Скептицизмът срещу ваксините не е от вчера. Той е причина и за драматичната съдба на създателя на първите ваксини срещу холера и чума в края на ХІХ и началото на ХХ век, чието име не е достатъчно известно дори в наши дни.

Валдемар Мордохай Хафкин е роден в семейството на Аарон Хавкин (руската форма на името) и Розалия Ландсберг в Одеса, Украйна, която по това време е в Руската империя. Майка му умира малко преди 7-ия му рожден ден, което допълнително усложнява живота на и без това скромното еврейско семейство. Получил образованието си в Бердянск през 1879 г., Хафкин постъпва в Одеския университет, за да учи физика, математика и зоология. Там попада под влиянието на големия учен, проф. Иля Мечников – един от бащите на имунологията, ваксинатор на първия масов, който ще сподели Нобелова награда с Пол Ерлих през 1908 г.

Развил интерес към едноклетъчните организми, през 1883 г. Хафкин получава научна степен "кандидат на природните науки" и започва работа като асистент в изследователската лаборатория на Зоологическия музей в Одеса. Но в онези години да си евреин в Руската империя не е лесна работа. При един от организираните погроми срещу еврейската общност пострадал и Хафкин.

Ранен е, докато бранел свой съсед, но вместо насилниците самият той попаднал в затвора. Впоследствие заради нежеланието му като ортодоксален евреин да влезе в Православната църква му отказват и университетско място. Притиснат от обстоятелствата, Хафкин емигрира в Женева през 1888 г. Година по-късно той се присъединява към Мечников и Луи Пастьор в новосъздадения институт "Пастьор" в Париж. Първоначално го назначили като библиотекар, но в началото на следващата година младият учен вече успява да се занимава с практическа бактериология. По това време в Европа и Азия върлува пандемия от холера, затова той се заел с разработването на ваксина срещу страшната болест. За целта успял да изолира атенюирана (отслабена) форма на силно вирулентен щам на бактерията причинител.

В онези години обаче тестването не било никак лесна работа и Хафкин решава, че няма по-добър пациент от самия него. На 18 юли 1892 г. я изпробва сам върху себе си, като безстрашно се заразил със смъртоносното заболяване. Всъщност дозата, която си поставил, била 4 пъти по-голяма от тази, която ще се бори успешно със заболяването в годините след това.

За негово щастие, резултатите от ваксината се оказали положителни. В същото време страхът от новите средства за борба с болестите дори в развитите страни от Западна Европа все още бил голям. Мнозина корифеи подценили резултатите и въпреки ефикасността й тя не получила разрешение за използване във Франция. Последвали откази за регистрация на откритието и от Германската и Руската империя. Въпреки че Робърт Кох открива Vibrio cholerae още през 1883 г., медицинската наука по това време него смята за единствена причина за заболяването. Мислели холерата за "предимно чревно заболяване" и че ваксина не би могла да се бори успешно с нея.

Уверен в успеха си, Хафкин заминал за Лондон, където намерил по-топъл прием. В онези години "перлата в британската корона" Индия била най-тежко засегната от епидемията и със застъпничеството на някои високопоставени английски аристократи през 1893 г. той заминава за центъра на пандемията.