Следите на картините на Майстора се губят. Негови творби са купени от продуцента на Фелини и Бергман
Людмила Живкова издирва по цял свят картините на Владимир Димитров-Майстора.
Докато е жива, през 1980 г. в галерията на Съюза на българските художници в София е открита изложба с 60 негови картини от колекцията на Крейн, които остават в България.
Именно през 70-те и 80-те години чрез Министерството на външните работи са откупени негови акварели от Италия. След смъртта на Людмила Живкова
държавата спира да издирва и да купува
други негови произведения. Така следите им се губят напълно.
Проучването на документалиста Иван Войновски показва още, че негови произведения са притежание на италианския продуцент Дино де Лаурентис, работил с имена като Федерико Фелини и Ингмар Бергман.
Според информация на художествената галерия в Кюстендил, която носи името на Майстора, може да се предположи, че приблизително 500 творби от цялото му творчество са в частни колекции и в чужбина. В началото на миналата година такива произведения бяха открити и в колекцията на Васил Божков.
Неизвестна е съдбата не само на шедьоврите му, нарисувани за Крейн, но и на картини, рисувани в периода му в кюстендилското село Шишковци, който се смята за негов художествен връх.
“Опитвали сме да направим проучване по темата, но трябва да се отбележи, че част от хората, които притежават картини на Владимир Димитров - Майстора, не желаят да се разкрива, че имат негови творби. За тях тези платна са сантимент. Страхуват се, че може да бъдат откраднати.
Притежатели на платна отказват дори да бъдат снимани картини за архива на галерията в Кюстендил.
Майстора е подарявал творби
на изключително близки хора. Той завинаги остава в сърцата на хората, на семействата, на които е подарил платна. За картините в чужбина е още по-трудно проследяването”, разказва скулпторът Валентин Господинов, директор на художествената галерия “Владимир Димитров” в Кюстендил.
За да съхранят творчеството на художника, в последните години някои собственици на картини даряват платната на галерията в Кюстендил, разказаха още преди време пред “168 часа” уредници. Така на бял свят се появяват неизвестни до момента мистериозни творби на художника. Една от тях е портрет на момичето Дафина от село Шишковци, която
печели златен медал на Венецианското биенале
За тази картина се носят легенди и се смята, че е една от любимите на художника. Когато той рисува “Мома сред ябълки”, Дафина е болна от туберкулоза и скоро след това умира, а Майстора подарява картината на опечаленото семейство. За да опази платното от посегателства, неизвестен наследник дарява творба, след като години не се е знаело нищо за нейната съдба. Според изследователи на творчеството на Майстора никой не може да каже какво е наследството на най-известния ни художник и каква е неговата съдба.
Изкуствоведи правят предположения, че той е създал над 3000 картини, а официално известните са в пъти по-малко.
Най-четени
-
Галерия Дори преди КГБ ДС използва микрокамера за следене. Въпреки това агент "Муха" се измъква от капана
Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено
-
Секретно Защо Третото българско царство няма корона?
Имало е проекти, венецът се използва в герба, печата и официалните бланки Следват традициите на царете от Средновековието, които копират византийските модели Претърпяват няколко промени
-
Галерия Венелин Венков сравни напускането на "Ку-ку бенд" с живот след затвор
Невена Цонева и Венелин Венков, които бяха част от "Ку-ку бенд", разказаха за своето напускане на групата и причините за това решение. "Тези, които са гледали „Изкуплението Шоушенк" – там накрая
-
Изумителни деца виждам по българските училища
Вчера бях в Мездра – на срещи с учениците от училищата „Иван Вазов" и „Христо Ботев". Изумителни деца виждам по българските училища. Будни, любопитни, с отворени сърца към света
-
Галерия Димитър Стоянович: Хората имат нужда от култура, не само от простотии и шоу
Дразня се, когато се подценява публиката и никога не го правя, казва сценаристът, режисьор и водещ на "Култура.БГ" Свободата в киното е много опасна работа