Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Любомир Шопов: Турция си връща по нов начин земите на Османската империя

Лъжат, че има споразумение.Дианетът да финансира нашето мюфтийство.До 1987 г. ДС разкри 110 нелегални протурски групи на тяхното разузнаване.Двойното гражданство на изселниците бе подводен камък. През октомври 1989 г. Петър Младенов прие идеята ми който избере турско, да губи българското. Но подаде оставка.

След претенциите на Турция към територии в България и Гърция, предлагаме на читателите на "168 часа" третата част от интервюто на Любомир Шопов, в което той говори за опасната политика на Южната ни съседка и за Възродителния процес. Темата стана особено актуална след изказването на турския президент Реджеп Ердоган на среща на Евразийския ислямски съвет, че Западна Тракия е свързана с Турция, като визира Варна и Кърджали. (Подробности виж в карето на 8-а стр.).

В предишните два броя разказа за баща си, който 30 г. е управлявал вездесъщата Държавна сигурност, че Тодор Живков е знаел, че семейството му е подслушвано, как Григор Шопов помогнал на Желю Желев, Юлия Берберян и Боян Биолчев да си изкарат задгранични паспорти и как Луканов назначил Илия Павлов за капиталист.

Любомир Шопов е роден през 1942 г. Завършва дипломация в Държавния московски институт за международни отношения (МГИМО). Кадрови служител е на българското външнополитическо разузнаване - подп. от строго секретния щат на Първо ГУ на ДС. 7 г. е посланик ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори между Варшавския договор и НАТО във Виена за разоръжаването в Централна Европа. Бил е началник на трети отдел "Балкански страни" във външното министерство.

Син е на ген. Григор Шопов, "вечния" зам.-министър на МВР, пряко отговорен за работата на ДС, смятан за най-информирания човек в държавата и близък до Тодор Живков.

- Г-н Шопов, били сте шеф на отдел "Балкански страни" в МВнР през 80-те години, а до края на 1989 г. и завеждащ отдел в ЦК на БКП за българските турци. Каква според вас е истината за изселването им?

- Ще започна с някои двустранно подписани документи от Турция и България, за които не се знае достатъчно. През 1968 г. е подписана Спогодба за изселване от България в Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г., за да се съберат разделени семейства.

Южната ни съседка трябваше да приема ежегодно по 105 хиляди души. До края на 70-те години се бяха изселили обаче общо само около 50 хил. Ние изпълнявахме ангажиментите си по тази спогодба, но турската страна - не, защото иска да задържи на наша територия български граждани от турски произход и да претендират да получат статут на малцинство, за което тя да се грижи.

Така в следващите години цялата турска държавна машина бе впрегната да "защитава" интересите на българските турци у нас, а ние защитавахме позицията, че тук няма такова малцинство и всички действия на Турция са намеса във вътрешните работи на нашата суверенна държава.

Турският посланик в София Йомер Лютем се срещна с министър Петър Младенов през февруари 1985 г. Присъствах и аз на тази среща, а дипломатът дойде, за да постави въпроса с "насилствената смяна на имената на българските турци и правото на Турция да се грижи за своето малцинство". Носеше протестна нота и я подаде на министър Младенов, но той не я прие. В тези години турското разузнаване работи активно за създаване на нелегални протурски групи у нас

От 1985 до 1987 г. ДС разкри над 40 такива. В годините преди това бяха разбити над 70 нелегални групи и организации с протурска насоченост, които директно изпълняваха указания на турските разузнавателни служби. Турция си работеше интензивно против България. Тогава не им беше никак леко, защото българското контраразузнаване работеше много здраво. Тези хора биваха залавяни и осъдени.

През 60-те и 70-те години например са разбити и обезвредени две сериозни резидентурни групи, действали в Североизточна България, водени от Неджиб Алиев и Мехмед Юмеров. В началото на 80-те години МИТ се активизира още повече около т. нар. възродителен процес у нас, като подпомага изграждането на нелегални протурски групи. Турското разузнаване дирижира и терористични актове, насочени срещу обикновен ибългари, при които загиват невинни хора.

- Какво остана скрито от времето на Голямата екскурзия?

- Знаете за телевизионното обръщение на Тодор Живков от 29 май 1989 г. Турция да изпълни декларираните от десетилетия обещания към българските мюсюлмани. След това Анкара отвори границата с България и се стигна до това 362 хил. души да напуснат страната, но доста от тях после се върнаха. Още в първите дни стана ясно, че Турция не е готова да поеме тази изселническа вълна, и започна да изгражда палаткови лагери. Турското правителство излезе с решение, че от нула часа на 22 август затваря границата и спира приема на български мюсюлмани. Тогава ме тревожеше статутът на заминалите, защото двойното им гражданство бе един подводен камък.

През октомври поисках среща с Петър Младенов. Предложих му да започнем преговори с Турция. Да определим срок дали ще е година или две, в който изселниците да определят къде искат да останат. Ако предпочетат Турция - получават турско гражданство, но губят българското. Ако се върнат в България - само българско гражданство, без турско. Добре би било преговорите да станат под егидата на някоя международна организация.

Младенов прие идеята ми. Когато излязох от кабинета му, разбрах, че съм бил първият, който е разговарял с него малко след като си е депозирал оставката при Тодор Живков.

Ден по-късно предадох в писмена форма предложението си на Димитър Стоянов за решаване на въпроса с гражданството. Дойде обаче 10 ноември... И сега си мисля, че това беше честен подход и щеше да се приключи въпросът с изселниците.

- Какви извънпротоколни срещи и опити за нормализиране на българо-турските отношения сте правили?

- Въпреки напрегнатите отношения между България и Турция правихме всякакви опити да ги решим по дипломатически път. Проведохме две конфиденциални срещи в Женева през 1987 и 1988 г. между зам.-министрите на външните работи, на които присъствах и аз. Имахме и неофициална среща на река Резовска. Стигнахме с лодка до тяхната застава, където разговаряхме, а на следващия ден бяхме на наша територия. Имали сме и срещи в Истанбул.

Заплаха ли е Турция за националната ни сигурност според Любомир Шопов - четете в хартиеното издание. 

Коментара ()

Вашият коментар