Възходът и падението на първия масов ваксинатор
Скептицизмът срещу ваксините не е от вчера. Той е причина и за драматичната съдба на създателя на първите ваксини срещу холера и чума в края на ХІХ и началото на ХХ век, чието име не е достатъчно известно дори в наши дни.
Валдемар Мордохай Хафкин е роден в семейството на Аарон Хавкин (руската форма на името) и Розалия Ландсберг в Одеса, Украйна, която по това време е в Руската империя. Майка му умира малко преди 7-ия му рожден ден, което допълнително усложнява живота на и без това скромното еврейско семейство. Получил образованието си в Бердянск през 1879 г., Хафкин постъпва в Одеския университет, за да учи физика, математика и зоология. Там попада под влиянието на големия учен, проф. Иля Мечников – един от бащите на имунологията, ваксинатор на първия масов, който ще сподели Нобелова награда с Пол Ерлих през 1908 г.
Развил интерес към едноклетъчните организми, през 1883 г. Хафкин получава научна степен "кандидат на природните науки" и започва работа като асистент в изследователската лаборатория на Зоологическия музей в Одеса. Но в онези години да си евреин в Руската империя не е лесна работа. При един от организираните погроми срещу еврейската общност пострадал и Хафкин.
Ранен е, докато бранел свой съсед, но вместо насилниците самият той попаднал в затвора. Впоследствие заради нежеланието му като ортодоксален евреин да влезе в Православната църква му отказват и университетско място. Притиснат от обстоятелствата, Хафкин емигрира в Женева през 1888 г. Година по-късно той се присъединява към Мечников и Луи Пастьор в новосъздадения институт "Пастьор" в Париж. Първоначално го назначили като библиотекар, но в началото на следващата година младият учен вече успява да се занимава с практическа бактериология. По това време в Европа и Азия върлува пандемия от холера, затова той се заел с разработването на ваксина срещу страшната болест. За целта успял да изолира атенюирана (отслабена) форма на силно вирулентен щам на бактерията причинител.
В онези години обаче тестването не било никак лесна работа и Хафкин решава, че няма по-добър пациент от самия него. На 18 юли 1892 г. я изпробва сам върху себе си, като безстрашно се заразил със смъртоносното заболяване. Всъщност дозата, която си поставил, била 4 пъти по-голяма от тази, която ще се бори успешно със заболяването в годините след това.
За негово щастие, резултатите от ваксината се оказали положителни. В същото време страхът от новите средства за борба с болестите дори в развитите страни от Западна Европа все още бил голям. Мнозина корифеи подценили резултатите и въпреки ефикасността й тя не получила разрешение за използване във Франция.
Уверен в успеха си, Хафкин заминал за Лондон, където намерил по-топъл прием. В онези години "перлата в британската корона" Индия била най-тежко засегната от епидемията и със застъпничеството на някои високопоставени английски аристократи през 1893 г. той заминава за центъра на пандемията.
