l Венко Пулев обезумял от щастие при раждането на Кубрат и повторил успеха си с Тервел

l Амбициозният баща имал ясен план - момчетата на ринга, момичетата Ани, Виктория и Боряна над книгите

Цели 30 години боксьорът в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години Венко Пулев мечтае да има момче. Това признават трите дъщери на покойния спортист - Ани, Боряна и Виктория. Те имат честта да израснат под строгите, но и любящи грижи на един баща, който има ясен план за бъдещето на всичките си деца. Неговите наследници са и най-големият му успех, защото и петимата се превръщат в силните хора, които е искал.

Венко Пулев обезумява от щастие, когато на 4 май 1981 година се сбъдва най-голямото му желание и се ражда Кубрат. Две години по-късно той постига и втора победа, като на бял свят идва и второто му момче Тервел.

Гордият баща решава да ги направи отлични боксьори, докато от дъщерите си иска да се отдадат изцяло на учението.

Дори собствените мечти на Пулев-старши успяват да бъдат осъществени напълно от неговия дългочакан първи син. Венко винаги е копнял за големи победи на ринга, чрез които да получи всенародната любов като истински патриот и родолюбец. Така и не успява

да извоюва с юмруци този успех, на който се радва днес неговият наследник Кубрат

Тервел също позлатява допълнително фамилията на своя родител, като в "Нощта на шампионите" доказа, че е способен както да носи олимпийски медали на родината, така и да сваля противници на профи ринга.

"Баща ми мечтаеше да има синове. И Кубрат, и Тервел са чакани близо 30 години.

Татко беше боксьор, но не бе успял да стигне върховете, които искаше. Когато Кубрат се роди, той не беше на себе си от щастие", споделя най-малката сестрата на Пулеви Боряна.

Тогава тя е на три години и половина и постоянно иска да гушка първото си братче.

"Постоянно питах майка ми дали може да го държа, но тя ми отказваше, защото той беше едва на два-три месеца. Накрая обаче се предаде и ми го даде. Той обаче се бе родил близо 5 кг и беше много тежък за мен. Подкосиха ми се краката и го изпуснах. Кубрат се разплака, но му нямаше нищо. Баща ми каза да не се тревожа, защото така ще се кали. Оттогава разбрахме, че е много силен и издръжлив", разказва с усмивка Боряна.

Най-голямата в семейството е Ани, която добре си спомня как още от две-тригодишни Кубрат и Тервел започнали да тренират по два пъти на ден.

"Боксовите круши висяха на едни метални постройки и те постоянно бяха около тях. Тервел ни изненада с неговата любознателност към книгите. Един път извади една книга от рафтовете на тема бокс и каза: "Татко, прочети

ми за бокса",

връща се с носталгия назад Ани.

Виктория е средната сестра, но и най-критичната и с най-тежката дума сред близките роднини.

"Родителите ни бяха много строги. Имахме режим - трябваше да се храним добре, да учим и дотам. Баща ни повтаряше, че трябва да ограничаваме контактите навън, за да не се разсейваме, а и така или иначе сме достатъчно деца вкъщи и можем да си общуваме помежду си.

До 18-годишна възраст не знаехме какво е дискотека За татко ученето беше номер 1 по важност и казваше, че точно това ни е работата на трите - да сме над книгите", спомня си Виктория.

И трите дами на шега признават, че баща им ги е програмирал да се развият така, както ги е виждал в съзнанието си. Кубрат и Тервел трябвало да са феноменални боксьори, Боряна да завърши японска филология, Виктория да стане адвокат, а Ани - лекар.

Момичетата се отклоняват от тези очаквания за професионалното си развитие, но все пак наблягат на чуждите езици, както ги съветвал и настоявал техният родител

"В крайна сметка аз не завърших японска филология, но говоря четири езика много добре и мога да кажа, че владея донякъде арабски. Завърших лингвистика с английски и немски език. Работила съм като стюардеса в Дубай", обяснява Боряна.

Виктория винаги упорствала и се противопоставяла на всичко, заради което постоянно слушала от баща си как я вижда да спори така аргументирано в съдебната зала.

"Не станах правист, а се насочих към икономиката, но както татко искаше, много наблягах на езиците. Той често казваше, че езикът е третата ръка на човека. Определено беше прав", сигурна е Виктория.

Ани, която е най-емоционална, също не припознава медицината като свое призвание и завършва неолингвистика, след което започва да се занимава с преводи.

Случайно или не,

и трите откриват бащите на своите деца в лицата

на чужденци

Боряна е майка на две момчета от американец, Виктория се радва на дъщеря от италианец, а най-голямата Ани ражда от грък.

Сестрите на Пулев не крият, че най-тежкият момент, през който преминава семейството, е смъртта на майка им, но тогава те все още имат силната подкрепа на баща си.

"Той не допусна да се отдадем на мъката и направи всичко възможно, за да преодолеем нейната липса и да не мислим с мъка за нея. Тази загуба ни направи по-силни", споделят трите.

Болката от неговата загуба е също толкова жестока, но бащата вече е съумял да възпита и изгради децата си като трудносломими хора, които заедно са още по-силни.

"Баща ми ни научи да се уважаваме и винаги да разчитаме един на друг, защото ще си бъдем приятели и опора за цял живот. Кръвта вода на става. Той винаги бе до мен и постоянно ми говореше, обясняваше всичко. 90% от културата ми, от това, което знам, съм научил от него. Съветваше ме дори за неща, които тогава още не бяха ми се случили, но ми предстояха. Без да знам, че ще имам такива моменти в живота ми, когато са ставали, съм си спомнял за неговите думи и колко е бил прав. Подготви ме за всяка ситуация, която съм преживявал впоследствие", признава пред "168 часа" Тервел Пулев.