Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната

Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г.

За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени да лъскат имиджа им. В епохата преди фотошоп са нужни много усилия, за да изкараш манипулациите да изглеждат естествено, разказват специалисти пред в. "168 часа".

Фрапиращи гафове с подправени снимки

заливат първите страници на известни вестници от епохата на соца у нас. Най-бруталните недоразумения се получават, когато една и съща личност се появи два пъти в един кадър. Недоглеждане, трудности при монтажа или просто нелогични светлосенки издават недостоверността и на десетки други снимки. В началото след 9 септември всички са заети да изграждат образа на Вожда. Първите монтажи са свързани с пристигането на Георги Димитров през 1948 г. Най-грубите соцколажи ползват широко съветския опит. Такъв е случаят с монтираната тълпа пред произнасящия реч герой от Лайпциг. Явно на властта са им се сторили недостатъчни възторжените слушатели и с груба манипулация са добавили върху тях огромна публика. Абсолютно аналогична снимка се появява много преди това в СССР, но с главен герой Ленин.

Едни от най-честите монтажи се случват, когато ЦК на БКП се подреди на мавзолея. "Всички трябваше задължително да махат на присъстващите - спомня си известният фотожурналист Христо Юскеселиев. - Това обаче няма как да стане, защото един маха, друг не маха и няма как да ги хванеш едновременно. Тогава се правеха много снимки и се издебваше така, че на поне един кадър всеки да маха. След това се копираха снимки и на фона на тялото им се монтираха ръцете и главите

така, че да махат."

В. "Работническо дело", "Отечествен фронт" и "Земеделско знаме" имали специална картотека с всички членове и кандидатчленове на политбюро в най-различни пози, за да бъдат подготвени за всяко събитие. Невинаги обаче монтажите се получават успешни. Във в. "Земеделско знаме" например Вълко Червенков се появява в един кадър веднъж до Тодор Живков и втори път - отдясно на мавзолея.

Най-често монтажи се правели, като се съединят две снимки и от тях се направи една. "Оправяха се с ретуш, така че да се получи перспективата и да стане панорама - разказва Христо Юскеселиев. - Обикновено това бяха президиумите на мавзолея и конгресите, където партийните членове се разполагаха на 2-3 реда и

нямаше как да се снимат отдалече,

така че да са всички, но и в същото време да не излязат прекалено малки. Снимахме ги поотделно и ги монтирахме увеличени."

Сериозен "проблем" се появява, когато висши партийни лидери са ликвидирани или изпадат в немилост. Заличаването на някого от снимка, което е било силно разпространено в СССР, се е случвало често и у нас.

Така например Трайчо Костов изведнъж изчезва от всички снимки. Той е трябвало да бъде заличен от многобройни фотографии, в които е заснет до Вожда.

"След като го осъдиха, го махнаха, все едно че никога не е бил там - спомня си Юскеселиев. - Аз лично не съм получавал нареждания от по-високо ниво, но главният редактор казваше:

"Ей това тука го изчисти",

като сочеше Трайчо Костов. Явно инструкциите идваха на много по-високо ниво, ние само изпълнявахме указанията."

Премахването на хора едновременно от снимките и от живота е най-характерно за Сталиновата епоха.

"Някои от ретушираните снимки са доста груби дори по тогавашните стандарти", пише в книгата си "Комисарят изчезва: Фалшифицирането на фотографии и изкуство в Сталинова Русия" Дейвид Кинг. - Може би това е така, защото грубите репрографски процеси, използвани по онова време, въвеждат още един слой на прикритие, или пък просто хората в тази не толкова визуално изтънчена епоха са били по-склонни да приемат фотографските "доказателства", като дори не подозирали за съществуването на техники за измама? Може би те са вярвали, че камерата не лъже?", пише още авторът на този изключителен труд по фотоархеологията.

