Апостола е чист! Досега не съм видял в него грешка, защитава го верният му приятел

Днешното младо поколение едва ли е чувало и знае кой е Иван Тодоров Драсов, виден участник в българското националноосвободително движение от края на 60-те 70-те години на ХIХ век. Той е сред най-близките съратници на тримата велики идеолози и ръководители на българската национална революция: Васил Левски, Любен Каравелов и Христо Ботев.

Иван Тодоров Драсов е роден на 19 март 1848 г. Той е син на ловешкия търговец Тодор Драсов и Русанка - наследница на известна тетевенска фамилия. Тодор имал търговски отношения с Виена, Будапеща и Одеса. Умира твърде рано и синът му е принуден да напусне училище и да се залови с бащиния си занаят. Дюкянът му се намирал в турската махала.

Той става средище за младите ловчанлии, които се събирали тук да четат цариградските вестници и да обсъждат борбите срещу гръцкото духовенство. Иван Драсов заедно с учителя Никола Ковачев стават инициатори на повечето демонстрации срещу ловешкия владика. Той активно участва в дейността на ловешкото читалище, като играе в представените на сцената му пиеси. Когато Васил Левски идва за първи път в Ловеч през 1869 година, Марин поп Луканов търси Драсов за образуването на първия революционен комитет.

През 1869 година в дома на Иван Драсов е свикано първото събрание за организиране на Ловешкия частен революционен комитет. На него присъстват Иван Драсов, Марин поп Луканов, Димитър Пъшков, Иванчо Колев, Атанас Хитров, Христо Йовков, Тодор и Диме Драсови, Динчо Хашнов, Христо Цонев (Латинеца), Никола Сирков, Цвятко Павлов, Панчо Бояджидраганов (Агопа), свещеноиконом Кръстю Никифоров.

На първото събрание Иван Драсов е избран за временен председател на комитета, а по-късно за негов секретар, член на Привременното правителство на Вътрешната революционна организация. Там той получава и революционния псевдоним "Хафъз ефенди" и "Афъзаа". Родната му къща става едно от основните седалища на Ловчанския комитет. При обиколките си из страната Васил Левски и Ангел Кънчев отсядат обикновено в дома на Драсов. Тук се получават вестниците на Любен Каравелов, революционни брошури и документи, които се разпращат и до другите комитети в страната. През 1871 г. заедно с Марин поп Луканов посещават Букурещ и се срещат и разговарят с Любен Каравелов. Води кореспонденция с Данаил Попов в Турну Мъгуреле и го уведомява за дейността на Вътрешната революционна организация, когато Левски отсъства от града. Запазени са редица документи, написани от Иван Драсов, обикновено диктувани от Левски. Това свидетелства за тясното сътрудничество, доверие и единомислие, което има Левски към Иван Драсов.

Трябва да подчертаем, че когато неколцина революционни дейци се опълчват срещу стила и методите на Левски по ръководенето на революционната организация - това са главно Димитър Общи и Атанас поп Хинов, - Драсов винаги защитава делото и името на Левски. В бележка към писмо до Атанас поп Хинов от 25 август 1872 г. той пише: "Ти ме запозна с Аслан Дер Кърджалъ (В. Левски) и до днес съм работел с него. До днес не съм познал в него някаква грешка. Чист е!" До края на живота си Иван Драсов се прекланя пред личността, делото и гения на Васил Левски. Това преклонение той изразява и след Освобождението в спомените си, озаглавени "Софийското приключение". В тях той пише: "Дякон Васил Левски загина! Загина с него заедно, така да се каже за време, и цялото дело. Повечето и по-деятелни революционери се заточиха, а други сполучиха да избягат. Разбира се, простите (така да ги нарека) работници останаха, но останали без глава, едно от страх, друго от строго преследване на турската правителство, се замълчаха около 2-3 месеца."

В началото на август 1872 г. Иван Драсов е предупреден, че турската полиция се интересува от него.

Той получава виза и напуска Ловеч. Заминава да учи в Чехия. Установява се в град Писек през 1872 - 1873 г., след което се премества в Прага през 1874 г. Оттук той следи революционното движение в България, поддържа тесни връзки с видните революционни дейци на българската емиграция като Любен Каравелов, Панайот Хитов, Христо Ботев, Данаил Попов и др. Взема активно участие в изявите на българската революционна емиграция.

Полага големи усилия да пропагандира идеите на революционната организация сред българските ученици в Чехия. Основава революционни комитети на български ученици и студенти в Писек, Табор и Прага. След залавянето на Васил Левски до неговата гибел активно се интересува от неговата съдба и призовава да се направи всичко възможно за неговото спасяване, настоява да се обяви въстание в България.

В писмо до Данаил Попов от 18 януари 1873 г. той пише: "Въстание, брате, въстание, то само ще ни спаси!... Аз мисля, че и Лъвский е на това мнение, като гледа, че по-добрите юнаци, с които мислеше да работи, както трябва, са изловени."

По време на учението си в Чехия Иван Драсов активно кореспондира с всички видни дейци на българската емиграция. За неговия авторитет сред революционната емиграция говори и фактът, че е искано неговото мнение за промени в устава на революционната организация.

Неговите писмени бележки и препоръки са в духа на възгледите и принципите, оставени от Левски. По време на учението си в Чехия той превежда на български език биографията на Джузепе Мацини, един от най-големите мислители и революционери през ХIХ в. Книгата е издадена под наслов "Апостолът на Свободата", както съвременниците наричат Васил Левски.

