Фр. Ксав. Грубер".

И може би това е част от чудото на "Тиха нощ". Думите излизат от въображението на скромен пастор, а музиката е композирана от музикант, който не е известен извън селото си. И въпреки че няма знаменитост, която да пее на премиерата й, все пак нейното мощно послание за небесен мир е прекрачило всички граници и езикови бариери, завладявайки сърцата на хората навсякъде по света.