Той предполага, че е възможно сталинистите умишлено да са искали техните читатели да видят разликата и да разберат, че елиминирането е било извършено, за да може това да им служи като едно страшно и зловещо предупреждение.

В книгата са дадени и редица примери за груби фалшификации в СССР по времето на Сталин. На една от снимките Сталин стои с трима други членове на партията и празнува унищожаването на антисталинистката опозиция на Зиновиев, после последователно остава с двама съратници, после само с един, и накрая "червеният цар" е сам в раболепен портрет, оцветен от оригиналната фотография.

За това, че подправянето, направено със скалпел и аерограф, обикновено е много лошо, свидетелстват и редица монтажи на Сталин, седящ до Ленин.

Те са имали за цел да представят диктатора като истинския наследник на вожда на пролетарската революция.

Един от най-зловещите примери обаче е с портрет на усмихнатия Йосиф Сталин, озаглавен "Приятел на децата", който се превръща в известна съветска икона. На него бащата на народите държи в ръцете си малката Геля (от Енгелсина) Маркизова като символ на щастливото детство в СССР. Оригиналната снимка е направена през 1936 г., когато делегация от тогавашната Бурят-монголска автономна република посетила диктатора. Бащата Ардан Маркизов е бил по това време нарком по земеделието на автономната република и взел със себе си жена си и малката си дъщеричка, за да се поклонят заедно на вожда. Но само половин година след като Геля станала най-известното момиченце в Съветския съюз, по заповед на Сталин бащата бил разстрелян за "шпионаж в полза на Япония" и съответно е премахнат и от фотографията. През 1938 г. намерили с прерязано гърло и майката на Геля, но никой не посмял да прави разследване за смъртта й.

Освен чрез монтажи социалистическата пропаганда се е постигала и с режисирани снимки. Такъв пример е снимката на Виктор Гилтяй на работник с гълъб.

"Гълъбът се използваше като

пропаганден образ,

символ на мира

по онова време и беше едно красиво клише - разказва Цветан Томчев. - Виктор е намерил един гълъбар, омаломощил го е от носене по джобовете си и го е занесъл в "Кремиковци". Гълъбът не е имал сили да шава, толкова е бил изморен и така е бил сложен на рамото на работника. Тази снимка не е монтаж, но е режисирана и отново изразява някаква пропаганда."

Друг вариант за манипулация са т.нар. възстановки. Когато на някое събитие не е имало фотограф, но то е значимо за историята, е възможно да се преповтори само за да има кадър от него. Например революционери, които са били в турски затвори или в Диарбекир, отивали при фотографи само за да имат снимка като изгнаници. Били завързвани с вериги и позирали сякаш са в заточение.

Автоцензурата от времето на социализма играе огромна роля във фотожурналистиката.

"Разказваха ми за случай в Народното събрание, когато дошъл някой от земеделската партия с цървули, буквално както е работил на полето - истински селянин, земеделец - разказва Цветан Томчев. - Тогава фотографите първо си помислили да го изкарат най-отпред пред хората с костюмите, за да има закачка.

Така и никой не си позволил обаче да го снима. Фотографът не си прави усилието да снима нещо, когато знае, че няма да излезе във вестника. Така има огромни пропуски от исторически план, никой не е снимал живота такъв, какъвто е в действителност."

Фотографите съзнателно избягвали някои кадри

не само заради автоцензурата, но и поради репресивните апарати. Редовно се случвало някой да бъде привикан в милицията, за да дава обяснения защо е направил даден кадър.

"Най-малко пет пъти ми се е случвало да ме арестуват, за да давам обяснения за някоя снимка - разказва Цветан Томчев. - Защо например си снимал детенце, което рисува с тебешир пред кофа за боклук? Такъв кадър може да се използва за пропаганда. Или пък защо снимаш възрастна жена на пазара как продава праз - няма ли по-млади хора? Имаше чувство за страх и несигурност."

 

 

Коментара ()

Вашият коментар