Бащата на джудото Кано Джигоро успява да убеди самия Бенито Мусолини да отстъпи в полза на японската кауза, но усилията му са заличени от лая на оръжията

Тазгодишната олимпиада отново е застрашена от отмяна в последния момент

Ще следим ситуацията и ще преценим в последния момент какво трябва да се направи, ако има някаква промяна", обяви лаконично Тоширо Муто и с на пръв поглед скучноватото си изявление хвърли в смут целия спортен свят.

Защото сенсей Муто не е кой да е, а председател на организационния комитет на Токио 2020 и подобни обещания от негова страна за "реакция в последния момент" бяха разчетени като предупреждения, че олимпийските игри могат отново да бъдат отменени. Само споменаването на подобна възможност хвърли в ужас спортисти, техните треньори, шефове на федерации, политици и милиони фенове по цялата планета. Никой не може да си представи свят, в който най-високият спортен форум се отменя и всички продължават напред сякаш нищо не се е случило.

Всяка нормална държава е готвила своите герои, които в края на четиригодишния цикъл са готови да спечелят медал или поне да се наредят сред първите осем, за да разпалят националната гордост в сърцата на сънародниците си. Най-мощните компании в света харчат милиарди долари, за да представят своите продукти по време на игрите. Туристи от всяко кътче на земята се разделят със спестяванията си само и само да се уредят със самолетен билет и място на олимпийския стадион. Не, не е възможно толкова добре смазана машина буквално в последния момент да бъде извадена от строя.

Точно в това вярват феновете на спорта, защото по света са останали малцина, които пазят някакви спомени и могат да разкажат за случилото се през далечната 1940 г. Тогава Япония доста сензационно и благодарение на легендарния си барон.

Кано Джигоро получава правото да организира олимпиадата, но кървавият военен конфликт с Китай я лишава от тази привилегия, а избухването на Втората световна война тотално заличава шанса да се проведат игрите.

Много преди тази трагична за спорта, но и за човечеството развръзка поданиците на императора мечтаят да покажат на останалия свят една модерна и гостоприемна държава, достойна да бъде домакин на толкова висок спортен форум. Със задачата се заема барон Кано Джигоро, който остава в историята като бащата на джудото. Именно това е първото бойно изкуство, прието в олимпийската програма. Джигоро пък става първият японец член на Международния олимпийски комитет, след като е поканен в семейството през 1909 г. 23 години по-късно той е натоварен от императора с най-важната мисия в живота си и му е заповядано да замине за Лос Анджелис, където да се заеме с изпълнението й.

В Америка е организирано съвещание на МОК с важната точка в дневния ред – избор на домакин на игрите през 1940 г. Барон Джигоро произнася вдъхновяваща реч, в която излага основните доводи в подкрепа на родината си. Япония има шанса едновременно да се превърне в първата азиатска страна домакин и да отпразнува 2600 г. от създаването на империята и възкачването на първия император Дзиму.

Срещу себе си японците имат два конкурента – Рим и Хелзинки, като италианците са смятани за големите фаворити. Бащата на джудото е спечелил твърде много битки на татамито и в живота, за да се откаже толкова лесно от мечтата и предприема дълго пътешествие към Стария континент. В Италия уважаваният японец е приет лично от Бенито Мусолини и изненадващо или не след тази среща диктаторът решава да се откаже от съревнованието с условието, че неговият нов приятел и страната му ще подкрепят Италия за домакинството на игрите през 1944 г.

Не много по-късно на финалната сесия на МОК Токио печели срещу Хелзинки с 37 на 26 гласа. Барон Джигоро носи щастливата вест у дома, а страната му започва невиждана за времето си подготовка. С напредването на времето са изпипани и най-малките детайли, дори започва отпечатването на плакатите, но еуфорията не трае дълго. Краткотраен, но изключително ожесточен военен конфликт край Пекин прераства във Втората китайско-японска война. А там, където "лаят" оръдията, не би могло да се провеждат спортни състезания.

Избраните за домакини на игрите усещат, че килимчето им се изплъзва изпод краката и пращат своя най-добър парламентьор обратно в Европа. На Стария континент Кано Джигоро се среща с членовете на МОК и един по един ги увещава, че войната няма да наруши плановете на страната му да проведе олимпиадата. На връщане към родината си баронът внезапно заболява и умира на борда на кораба. Така и не дочаква решението на МОК да лиши Токио от домакинството и да го даде на Хелзинки. Само че и финландската столица се разминава с шанса да организира олимпиада. Светът бързо и уверено върви към най-кървавия военен конфликт в своята история.

А ужасът на Втората световна война тотално избива от главите на хората по земята мисълта за високи спортни постижения.