Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Коя е митичната Ани Крулева, издигнала Бойко Рашков АНИ КРУЛЕВА (1941-2013)

За мнозина от родените през 80-те и 90-те години едва ли името на Ани Крулева означава нещо. Между 1992 и 1995 г. обаче тя не слизаше от първите страници на вестниците. Ани Крулева е първата и досега единствената жена, която е оглавявала Националната следствена служба.

Родена е на 10 октомври 1941 г. в София. Завършва право, има и следдипломна квалификация по патентно дело в МЕИ. Произхожда от семейство на репресирани от комунистическата власт родители. Баща ѝ е преводач. Професионалната кариера на Крулева започва като юрисконсулт в завод “Васил Коларов”.

Тя признаваше, че

в живота най-чисто

и светло е било сред

работниците, с чиито

жалби се занимавала

и им помагала

да се преборят със социалистическата бюрокрация.

После 20 г. изкарва като прокурор в Софийската градска прокуратура, където я заварват промените.

През 1992 г. по време на първото правителство на СДС оглавява следствието. Рамо ѝ дават тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов и президентът д-р Желю Желев, който подписва указа за назначаването. Три години по-късно след поредица скандали пак той подписва указа за освобождаването ѝ.

В началото на кариерата ѝ в следствието едни я наричат човек на бившата Държавна сигурност, други я определят като “синьо момиче”, сложено на поста, за да уволнява наред. В началото на демокрацията Ани Крулева е и автор във вестник “Демокрация” и някои смятат, че именно тогава е била забелязана от сините. Тя пише няколко статии, озаглавени “Писмо до един мой стар познат”, в което говори за досиетата и за времето отпреди 10 ноември 1989 г. Статиите ѝ са адресирани към тогавашния премиер Андрей Луканов.

Самата тя признава, че следователите я посрещнали с огромен страх.

Седмица след отиването в службата тя вика следовател да му възложи дело. Той толкова се уплашил, че не могъл да проговори, когато му подавала папките. “Подцениха ме като външен човек, мислейки, че ще тръгна срещу следователите по отношение на кадровото подменяне, ще уволнявам кадрите, свързани с бившата БКП”, казва в интервю Крулева.

Тя е

изключително

лоялна към

подчинените си

и е сред най-ревностните защитници на тезата, че следствието не бива да се унищожава.

Впрочем Ани Крулева е човекът, който вижда потенциал в следователя Бойко Рашков, чието име е много актуално напоследък, и го прави свой заместник в националното следствие.

Когато през 1995 г. Висшият съдебен съвет иска да я махне от поста, следователи от три области обявяват, че ще започнат стачка в нейна подкрепа.

Твърде скоро след назначаването Крулева показва, че хич не си поплюва, и демонстрира не само дар слово, но и завидна решителност. Дори при назначаването ѝ Филип Димитров и Йордан Соколов да са мислили, че поставят свой човек, тя твърде бързо показва, че не е така.

През 1993 г. от парламентарната трибуна обявява, че изпълнителната власт се меси в работата на съдебната.

Влизайки в следствието, което тогава все още е в системата на МВР, тя се сдобива с чин полковник. По-късно, за да я иронизират, враговете често я наричат “полковник Крулева”. Точно тя обаче е човекът, който казва, че окончателното девоенизиране на следователите ще се отрази негативно на работата им.

Сред най-отявлените противници е тогавашният главен прокурор Иван Татарчев, който всъщност я предлага за поста. Конфликтът между тях избухва през 1993 г., когато

пред депутатите

тя обявява, че се

подписват празни

бланки за обиск

В свое интервю по-късно тя разкрива, че друг спор между тях е бил относно начина, по който главната прокуратура изменяла мерките за неотклонение. По онова време мерките се променят от прокурорите, а не от съда.

Година след 1993 г. Крулева се обажда на Татарчев по телефона с препоръката да не пуска от затвора в Бобов дол Боян Петракиев-Барона. Дава на президента Желев списък със 150 опасни престъпници, пуснати на свобода.

Татарчев нарича списъка “правен мехур”, но ден по-късно осмият в него е застрелян като куче.

На 16 март 1994 г. Крулева

съобщава, че заради

делото “Оня списък”

са подслушвани

телефони,

без да се уведомяват следователи.

Докато е начело на службата, се правят няколко опита да бъде свалена. Един от тях е чрез подписка, организирана от тогавашните членове на ВСС, която в крайна сметка успява. През последните години Ани Крулева работеше като адвокат.

“Възпитана съм спартански. У дома почивам и чета, но като че ли нямам усещането за уют. Хубаво ми е, когато добре си върша работата и постигам нещо”, казва тя в интервю.

Между 1992 и 1997 г. Ани Крулева е и член на Висшия съдебен съвет, където продължава да е върл защитник на следствието. След това кариерата ѝ продължава като адвокат и в продължение на 11 г. практикува тази професия.

В не едно свое интервю тя не спира да твърди, че политиците използват МВР и съдебната власт за изкупителна жертва.

Последните години от живота си тя живее в Загреб при дъщеря си. Две години продължава тежката ѝ борба с онкологично заболяване, която легендарната шефка на следствието губи на 20 юли 2013 г.