През 1874 г. Иван Драсов участва в общото събрание на Българския централен революционен комитет в Букурещ. Участието му в дейността на революционната емиграция през 1875 г. се разширява и това го принуждава да се премести да живее в Букурещ. Тук той се сближава с Христо Ботев и го подкрепя в конфликта му с Любен Каравелов. Тази дружба и взаимодействие продължава до гибелта на войводата през 1876 г. Запазени са писмата на Христо Ботев до Иван Драсов.

Ботев много го цени като приятел, човек, организатор и участник в най-важните епизоди от историята на българското революционно движение. Христо Ботев вижда в Иван Драсов човека, който, ако доживее до Освобождението: " Да опишеш софийските работи и политическата деятелност на своите познайници, приятели и другари, ако не за обнародване, то поне за архива. Ще дойде време, Драсов, когато деятелността на всекиго ще има важност за нашата история." Драсов изпълнява тази заръка.

В послеслова на писмото си от 12 август 1875 г. Христо Ботев му пише: "Приеми портрета ми за спомен за късия ни живот, а на дългото братство и приятелство – разделени един от друг."

Впечатляващ израз, говорещ за доверието и увереност в революционното приятелство, ни подсказва направената през септември 1875 г. в Букурещ обща снимка на Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов. Тримата съратници в цял ръст около кръгла маса. На пода пред масата небрежно са разхвърлени няколко книги и два прегънати вестника. Чрез кръстосаните револвер и кама, оставени пред череп, прикрепен пред две кръстосани кости, пред мастилницата и перо в нея – всички подредени върху масата, символично е изразена клетвата за вярност до смърт в подетата борба за свободата на Родината.

На 12 август 1875 г. в Букурещ е проведено общо събрание на Българския централен революционен комитет. Взето е решение за незабавна подготовка за провеждане на въоръжено въстание в България. Избран е нов Централен революционен комитет. В него влизат Христо Ботев, Димитър Ценович, Христо Чобанов, Др. Шопов и Иван Драсов. Той е определен и за секретар-деловодител на комитета. С поемането на този отговорен пост, в ръцете на Иван Драсов е концентрирана цялата организационна подготовка на предстоящото въстание. Това свидетелства за авторитета и доверието, което има сред българската революционна емиграция.

Времето за подготовката на въстанието до септември 1875 г. е изпълнено с голямо напрежение. Иван Драсов води кореспонденция с революционните комитети в Румъния, с хора от вътрешността на България, както и с отделни революционни дейци. Той става център на цялата дейност на БРЦК до разформироването му през есента на 1875 г.

Иван Драсов активно се включва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. и на Априлското въстание през 1876 г. През съдбоносната 1876 г. Иван Драсов е един от основателите и съредакторите, заедно с Тодор Пеев и Светослав Миларов, на издавания в Букурещ в-к "Възраждане". В него той публикува много материали, свързани със Сръбско-турската война и участието на българските доброволци в нея. След 13 април 1877 г., когато руската армия преминава река Прут, Иван Драсов се установява в град Зимнич, където заедно с Иванчо Х. Димитров и Андрея Г. Анев организира известната “гълъбова поща” между Зимнич и Свищов.

Чрез нея с помощта на българи-патриоти изпращат донесения до руското командване и лично до шефа на разузнаването – полковник Артьомов; предават им сведения за разположението на турските войски по крайбрежието на река Дунав, в Плевен, Ловеч, Севлиево, Търново и Габрово.

На 26 август 1877 г. Иван Драсов се прибира в родния Ловеч. Постъпва на служба в привременното руско управление. На 31 август 1877 г. е учредена първата местна управа в Ловеч, градското и общинското управление. Това се случва само една седмица след освобождението на града. Гражданите активно участват в избора на местната градска управа и в нея влизат видни ловчанлии, хора грамотни, с будна гражданска съвест и активно участие в освободителните борби. Начело на градското управление за кмет е избран Иван Драсов, който е едва на 29 години. С харизмата на Иван Драсов и възторга от свободата градският управителен съвет се заема енергично да ръководи местните дела и да постави основите на новата българска, по-човечна власт, в услуга на всички хора. Задачите са много и се налага да се работи до късна вечер. Първите стъпки са насочени към осигуряване подслон на хората, разрешаване на жилищните проблеми на бежанските семейства, в това число и турски. Подхващат се благоустройствени дейности: осветлението на града, укрепването на разрушените мостове и сгради, възстановяване на улиците, обучението на децата и т.н.

Особено внимание е отделено на реда и сигурността на гражданите. Сформирана е първата местна полиция и пожарна команда. Само за няколко месеца обстановката в града се стабилизира и животът на хората става по-сигурен и по-спокоен. Иван Драсов заема длъжността кмет до 1 август 1878 г., когато са проведени редовни общински избори. Избран е за член-секретар на Ловешкия окръжен управителен съвет.

При провеждането на избори за Първо велико народно събрание Иван Драсов е избран за народен представител. Събранието избира първия български княз Александър Батенберг. Драсов става народен представител и във Второто обикновено народно събрание. Въпреки че е депутат, той продължава да заема административни длъжности в държавния апарат.

От 16 януари до 1 март 1881 г. е окръжен управител на Берковица, а от 19 март до 19 септември 1883 г. е околийски началник на град Трън. Назначен е за окръжен управител на Свищов от 1883 до 1884 г., за Севлиевски окръжен управител през 1884 г., за Търновски от 2 август 1884 до 7 септември 1888 г., за Варненски от 8 февруари 1888 до 25 май 1894 г. и отново за Търновски от 18 февруари 1899 до 17 май 1901 г.